Уикипедия

Европейска организация за ядрени изследвания: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
|mcaption = Страни-членки
|abbreviation = ЦЕРН
|motto = "Accelerating„Accelerating Science"Science“
|formation = 29 септември 1954
|extinction =
Ред 36:
|общомедия = ЦЕРН
}}
'''„Европейската организация за ядрени изследвания“''' ('''CERN''') е най-голямата в света лаборатория по [[физика на елементарните частици]]. Понякога се превежда като ''Европейски Център за ядрени изследвания''. Произход на абревиатурата CERN - {{lang-fr|Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire}} (''Европейски съвет за ядрени изследвания'').
 
[[картинка: CERN-Logo.svg|right|250px150px|thumb|]]▼
 
▲[[картинка: CERN-Logo.svg|right|250px|thumb|]]
== Общи сведения ==
Организацията eе разположена на границата между [[Франция]] и [[Швейцария]], западно от [[Женева]]. Споразумението за създаването на ЦЕРН е подписано в [[Париж]] на [[29 юни]] − [[1 юли]] [[1953]] г. от представителите на 12 европейски държави. Организацията е основана на [[29 септември]] [[1954]] г.. Понастоящем броят на страните-членки вече е 20 (съотнесено към 2011 г.). Освен това, някои страни и международни организации имат статут на наблюдатели.
 
В ЦЕРН постоянно работят приблизително 2500 човека, както и около 8000 физици и инженери от 580 [[университет]]а и институти, от 85 националности участват в международните [[експеримент]]и на ЦЕРН и работят там временно.
Line 53 ⟶ 54:
 
== История ==
След успеха на международната организация [[ООН]] в регулирането на следвоенните проблеми, водещите европейски физици считат, че е необходима подобна организация и за провеждане на физични експериментални изследвания. Тези пионери са [[Раул Дотри]], [[Пиер Оже]] и [[Лев Коварски]] от [[Франция]], [[Едуардо Амалди]] от [[Италия]] и [[Нилс Бор]] от [[Дания]]. Освен за обединяване на европейските учени, тази организация е призвана да разпредели между държавите-участници нарастващите разходи за физичните експерименти в областта на [[физика на елементарните частици|физиката на високите енергии]]. На Европейската културна конференция в [[Лозана]], [[Швейцария]], през [[1949]] г. [[Луи де Бройл]] официално предлага да се създаде обединена европейска лаборатория. Следващият тласък е даден от американския [[нобелова награда|нобелов лауреат]] [[Исидор Раби]] през юни [[1950]] г. на петата Обща конференция на [[ЮНЕСКО]] във [[Флоренция]], [[Италия]], където той предлага да „помогне и поддържа създаването на регионални изследователски лаборатории за увеличаване на международното научно сътрудничество“.
 
На междуправителствената среща на [[ЮНЕСКО]] в [[Париж]] през декември [[1951]] г. е взето решение за създаване на Европейски съвет по ядрени изследвания ({{lang-fr|Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire}}). Два месеца по-късно 11 страни подписват споразумение за създаването на временен Съвет, тогава възниква и названието ЦЕРН. На третата сесия на временния Съвет през октомври [[1952]] г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория. През юни [[1953]] г. в [[кантон (административна единица)|кантон]] Женева се провежда [[референдум]], на който 2/3 от гласоподавателите приемат предложеното разполагане на научния център. Конвенцията на Съвета е подписана постепенно от 12 страни-участници, като последни се подписват Франция и [[Германия]] и на 29 септември [[1954]] г. се ражда Европейската организация за ядрени изследвания (съветът се преобразува в ''Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire'' - Европейска организация за ядрени изследвания, но [[акроним]]ът ЦЕРН се съхранява).
 
Скоро след създаването на лабораторията обхватът на изследванията излиза извън проучването на атомното ядро, като вече основно се изследват взаимодействията между [[елементарни частици|елементарните частици]].
 
Няколко по-важни постижения постигнати по време на експерименти в ЦЕРН:
 
Line 118 ⟶ 120:
 
А също така, наблюдатели са и следните [[международна организация|международни организации]]:
* [[Картинка:Flag of Europe.svg|25px]] [[Европейски съюз]]
* [[Картинка:Flag of UNESCO.svg|25px]] [[ЮНЕСКО]]
 
Line 128 ⟶ 130:
*'' A'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН в определени моменти.
 
*'' B'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН по всяко време. Често наричан "главен„главен вход"вход“.
 
*'' C'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН в определени моменти.
Line 134 ⟶ 136:
*'' D'', в Швейцария. Отворен за прием на стоки в определено време.
 
