Уикипедия

Шарл I Анжуйски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Карл Анжуйски и Сицилианското кралство: ; форматиране: 15x А|А, 8x дв. интервал, 5x интервали, 3x нов ред, А|АБ, число+г. (ползвайки [[МедияУики:Ga...
преподреждане
Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Palazzo Reale di Napoli - Carlo I d'Angiò.jpg|center|200px]]
| описание на изображението = <small></small>
| управление = [[6 януари]] [[1266]] – [[7 януари]] [[1285]]
| коронация = [[крал]] на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] - [[6 януари]] [[1266]], [[Рим]], [[катедрала]] [[Свети Петър (базилика)|Свети Петър]] <br>
| обкръжение =
| пълно име = '''Карл I Анжуйски'''
| други титли = [[граф]] на [[Анжу]], [[Мен]] и [[Прованс]], [[княз]] на [[Морея]], [[Драч]]ки [[дук]]
| роден = [[21 март]] [[1227]]
| място на раждане =
| починал = [[7 януари]] [[1285]]
| място на смъртта = [[Фоджа]]
| погребан =
| предшественик =
| потомство = от първия брак: Людовик, [[Карл II Анжуйски|Карл II]], Филип, Роберт, Бланка, Беатрис, [[Елизабет Анжуйска|Изабела]], а от втория брак: Маргарита
| наследник = [[Карл II Анжуйски]]
| съпруга = [[Беатрис Прованска]]
| втори брак = [[Маргарита Бургундска]]
| трети брак =
| династия = [[Анжу-Сицилийски дом]]
| баща = [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]
| майка = [[Бланш Кастилска]]
|герб = Arms of Anjou-Jerusalem.svg
}}
'''Карл (Шарл) I Анжуйски''' ''(на [[френски]]: Charles d'Anjou)'' ( 21 март 1227<sup>[1]</sup> — 7 януари 1285, Фоджа) —e основател на [[Анжу-Сицилийски дом|Анжу-Сицилийския дом]] на [[Анжуйска династия|Анжуйска]]таАнжуйската [[династия]], чийточиито представители властват в редица страни на [[Европа]] в [[период]]а [[13 век|13]] - [[15 век]]., [[Сицилианско икралство|Крал eна Сицилия]] (1266-1282), пръв владетел на обособилото се [[Неаполитанско кралство]] (от 1266) и [[Йерусалимско кралство|крал на Йерусалим]] (от 1277). Други титли:
* граф на [[Анжу]] и Мен (1246–1285)
* граф на [[Прованс]] (1246–1267) (заедно с Беатрис)
* [[Княжество Таранто|княз на Таранто]] (1266–1285) ▼
* [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]] (1266-1282)
▲* [[Княжество Таранто|княз на Таранто]] (1266–1285)
* [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]] (от 1266)
* дук на [[Драч]] (от 1267)
* [[Ахейско княжество|княз на Ахея]] (1278–1285)
* [[Албанско кралство|крал на Албания]] (от 1272)
* [[Йерусалимско кралство|крал на Йерусалим]] (от 1277)
* княз на [[Морея]] (от 1278)
След коронясването му за крал на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]], Карл Анжуйски се утвърждава като един от най-могъщите монарси за времето си. Въпреки въстанието срещу него в Сицилия ([[Сицилианска вечерня]]) той успява да създаде мощен съюз от средиземноморски държави, насочен към отвоюването на [[Леванта]].
 
== '''МладиРанни години''' ==
Карл е най-малкото дете на френския крал [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]. Ражда се няколко месеца след смъртта на баща му. Майка му става [[регент]]ка на брат му, който приема френската кралска корона под името [[Луи IX]]. Карл израства без родителски грижи - — баща му е починал, а майка му е твърде заета с държавните дела. Бъдещият неаполитански крал още от младеж е с висок ръст и стройно телосложение, които му придават цезаровски облик. Получава добро образование за времето си. Изпитва увлечение към [[поезия]]та и [[изкуство]]то. Карл се изгражда като изключително набожен и ревностен [[католик]], поради и&#768; което се посвещава на [[рицар]]ското призвание. Качества за това не му липсват - — благоразумие, умереност, постоянство, и най-вече амбициозност. След коронясването му за крал на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]], Карл Анжуйски се утвърждава като един от най-могъщите за времето си монарси. Въпреки [[Сицилианска вечерня|сицилианската вечерня]], той успява да създаде мощен съюз от средиземноморски държави насочен към отвоюването на [[Леванта]].
 
