Фотинища: Разлика между версии

В 15 век в ''Хотонище'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според [[Любица Станковска]] ''Хотун'', а според [[Йордан Заимов]] ''Фотин''.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Фотин'' или по-вероятно от първоначалното ''Хотинишчи'' от личното име <nowiki>*</nowiki>''Хотин'' или <nowiki>*</nowiki>''Хотынъ'', като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото ''φως'', ''светлина''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>

Църквата в селото „[[Свети Мина (Фотинища)|Свети Мина]]“ е построена в 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fouit.gr/2015/04/08/%CF%84%CE%BF%CE%B9%CF%87%CE%BF%CE%B3%CF%81%CE%B1%CF%86%CE%AF%CE%B5%CF%82-%CF%84%CF%89%CE%BD-%CF%80%CE%B1%CE%B8%CF%8E%CE%BD-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CF%87%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%8D-%CF%83%CF%84/ | заглавие = Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830). | достъп_дата = 2015-07-17 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2015-04-08 | труд = | издател = Φούιτ.gr | език = | цитат = }}</ref>

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (''Photinischta'') е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>

{{цитат|...в подножието на същата планина <nowiki>[Вич]</nowiki>, срещу [[Чурилово (дем Костур)|Черилово]], на час разстояние от пътя [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] - Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една [[Свети Мина (Фотинища)|църква]] със свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 147.</ref>}}