Виетнамска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
Ред 41:
== Развитие на войната ==
=== Начален период ===
Едва в началото на [[1959]] г. е прието окончателно решение: не виждайкиневиждайки мирен път за съединение на страната след бойкотирането на условията от Женева, северняците правят избор в полза на антидиемовската опозиция. От средата на годината, на юг започват да се изпращат „военни съветници“, израснали по тези места и оказали се на север след разделянето на страната. Отначало прехвърлянето на хора и въоръжение става през демилитаризираната зона, но след военните успехи на [[Патет Лао|комунистическите сили]] в [[Лаос]] транзита започва да се осъществява през лаоска територия. Така възниква [[Линия Хо Ши Мин|линията „Хо Ши Мин“]], преминаваща през Лаос в обход на демилитаризираната зона и по-нататък на юг, минавайки на територията на [[Камбоджа]]. Използването на линията е нарушение на неутралния статут на тези две страни, установен от Женевските споразумения.
 
През декември [[1960]] г. всички южно-виетнамски групировки, борещи се против режима на Дием, са обединени в ''[[Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам]]'' (НФОЮВ), получил на Запад широка известност като ''[[Виетконг]]''. Благодарение на поддръжката на Северен Виетнам, партизаните започват да действат все по-успешно. Това принуждава САЩ да засили военната помощ за правителството на Дием. През декември [[1961]] г. в страната са прехвърлени първите регулярни подразделения на [[Въоръжени сили на САЩ|армията на САЩ]] – две [[вертолет]]ни роти, имащи за цел да увеличат мобилността на [[Армия на Република Виетнам|правителствената армия]]. Постоянно нараства съветническият корпус в страната. Американските съветници се занимават с подготовката на южно-виетнамските войници и участват в планирането на бойните операции. През този период събитията в Южен Виетнам все още не привличат особеното внимание на американската общественост, макар администрацията на [[Джон Кенеди]] да е решена да отрази комунистическата агресия в [[Югоизточна Азия]] и да демонстрира на съветския лидер [[Никита Хрушчов]] готовността на САЩ да поддържа своите съюзници. Разрастващият се конфликт става едно от „горещите“ огнища на [[Студената война]].