На 31 януари 1246 година Карл I се жени за [[Беатрис Прованска]] († 1267), най-малката дъщеря на Раймонд Беренгар V, граф на [[Прованс]] и на [[Беатриса Савойска]]. Тя има 3 по-големи сестри, от които [[Маргарита Прованска|Маргарита]] презот 1234 г. сее омъжваомъжена за брата на Карл, френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] Свети, Елеонора — презот 1236 г. зае съпруга на английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а Санча — презот 1243 г. зае съпруга на по-малкия брат на Хенри III, Ричард Корнуолски, станал по-късно крал на Германия. Раймонд Беренгар няма синове и съгласно феодалния обичай, трябвалотрябва да раздели своите владения между всичките си дъщери. Той обаче, не желаейки да раздроби земите си и считайки, че другите му дъщери са достатъчно компенсирани, ги завещава само на Беатрис. Това води до напрежение между Карл и снаха му Маргарита Прованска, която оттогава го намразила.▼
== Биография ==
=== Женитба ===
 
== Първи завоевания ==
▲На 31 януари 1246 година Карл I се жени за [[Беатрис Прованска]] († 1267), най-малката дъщеря на Раймонд Беренгар V, граф на [[Прованс]] и на [[Беатриса Савойска]]. Тя има 3 по-големи сестри, от които [[Маргарита Прованска|Маргарита]] през 1234 г. се омъжва за брата на Карл, френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] Свети, Елеонора — през 1236 г. за английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а Санча — през 1243 г. за по-малкия брат на Хенри III, Ричард Корнуолски, станал по-късно крал на Германия. Раймонд Беренгар няма синове и съгласно феодалния обичай, трябвало да раздели своите владения между всичките си дъщери. Той обаче, не желаейки да раздроби земите си и считайки, че другите му дъщери са достатъчно компенсирани, ги завещава само на Беатрис.
=== '''Граф на Анжу, Мен и Прованс''' ===▼
През август 1246 г. Карл е посветен в [[рицар]]ство от брат му Луи IX и получава богатите владения Анжу, Мен и Турен. Графство Прованс е васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], като част от бившето [[Кралство Бургундия|Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказва васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава е зает с други проблеми и не настоява на своите права. Предишните графове предоставятса предоставили на градовете и васалите пълна свобода, нещо, с което Карл не смята да се съобразява.▼
 
Когато пристига в Прованс, той довежда със себе си юристи и счетоводители, които започват да изучават неговите графски права и привилегии. Това предизвиква недоволство и вълнения, подкрепени от тъща му - — вдовстващата графиня Беатрис. Когато през 1247 г. Карл заминава, за да встъпи формалноофициално във владение на графствата Анжу и Мен, градовете сключват отбранителен съюз, оглавен от Барал дьо Бо.▼
Това довело до напрежение между Карл и Маргарита Прованска/съпруга на Луи ІХ/, която оттогава го намразила.
 
Заедно с брат си [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] презПрез 1248 г., Карл, съпроводен от съпругата си Беатрис, тръгва заедно с брат си Луи IX на [[Седми кръстоносен поход|кръстоносен поход]] в [[Египет]], където се проявява като храбър воин. По време на неговотоотсъствието отсъствиему в Прованс избухва въстание.  През 1250 годинаг. Луи ІХ освобождава Карл и другия си брат, Алфонс дьо Поатие, да се върнатзавърнат в своите владения. През октомври той се връща, носейки послание до кралицата-майка Бланш, тъй като самият Луи ІХ решава да остане в Светите земи. С помощта на военна сила и дипломация Карл съумява  през август 1252 годинаг. да подчини метежните градове. Карл проявява снизхождение към предводителя на въстанието и Барал де Бо, който става негов верен съратник.▼
▲=== '''Граф на Анжу, Мен и Прованс''' ===
▲През август 1246 г. Карл е посветен в [[рицар]]ство от брат му Луи IX и получава богатите владения Анжу, Мен и Турен. Графство Прованс е васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], като част от бившето [[Кралство Бургундия|Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказва васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава е зает с други проблеми и не настоява на своите права. Предишните графове предоставят на градовете и васалите пълна свобода, нещо с което Карл не смята да се съобразява.
 
