Кете Колвиц: Разлика между версии

Колвиц е родена като Кете Ида Шмид на 8 юли 1867 в [[Кьонигсберг]] в семейството на Карл Шмид, зидар и свещеник и съпругата му Катарина. <ref name="LeMO">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dhm.de/lemo/biografie/kaethe-kollwitz | заглавие=Käthe Kollwitz 1867-1945 |достъп_дата =16 август 2015 |труд=www.dhm.de |издател=Lebendiges Museum Online |език=de}}</ref> Получава добро образование, целящо артистична кариера. Тъй като по това време художествените академии в [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] не приемат жени, тя получава частни уроци по рисуване и посещава училища, в които се преподава изкуство на жени в [[Берлин]] при [[Карл Щауфер-Берн]] и в [[Мюнхен]] при [[Лудвиг Хертерих]]. Колвиц решава да се занимава с графика. <ref name="fembio">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.fembio.org/biographie.php/frau/biographie/kaethe-kollwitz | заглавие=Käthe Kollwitz |достъп_дата =16 август 2015 |фамилно_име=Horsley |първо_име=Joey |дата=22 април 2015 |труд=www.fembio.org |издател=Fembio e.V. |език=de}}</ref><ref name="LeMO" />

 

През 1891 г. се жени за лекаря Карл Колвиц, с когото има двама сина. Същевременно тя продължава работата си. Графичният ѝ цикъл „Въстание на тъкачи“ (''Ein Weberaufstand'') ѝ носи първия голям успех на Голямото берлинско художествено изложение през 1898 г. Въпреки това император [[Вилхелм II]] не ѝ връчва златния медал, тъй като ордените и отличията, според него, трябва да се поставят на гърдите на заслужили мъже. <ref name="fembio" />

 

През 1898 или 1899 г. Колвиц се присъединява към [[Берлински Сецесион|Берлинския Сецесион]]. Вторият ѝ цикъл, „Война на селяни“ (''Bauernkrieg'', 1901–07) ѝ носи международна слава и наградата ''Villa-Romana''. Следват изложби в [[Лондон]], [[Париж]], [[Виена]] и [[Москва]]. От 1898 до 1903 г. преподава в училището за художнички в Берлин. През 1904 г. прекарва няколко месеца в Париж, за да се запознае с основите на пластиката. Посещава и [[Огюст Роден|Роден]]. На 24 януари 1919 г. е избрана за първата жена-членка на [[Пруска академия на науките|Пруската академия на науките]], в която става и професорка. <ref name="fembio" /><ref name="LeMO" />

 

Творбите на Колвиц се отличават със силен и чувствителен интерес към жени от работническата класа. Тя представя мъките и борбите си, силните си страни и красотата в прости, редуцирани до основното форми. Пример за това са скиците ѝ за мюнхенското списание ''Simplizissimus'' (1908–11). <ref name="fembio" />

 

След смъртта на сина ѝ Петер през октомври 1914 г. в [[Първата световна война]], Колвиц се превръща от човек с [[Революционер|революционни]] идеи в [[Пацифизъм|пацифистка]]. По-късните ѝ графични и пластични работи често показват майки, които искат да защитят децата си от войната. <ref name="fembio" /><ref name="LeMO" />

 

Известни са плакатите ѝ срещу войната от 1920-те години, както и тези срещу липсата на право на аборт от 1924 г. „Родители“ (''Eltern''), паметникът за загиналия ѝ син, е поставен през 1932 г. на войнишкото гробище в Рогевелде-Есен във [[Фландрия]]. <ref name="fembio" />