Зета (княжество): Разлика между версии

м
редакция без резюме
мNo edit summary
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]]
 
'''Зета''' е [[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[турскоОсманска робствоимперия|османска власт]] - от династията [[Църноевичи]] (1435-1516).
 
По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.
 
== Име ==
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза "[[Зета]]" за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
 
Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''.
 
[[Етимология]]та на името '''"Зета"''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
 
== Спорове за владението ==
[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] - [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата "княз„княз на Приморието"Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).
 
През 1190 г., друг представител на комитопулите - [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] - [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].
 
Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна]].
 
В периода 1309-1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник - [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321-1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта "на„на зета"зета“.
 
След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.
 
Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''Зетски клон на Комитопулите<ref>Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski</ref>'''</div>
<div class="NavContent" style="font-size:normal; text-align:center">
{| style="width:100%; border-colapse:colapse; text-align:center;" cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| colspan="3" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| colspan="3" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" | Гойслав
| colspan="2" | '''[[Михаил Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1052-1081)</small>
| colspan="2" | Саганек
| colspan="2" | Радослав
| colspan="2" | Предимир
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="6" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
''[[Династия]]та [[Балшичи]]'' управлявала в периода [[1356]].-[[1421]].
*[[1356]].-[[1360]]. [[Балша I]];
*[[1360]].-[[1372]]. [[Георги Балшич|Георги I Балшич]];
*[[1372]].-[[1385]]. [[Балша II Балшич]];
*[[1385]].-[[1403]]. [[Георги II Страцимирович Балшич]];
*[[1403]].-[[1421]]. [[Балша III|Балша III Балшич]];
 
*[[1427]].-[[1435]]. [[Георги Бранкович|Георги III Бранкович]];
 
''[[Династия]]та [[Църноевичи]]'' управлявала в периода [[1435]].-[[1516]].
*[[1435]].-[[1465]]. [[Стефан I Църноевич]];
*[[1465]].-[[1490]]. [[Иван I Църноевич]];
*[[1490]].-[[1496]]. [[Георги IV Църноевич]];
*[[1496]].-[[1498]]. [[Стефан II Църноевич]]
*[[1498]].-[[1515]]. [[Иван II Църноевич]];
== Външни препратки ==
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]
 
 
{{Шаблон:Династия Неманичи}}