Шарл I Анжуйски: Разлика между версии

В Бавария живее синът на покойния император Конрад и внук на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], [[Конрадин]]. Благородниците на херцогство Швабия го признат за свой херцог, а бароните на Йерусалимското кралство го провъзгласяват за свой крал. Недоволните от Карл родственици на [[Манфред|Манфред]] в края на 1266 г. започват да се обединяват около него. Обезпокоен папа [[Климент IV|Климент IV]] издава була, която заплашва с отлъчване всеки, признава властта на [[Конрадин|Конрадин]]. Но през есента на 1267 г. в Сицилия започнава въстание в подкрепа на [[Конрадин|Конрадин]], а самият той с армията си нахлува в Италия.

На 24 март 1268 г. [[Конрадин|Конрадин]] влиза в Рим, където е тържествено посрещнат от гражданите. На 14 август с увеличена армия той потегля да завоюва Сицилианското кралство. Разбирайки за това, Карл се придвижва срещу [[Конрадин|Конрадин]]. На 23 август 1268 г. при Талякоцо, армията на [[Конрадин|Конрадин]] е разбита. [[Конрадин|Конрадин]] и неговия приятел Фридрих Баденски успяват да избягат, но след предателство са заловени и предадени на Карл. На 29 октомври 1268 г. [[Конрадин|Конрадин]] и Фридрих Баденски са публично обезглавени в Неапол. Тази екзекуция шокира цяла Европа.

Победата позволява на Карл да завоюва Тоскана. В Сиена, Пиза и други градове на Тоскана идват на власт правителства на [[гвелфи|гвелфите]]те, контролирани от Карл Анжуйски. Утвърждавайки властта си над Южна Италия, същевременно поддържайки гвелфите в Ломбардия и Тоскана и владеейки богатите графства Анжу и Прованс, Карл става най-влиятелния човек в Европа.

Докато Карл подготвя поход срещу Византия, събирайки флот през 1281 година, при двора на Педро Арагонски се стяга армия за нахлуване в кралството на Карл. Византийският император Михаил VIII Палеолог помага на Педро с парични средства, за да отстрани опасността за своята държава. При това тайно се подготвя въстание в самата Сицилия. Населението ненавижда Карл, възмутено от неговата тирания и високи данъци.

Въстанието започва на Пасха, 29 март 1282 година. За един ден са избити около 2000 французи в Палермо, а градът преминава под контрол на въстаниците. Това събитие получава название [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. По примера на Палермо въстанието обхваща и други градове. 28 април избухва възстание и в Месина, където се намира флотът на Карл и силен гарнизон под командването на Херберт Орлеански. Повечето французи успяват да се укрият в цитаделата на града, но флотът е изгорен. После Херберт се предава при условие, че му дадат да напусне Сицилия.

Съгласно завещанието на Карл I, за [[крал на Неапол]] е провъзгласен неговия син Карл Салернски (под името Карл II), находящ си в арагонски плен. В случай, че Карл II умре в плен, за наследник е обявен неговия най-голям син Карл Мартел. За регент на кралството е назначен граф [[Робер II д’Артоа]], а управлението на армията е възложено на камерхера Жан дьо Монфор.

Карл II успява да съхрани само част от тези владения. Получавайки свободата си в 1288 година, той е в принуден да се откаже от Сицилия. Неговите опити да запази островите не дават резултат. Тонер след смъртта на Карл I остава за неговата вдовица Маргарита. Анжу, Мен и Турен, Карл II е принуден по Санлиския договор да отдаде като зестра за своята дъщеря Маргарита, омъжена за [[Шарл Валоа]], син на [[Филип III]]. Единствено Прованс, Форкалкие и Дурац остават в състава на владенията на Карл ІІ и неговите наследници.

Потомците на Карл I управляват в различни европейски страни. Основаният от него род угасва в 1435 година със смъртта на [[Джована II Анжуйска|Джована II]] Анжуйска, кралица на Неапол.