В историята често се случва така, че получените резултати във физиката и астрономията, както и в някои други науки, влизат в конфликт с някои политически или държавни органи, както и с обществени или [[религия|религиозни]] организации и институции. Последните боравят с набор от убеждения и вярвания, които дават някаква представа за света и законите на Вселената, но в крайно [[догма]]тична форма.
Конфликтите между религията и науката започват ясно да се проявяват през XVII век със спора между Птолемеевата и Коперниковата представа за слънчеватаСлънчевата система и след това със съдебния процес над ГалилеоГалилей през [[1633]] година. Галилей избягва осъждане, като на думи се отрича от убежденията си, но в действителност продължава да вярва, че полският астроном [[Николай Коперник]] е прав. Църквата приема [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] едва през 1757 година. <ref>[http://www.mostholyfamilymonastery.com/Geocentrism.pdf Examining the Theological Status of Geocentrism and Heliocentrism and the Devastating Problems this creates for Baptism of Desire Arguments], ''Bro. Peter Dimond, O.S.B.''</ref> Трябва да се има предвид, че Галилео не е осъден, защото се отрича от написаното от него, но продължава да вярва, че полският астроном [[Николай Коперник]] е прав. Отричането от страна на Галилео Галилей е акт не на слабост, а на [[мъдрост]] и [[уважение]], защото по-голямата част от неговите работи се финансира в дългосрочен план от Римокатолическата църква.
[[Файл:Tiffany Education (center).JPG|мини|Хармония между наука и религия - [[витраж]] на [[Луис Комфорт Тифани]] (1890 г.) в [[Йейлски университет|университета в Йейл]]]]