*'' E'', във Франция. Отворен за френския персонал на ЦЕРН в определени моменти. Контролиран от митнически персонал. Входът е наречен "Porte„Porte Charles de Gaulle"Gaulle“ в знак на признание на неговата роля за създаването на ЦЕРН.
 
*''Тунелен вход'', във Франция. Отворен за трансфер на оборудване от и за ЦЕРН (във Франция) от персонал със специално разрешително. Това е единственият позволен маршрут за такива трансфери. Съгласно договора на ЦЕРН, не се заплащат никакви данъци, когато се правят такива трансфери. Контролират се от митнически персонал.
Line 142 ⟶ 144:
Най-големият от експерименталните обекти е Prévessin (известен също като Северна зона), който е целева станция за опитите с ускорителя SPS, при които не се сблъскват елементарни частици. Други обекти са тези, използвани за експериментите [[UA1]], [[UA2]] и LEP (понастоящем в тунела на LEP е настанен LHC).
 
Освен опитите LEP и LHC, повечето експерименти се именуват и номерират на обекта, където се помещават. Например, в експеримента NA32, проведен в обект Prévessin (North Area), е получен [[чаровен кварк]], докато WA22 използва [[Голяма европейска мехурчеста камера|Голямата европейска мехурчеста камера]] (BEBC, Big European Bubble Chamber) в обект Meyrin (West Area) за да изследва неутрино взаимодействия. Експериментите UA1 и UA2 са проведени в Подземната зона (Underground Area) и по конкретно, под земята в обекти на ускорителя SPS.
 
== Наука и технологии ==
=== Научни постижения ===
 
=== Компютърни технологии ===
[[Image:First Web Server.jpg|thumb|left|250px|Този [[NeXT Computer]] използван от британският учен сър Тим Бърнърс-Лий в ЦЕРН се превръща в първият [[уеб сървър|Web server]].]]
Освен с откритията в областта на физиката, ЦЕРН се прославя с това, че зад стените му е предложен хипертекстовия проект [[World Wide Web|Световната мрежа]]. Английският учен Тим Бърнърс-Лий и белгийският учен [[Роберт Кайо]], работейки независимо един от друг, предлагат през [[1989]] г. проект за свързване на документите посредством хипертекстови връзки за облекчаване обмена на информация между групите изследователи, занимаващи се с провеждането на големите експерименти на колайдъра LEP. Първоначално проектът се използва само за вътрешната мрежа на ЦЕРН. През [[1991]] г. Бърнърс-Лий създава първите в света [[уеб сървър]], [[уебсайт]] и [[уеб браузър]]. Обаче Световната мрежа става действително световна, едва тогава когато били написани и публикувани спецификациите [[URI]], [[HTTP]] и [[HTML]]. На 30 април 1993 г., ЦЕРН обявява, че [[Световната мрежа]] ще бъде свободна за всички ползватели.
[[Image:Where the WEB was born.jpg|thumb|250px|CERN: Където се роди [[World Wide Web|"Паяжината"„Паяжината“]]<br /><small>CERN: where the [[World Wide Web|Web]] was born</small>]]
 
Още до създаването на Световната мрежа, в началото на 80-те ЦЕРН става пионер в използването на [[интернет]] технологията в Европа. Краткото описание на историята от този период може да се намери [http://www.cern.ch/ben/TCPHIST.html тук].
Line 159 ⟶ 160:
 
ЦЕРН също се явява и една от двете точки за обмен на интернет трафика в Швейцария CINP (CERN Internet Exchange Point).
 
=== По-бърза от светлината аномалия при неутрината ===
На 22 септември 2011 г., в опита [[OPERA (експеримент)|OPERA]] биват измерени скоростите на мюонни неутрина, с енергии 17 [[електронволт|GeV]] и 28 GeV, изпратени от ЦЕРН, близо до Женева, до [[Национална лаборатория Гран Сасо|Националната лаборатория Гран Сасо]], Италия, на 750 км разстояние. Измерената скорост на неутринотата е равна (1+2,48 × 10 <sup>-5</sup>) от скоростта на светлината, като измереното съотношение сигнал-шум е над 6. Резултатът поставя под съмнение основния постулат на [[Специална теория на относителността|Специалната теория на относителността]]. На 22 февруари 2012, екипът на OPERA обявява, че е възможно лош контакт в оптичното влакно, свързващо [[GPS]] устройството с електрониката на експемимента е най-вероятно в основата на аномалията<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.sciencemag.org/scienceinsider/2012/02/breaking-news-error-undoes-faster.html |заглавие=BREAKING NEWS: Error Undoes Faster-Than-Light Neutrino Results |достъп_дата=07.03.2012 |автор=Edwin Cartlidge |съавтори= |дата=22.02.2012 |формат= |издател=Science |език=английски }}</ref>.
Line 176 ⟶ 178:
== Основни текущи проекти ==
[[Image:Construction of LHC at CERN.jpg|thumb|left|150px|Изграждане на CMS детектора за LHC в ЦЕРН.]]
 
