Отваря главното меню

Правителство на Леонид Соболев

(пренасочване от Правителство на Соболев)

Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.[1] на княз Александър I Батенберг. Управлява до 7 септември 1883 г., след което е наследено от воторото правителство на Драган Цанков[2].

Правителство на Леонид Соболев
Flag of Bulgaria.svg 7-о правителство на България
Период
Сформирано 23 юни 1882
Разпуснато 7 септември 1883
Личности и партии
Председател Леонид Соболев
Коалиция Консервативна партия Либерална партия
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 5
~ мъже 5
~ жени 0
Хронология
Назначено от Александър I
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Шесто
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Цанков 2

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПолитикаРедактиране

Кабинетът поддържа Режима на пълномощията – това е основната характеристика на вътрешната му политика. Едновремнно с това правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на българо-руските отношения в политически и икономически аспект. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие[2].

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпа на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в изборите за III Обикновено народно събрание – 10 декември 1882 г. В хода на работата му са приети редица закони – „Законът за териториално-административното деление“, „Законът за чиновниците“, „Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данък“ и прочие[2].

Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор – строежа на отсечката Цариброд-Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, Руските генерали настояват за предимство на „Дунавската железница“, за осигуряване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсят сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуска правителството, а генералите концентират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като управляващи министерствата са назначени либерали[2].

Кабинетът се превръща в основана опасност за княза. За да стабилизира позициите си, княз Александър I Батенберг отново търси помощта на руския император. Този път руската дипломация отказва да подкрепи искането на българския владетел ген. Казимир Ернрот да се завърне в България и отново да поеме властта. Въпреки това в София е командирован руският дипломат Йонин, който подкрепя кабинета. Позицията на княза се влошава и от започналата дипломатическа атака срещу България. Турция и Гърция повдигат въпроса за вакъфските имоти (собствеността върху турските чифлици), направени са опити да се закрие Екзархията. Австро-Унгария и Германия са против инициативата на княза за балканско сближавне. Тежкото международно положение и засиленото движение за въстанояване на Търновската конституция принуждават монарха на 6 септември 1883 г. да възстанови конституцията и да разпусне кабинета[2].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Леонид Соболев, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на министерството на вътрешните работи.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 6 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Леонид Соболев военен  
външни работи и изповедания Георги Вълкович Консервативна партия  
финанси Григор Начович Консервативна партия  
правосъдие Димитър Греков Консервативна партия  
вътрешни работи Леонид Соболев военен  
народно просвещение Георги Теохаров безпартиен  
обществени сгради, земеделие и търговия1 Георги Вълкович (упр.) Консервативна партия  
военен Александър Каулбарс военен  
  • 1: – създадено е с Указ № 463 от 23 юни 1882 г.

Промени в кабинетаРедактиране

от 17 септември 1882Редактиране

министерство име партия
обществени сгради, земеделие и търговия Леонид Соболев (упр.) военен  

от 14 януари 1883Редактиране

министерство име партия
обществени сгради, земеделие и търговия Григор Начович (упр.) Консервативна партия  
външни работи и изповедания Константин Стоилов Консервативна партия  

от 3 март 1883Редактиране

министерство име партия
финанси Леонид Соболев (упр.) военен  
правосъдие Георги Теохаров (упр.) Либерална партия  
народно просвещение Димитър Агура (упр.) Либерална партия  
обществени сгради, земеделие и търговия Михаил Хилков (упр.) Либерална партия  
външни работи и изповедания Киряк Цанков (упр.) Либерална партия  

от 6 март 1883Редактиране

министерство име партия
финанси Тодор Бурмов Консервативна партия  

от 4 април 1883Редактиране

министерство име партия
вътрешни работи Нестор Марков (упр.) Либерална партия  

от 23 юни 1883Редактиране

министерство име партия
правосъдие Христо Стоянов (упр.) Либерална партия  

СъбитияРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 466 от 23 юни 1882 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 67 от 24 юни 1882 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 29-32.
  3. а б Стателова 1999, с. 33-34.
  4. Стателова 1994, с. 20.
  5. Христофоров 2010, с. 336.
  6. Димитров 1972, с. 151-152.
  7. Стателова 1994, с. 24-25.
  8. Енциклопедия „България“. Том 4. София, Издателство на БАН, 1984. с. 704
  9. Димитров 1972, с. 168.