Огражден: Разлика между версии

| изглед-описание = Поглед към връх [[Билска чука]] от изток. На заден план в ляво — – първенецът на планината връх Огражденец

[[Картинка:Ograzden_IMG_4585.jpg|мини|дясно|300п|Поглед към Огражден от [[Беласица]]. В дясно в полите на планината — – село [[Първомай (село)|Първомай]]. На заден план [[Малешевска планина|Малешевскатата планина]] в дясно и [[Осогово]] в ляво.]]

Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река [[Лебница]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Малешевска планина]], а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝ стръмно се спускат към [[Струмишка котловина|Струмишкото]] и [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричкото поле]]. На запад долината на река Турия (ляв приток на [[Струмешница]]) я отделя от [[Драголевска планина]]. Главното ѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница с [[Република Македония]], като планината почти по равно е поделена между двете държави.

Главното планинско било на Огражден е широко и плоско със средна надморска височина 1200 м. От него се отделят множество вторични ридове. Най-високата точка на планината е връх [[Огражденец]] (1747,6 м), разположен на македонска територия, на около 3 км западно от държавната ни граница. В българската част най-висок връх е [[Билска чука]] (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село [[Баскалци]]. На изток-югоизток от него се издига връх [[Маркови кладенци]] (1522,8 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки. Други по-известни върхове са: [[Голак (Огражден)|Голак]] (1639 м), [[Муратов връх (Огражден)|Муратов връх]] (1398,1 м), [[Куковски чукар]] (1233,2 м).

Огражден е изграден от силно натрошени [[метаморфна скала|метаморфни скалси]] - – [[гнайс]]и и различни типове [[шиста|шисти]], които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10-2010–20 м, а някъде и повече.

Климатът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборният басейн на река [[Струма]], като северните ѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река [[Лебница]] (десен приток на [[Струма]]), източните — – директно в река [[Струма]], а южните и западните — – от левите притоци на река [[Струмешница]] (десен приток на Струма).

Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв [[дъб]] в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща [[сладък кестен|питомен кестен]]. Не малък дял заемат изкуствено създадените [[иглолистна гора|иглолистни гори]]. Около първенецът връх Огражденец е съхранена естествена гора от [[черен бор]]. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени [[бук|букови гори]]. В района на село [[Кавракирово]] има изкуствени насаждения от [[корков дъб]]. От храстовата растителност се срещат [[леска]], [[къпина]], [[малина]], [[шипка]] и други.

Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са [[скална мишка|скалната мишка]] (''Apodemus mystacinus''), [[малка кафявозъбка|малката кафявозъбка]] (''Sorex minutus''), [[белокоремна белозъбка|белокоремната белозъбка]] (''Crocidura suaveolens''), [[горски сънливец|горският сънливец]] (''Driomys nitedula'') и [[подземна полевка|подземната полевка]] (''Microtus subterraneus'').<ref>Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. - – Acta zoologica bulgarica, 21: 59-66.</ref><ref>Боев, З. 1981. Огражден планина. - – Природа и знание, 4: 11-12.</ref><ref>Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. - – Природа, БАН, 5: 56-61.</ref>

[[Картинка:Ograzden_IMG_4631.jpg|мини|дясно|300п|Манастирът "Свети„Свети Георги"Георги“ в Огражден планина, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски (Геговски) манастир]]. На заден план върховете [[Голак (Огражден)|Голак]], Билска чука и село [[Баскалци]].]]

Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската и&#768; част са селата [[Кърналово]], [[Първомай (село)|Първомай]] и [[Струмешница (село)|Струмешница]], от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село [[Гега (село)|Гега]] в живописна местност се намира манастира "Свети„Свети Георги"Георги“, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски]] или Геговски манастир. Той е възстановен през [[1858]] година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешоходен туризъм през цялата година, особено във високите и части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.

На името на планината е наименуван залива Огражден (Ograzhden Cove) на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], от архипелага [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктида]].

* В [[България]] - – 35 села:

** [[Община Петрич]] — – 33 села: [[Баскалци]], [[Богородица (село)|Богородица]], [[Боровичене]], [[Вишлене]], [[Волно]], [[Гега (село)|Гега]], [[Горчево]], [[Гюргево (Огражден)|Гюргево]], [[Долене]], [[Долна Крушица]], [[Долна Рибница]], [[Драгуш]], [[Дреновица]], [[Дреново (Област Благоевград)|Дреново]], [[Занога]], [[Зойчене]], [[Иваново (Област Благоевград)|Иваново]], [[Кавракирово]], [[Кладенци (Област Благоевград)|Кладенци]], [[Крънджилица]], [[Кукурахцево]], [[Кърналово]], [[Мендово]], [[Михнево]], [[Право бърдо]], [[Първомай (село)|Първомай]], [[Рибник (село)|Рибник]], [[Старчево]], [[Струмешница (село)|Струмешница]], [[Тонско дабе]], [[Чурилово]], [[Чуричени]] и [[Яково]]

** [[Община Сандански]] — – 1 село: [[Лебница (село)|Лебница]];

** [[Община Струмяни]] — – 1 село: [[Никудин]].

* В [[Република Македония]] - – 14 села:

** [[Община Берово]] — – 1 село: [[Дворище (Община Берово)|Дворище]];

** [[Община Босилово]] — – 2 села: [[Дървош]] и [[Иловица]];

** [[Община Василево]] — – 3 села: [[Доброшинци]], [[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]] и [[Чанаклия]];

** [[Община Ново село (Република Македония)|Ново село]] — – 8 села: [[Бадилен]], [[Байково]], [[Барбарево]] [[Ново Конярево]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Самоилово]], [[Стиник]] и [[Сушица (Община Ново село)|Сушица]].

По южното подножие на планината, от село [[Първомай (село)|Първомай]] до [[ГКПП Златарево-Ново село|ГКПП „Златарево“]], на протежение от 15,2 км преминава участък от [[Републикански път III-198|третокласен път № 198]] от Държавната пътна мрежа [[Гоце Делчев (град)]] — – [[Петрич]] — – ГКПП „Златарево“.

* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 344.