==== '''Борба за графство Ено''' ====▼
▲Когато пристига в Прованс, той довежда със себе си юристи и счетоводители, които започват да изучават неговите графски права и привилегии. Това предизвиква недоволство и вълнения, подкрепени от тъща му - вдовстващата графиня Беатрис. Когато през 1247 г. Карл заминава, за да встъпи формално във владение на графствата Анжу и Мен, градовете сключват отбранителен съюз, оглавен от Барал дьо Бо.
През ноември 1252 годинаг. умира майката на Карл, [[Бланш Кастилска|Бланш Кастилска]], която е регент на Франция по време на кръстоносния поход на [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Затова Карл трябва да замине за Париж, където заедно с брат си Алфонс Поатие поемапоемат регентството. В това време от римскияримският папа [[Александър IV (папа)|Александър IV]] предлага на Карл короната на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. Алфонс не одобрява предложението, а [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] в свое писмо направо забранява на Карл да приема короната.▼
 
Разочарован, Карл се намесва в гражданската война, която се разгоряваразгоряла във Фландрия и Ено. Графиня Маргарита, бореща се със своя син Жан д’Авен, предлага на Карл, графство Ено и постпоста на регент на Фландрия. Карл започва да стяга войска. Но впрез 1254 годинаг. Луи ІХ се връщазавръща от кръстоносния поход. Разгневенияти разгневен от самоуправството на брат си Луи, извиква Карл в Париж и му нарежда да се откаже от графство Ено. Маргарита ФландрскаФландърска дава на Карл голяма парична компенсация, а графство Ено крал Луи в края на 1256 годинаг. крал Луи дава графство Ено на Жан д’Авен.▼
▲Заедно с брат си [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] през 1248 г., Карл, съпроводен от съпругата си Беатрис, тръгва на [[Седми кръстоносен поход|кръстоносен поход]] в [[Египет]], където се проявява като храбър воин. По време на неговото отсъствие в Прованс избухва въстание.  През 1250 година Луи ІХ освобождава Карл и другия си брат, Алфонс дьо Поатие, да се върнат в своите владения. През октомври той се връща, носейки послание до кралицата-майка Бланш, тъй като самият Луи ІХ решава да остане в Светите земи. С помощта на военна сила и дипломация Карл съумява  през август 1252 година да подчини метежните градове. Карл проявява снизхождение към предводителя на въстанието и Барал де Бо, който става негов верен съратник.
 
Укрепвайки властта си в Прованс, Карл започва да разширява владенията си. През 1257 г. той получава няколко владения в Алпите от [[дофин|дофина]]а на [[Виен|Виен]], освен това получава от Оранския принц Раймон дьо Бо правата на регент на [[Кралство Бургундия|Арелатското кралство]]. В бъдеще доходите от Прованс, ще позволяват на Карл да финансира своите походи.▼
▲==== '''Борба за графство Ено''' ====
▲През ноември 1252 година умира майката на Карл, [[Бланш Кастилска|Бланш Кастилска]], която е регент на Франция по време на кръстоносния поход на [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Затова Карл трябва да замине за Париж, където заедно с брат си Алфонс Поатие поема регентството. В това време от римския папа [[Александър IV (папа)|Александър IV]] предлага на Карл короната на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. Алфонс не одобрява предложението, а [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] в свое писмо забранява на Карл да приема короната.
 
▲Разочарован Карл се намесва в гражданската война, която се разгорява във Фландрия и Ено. Графиня Маргарита, бореща се със своя син Жан д’Авен, предлага на Карл, графство Ено и пост на регент на Фландрия. Карл започва да стяга войска. Но в 1254 година Луи ІХ се връща от кръстоносния поход. Разгневеният от самоуправството на брат си Луи, извиква Карл в Париж и му нарежда да се откаже от графство Ено. Маргарита Фландрска дава на Карл голяма парична компенсация, а графство Ено крал Луи в края на 1256 година дава на Жан д’Авен.
 
▲Укрепвайки властта си в Прованс, