Уикипедия

Правителство на Леонид Соболев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Denis Marinov премести страница „Правителство на Соболев“ като „Правителство на Леонид Соболев“
м разширяване
Ред 15:
| сформирано = [[23 юни]] [[1882]]
| разпуснато = [[7 септември]] [[1883]]
| предишно = [[Правителство на България (1881–1882)|правителство без министър-<br>председател]]
| следващо = [[Правителство на Драган Цанков (1883)|Правителство на ДраганД. Цанков (II)]]
}}
{{стар стил}}
'''Правителството на Леонид Соболев''' управлявае седмото правителство на [[Княжество България]], назачено с указ № 466 от [[23 юни]] [[1882]] дог.<ref началотоname="Gazette">Указ на№ септември466 1883от година,23 поюни време1882 наг., [[Режимаобнародван нав пълномощията]]„Държавен вестник“, бр. 67 от 24 юни 1882 г.</ref>
 
== СъставПолитика ==
Кабинетът подържа [[Режима на пълномощията]] – това е основната характериситка на вътрешната му политика. Едновремнно с това правителството възстановява дейността на [[Народното събрание]] и премахва [[цензура]]та върху [[печат]]а. Във външната политика приоритет се дава на развитието на българо-руските отношения в политически и икономически аспект. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие.
Правителството е съставено на 23 юни/[[нов стил|5 юли]] 1882 година в състав<ref>{{ташев}}</ref>:
 
Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на [[депутат]]ите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпа на [[Либерална партия|либералите]] до власта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в изборите за [[III Обикновено народно събрание]] – 10 декември 1882 г. В хода на работата му са приети редица закони - „Законът за териториално-административното деление“, „Законът за чиновниците“, „Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данъкк“ и прочие.
 
Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват [[България]] първо да изпълни задълженията си по [[Берлинския договор]] – сторежа на отсечаката [[Цариброд]]-[[Вакарел]], която да я свърже със [[Западна Европа]], Руските генерали настояват за предимство на „Дунавската железница“, за осигуряване на връзките с [[Русия]]. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсият сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуска правителството, а генералите конентират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерваотир като управляващи министерствата са назначени либерали.
 
=== Разпускане ===
Кабинетът се превръща в основана опасност за княза. За да стабилизира позиците си, княз [[Александър I Батенберг]] отново търси помощта на руския император. Този път руската дипломация отказва да подкрепи искането на българския владетел ген. [[Казимир Ернрот]] да се завърне в България и отново да поеме властта. Въпреки това в [[София]] е командирован руският дипломат [[Александър Йонин|Йонин]], който подкрепя кабинета. Позицията на княза се влошава и от започналата дипломатическа атака срещу България. [[Турция]] и [[Гърция]] повдигат въпроса за вакъфските имоти (собствеността върху турските чифлици), направени са опити да се закрие [[Българска екзархия|Екзархията]]. [[Австро-Унгария]] и [[Германия]] са против инициативата на княза за балканско сближане. Тежкото междуародно положение и засиленото движение за въстанояване на [[Търновската конституция]] принуждават монарха на [[6 септември]] [[1883]] г. да възтанови кнституцията и да разпусне кабинета.
 
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Леонид Соболев]], е образуван от представители на [[Консервативната партия]] и руски генерали начело на военното министерство и вътрешните работи.
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 6 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 29-32 ISBN 954-528-790-X</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Леонид Соболев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Георги Вълкович]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Леонид Соболев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Георги Теохаров]]||}}▼
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Григор Начович]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Димитър Греков]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[военен министър на вътрешните работи|воененвътрешни работи]]|[[АлександърЛеонид КаулбарсСоболев]]||военен}}
▲{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Георги Теохаров]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Георги Вълкович]]|(упр.)|Консервативна партия}}
{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Александър Каулбарс]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени отв 17/[[нов стил|29 септември]] [[1882]]кабинета ===
==== от 17 септември 1882 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Леонид Соболев]]|(упр.)|военен}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 14/[[нов стил|26 януари]] [[1883]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Стоилов]]||Консервативна партия}}▼
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Григор Начович]]|(упр.)|Консервативна партия}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Стоилов]]||Консервативна партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 3/[[нов стил|15 март]] [[1883]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Киряк Цанков]]|(упр.)|}}▼
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Димитър Агура]]|(упр.)|}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Леонид Соболев]]|(упр.)|военен}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Георги Теохаров]]|(упр.)|Либерална партия}}
{{министър2|[[министър на общественитенародното сгради, земеделието и търговиятапросвещение|обществени сгради, земеделие инародно търговияпросвещение]]|[[МихаилДимитър ХилковАгура]]|(упр.)|Либерална партия}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Михаил Хилков]]|(упр.)|Либерална партия}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Киряк Цанков]]|(упр.)|Либерална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 6/[[нов стил|18 март]] [[1883]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Тодор Бурмов]]|(упр.)|Консервативна партия|}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 4/[[нов стил|16 април]] [[1883]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Нестор Марков]]|(упр.)|Либерална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 23 юли/[[нов стил|4 август]]юни [[1883]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]|(упр.)|Либерална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени от 3/[[нов стил|15 август]] [[1883]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Леонид Соболев]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
== Политика ==
{{Основна|Режим на пълномощията}}
 
== Събития ==
Line 87 ⟶ 93:
* 14 и 21 август 1883 – [[либерална партия|Либералите]] печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|III ОНС]].{{hrf|Димитров|1972|168}}
 
== ИзточнициЛитература ==
* {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 г | title = Князът„Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението.Освобождението“ | publisher = Издателство на ОФ„ОФ“ | location = София}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г | title = История„История на БългарияБългария“. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Радослав Попов, Василка Танкова | title = История„История на Българската дипломация 1879–1913 г.“ | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 г | location = София | isbn = 954-520-038-3 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 10.03. март 2015 г}}
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Христофоров | first = Асен | title = Избрани„Избрани произведения и документидокументи“. Том 1 | publisher = Българска народна банка | year = 2010 г | location = София | isbn = 978-954-8579-35-3 | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_ah_01_bg.pdf | accessdate = 10.03. март 2015 г}}
 
== Бележки ==
{{бел2}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Леонид_Соболев“.