=== Големият адронен ускорител ===
{{main|Голям адронен ускорител}}
Основният проект в днешно време е Големият адронен ускорител (LHC), протон-протонен колайдер с максимална проектна [[енергия]] 14 [[електронволт|ТеВ]] (разчетен също за ускорение на тежки йони). Провежданите на него експерименти се състоят в анализ на продуктите, получени при сблъсък на ускорените частици. Четирите основни [[детектор на елементарни частици|детектора на частици]], в това число два многоцелеви, са разположени в четири подземни шахти. Поради големия мащаб на целия проект, това са огромни съоръжения и всеки от тях има свое име - — например ''експеримент (колаборация) ATLAS''. [[ATLAS (експеримент)|ATLAS]] и [[CMS (експеримент)|CMS]] са многоцелеви експерименти. Специализираният детектор за изучаване на [[B-физика]]та се нарича [[LHCb]], а детекторът за изучаване на физиката на тежките йони и [[кварк-глуонна плазма|кварк-глуонната плазма]] — ALICE.
 
Ускорителят е въведен в експлоатация и функционира. Първият експеримент е проведен на 5 септември [[2008]] г. Тестовото пускане на Големия адронен ускорител се излъчва пряко в ефира на европейския информационен телевизионен канал „[[Евронюз]]“.
 
Разглеждат се варианти за бъдещата модернизация на ускорителя и детекторите.
Line 192 ⟶ 195:
== Интересни факти ==
[[Image:CERN Globe of Science and Innovation.jpg|thumb|250px|right|Кълбото на науката и иновациите<br /><small>The Globe of Science and Innovation</small>]]
=== Материална база на ЦЕРН отворена за обществени посещения ===▼
 
▲=== Материална база на ЦЕРН отворена за обществени посещения ===
*[[Кълбото на науката и иновациите]] на ЦЕРН, което отворя врати в края на 2005 г. и се използва четири пъти седмично за специални експозиции.
 
Line 199 ⟶ 202:
 
=== CERN в публичното пространство ===
* [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] (LHC) на ЦЕРН е предмет на едно (научно точно) [[хип-хоп]] видео с участието на Катрин МакАлпин, с няколко члена от персонала на съоръжението.<ref>{{cite web|url=http://www.youtube.com/watch?v=j50ZssEojtM |title=Youtube.com |work=Youtube |accessdate=20 November 2010}}</ref><ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2008/09/080910-odd-particl-AP.html "Large„Large Hadron Collider Rap Video Is a Hit"Hit“], National Geographic News. 10 September 2008. Retrieved 13 August 2010.</ref>
 
* ЦЕРН е изобразен в епизод от <<[[South Park]]>> (Сезон 13, Епизод 6) наречен <<Pinewood Derby>>. Ранди Марш, баща на един от главните герои, разбива <<Големият адронен ускорител (LHC) в Швейцария>> и краде <<свръхпроводящ магнит, създаден за използване в тестове с ускорение на частици>>, за да го използва в самоделната, състезателна количка от борова дървесина (pinewood derby), която са направили със сина му Стан. Ранди прониква в ЦЕРН, дегизиран като принцеса Лея от Междузвездни войни. Взломът е заснет от камера за наблюдение, след което лентата се излъчва по новините.<ref>{{cite web|url=http://www.southparkstudios.com/full-episodes/s13e06-pinewood-derby |title=Southparkstudios.com |publisher=South Park Studios |accessdate=25 May 2011}}</ref>
Line 214 ⟶ 217:
* [https://www.google.com/maps/views/streetview/cern?gl=us Снимки от ЦЕРН] с Google Street View
* [http://alfarss.info/tag/cern.html Новини за ЦЕРН]
* [http://twitter.com/cern Туитър-блог от ЦЕРН]
* [http://www.exploratorium.edu/origins/cern/ Научно-популярна информация за ЦЕРН]
* [http://www.cerncourier.com Списание за ядрена физика «CERN Courier»]
Line 230 ⟶ 233:
 
[[Категория:Научноизследователски центрове по физика]]
[[Категория: Международни научноизследователски центрове]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейска_организация_за_ядрени_изследвания“.