Фотоволтаичен ефект: Разлика между версии

Фотоволтаичният ефект е пряко свързан с [[фотоелектричен ефект|фотоелектричния ефект]], макар че това са различни процеси. За разлика от фотоволтаичния, при фотоелектричния ефект облъчването със светлина от повърхността на материала също емитира [[електрон]]и, но най-лесно се наблюдава във [[вакуум]]. Това също генерира електрически ток, тъй като електронът се захваща от противоположния електрод, но прагът за настъпване на ефекта е много висок (изисква се голяма енергия на фотоните). При фотоволтаичния ефект възбудените електрони преминават директно от един материал в друг, като така не е необходимо преодоляване на вакуума между електродите.

За първи път фотоволтаичният ефект е наблюдаван от френския учен [[Александър Бекерел]] през 1839 г. Той съобщава за откритието си в списанието на [[Френската академия на науките]] ''Comptes rendus de l'Académie des sciences'' като „протичане на електрически ток при потопяване на две плочи от платина и злато в киселинен, неутрален или основен разтвор и излагането им на неравномерна слънчева светлина.“<ref>{{cite book | last= Palz| first= Wolfgang| date= 2010| title= Power for the World - The Emergence of Electricity from the Sun| location= Belgium| publisher= Pan Stanford Publishing| page=6}}</ref> Неговото откритие поставя началото на изучаването на влиянието на светлината върху електронните свойства на веществата, продължило по-късно с откриването на явлението [[фотопроводимост]] и с изследванията на [[Катодни лъчи|катодните лъчи]] (всъщност потоци електрони), чиято кулминация е откриването на фотоелектричния ефект от [[Хайнрих Херц]] и обяснението му през 1905 г. от [[Айнщайн]], поставило начало на модерната физика.