Христо Калайджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
|||
Ред 19:
През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Александър Мартулков]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „[[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]“ край [[Ксанти]], където остава до 1943 година.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 - 236.</ref> От 1943 година е член на Областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] в София.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref>. След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации<ref>„История на България - електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)</ref>. Между 1944 - 1945 година Калайджиев приема [[Македонизъм|македонистки]] уклон за създаване на единна [[обединена Македония]] и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] заедно с [[Георги Кулишев]] и председател [[Димитър Силяновски]].<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue17/story_05.html „Интервю с Трендафил Митев“, в.„Нова Зора“ - брой 17 - 27.04.2010 г.]</ref>
{{цитат|Но има един въпрос, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...
Ред 29:
...Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като все друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П. Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.<ref>Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм, Издателство на Българската работическа партия (комунисти), София, 1945, стр. 29 - 30.</ref>}}
След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на Българо-Югославските отношения, той се завръща към про-българските си позиции. Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.<ref>[http://macedonian.atspace.com/doc/hk_i.htm „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков]</ref>
Пише спомените си озаглавени „Един живот от султаните до социализма“, издадени в Република Македония през 2006 година<ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1243&stID=8178&pR=5 „Промоција во чест на "100 години Илинден" Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци“, в. Утрински весник, Бр. 1243, 16.10.2006 г.]</ref>.
| |||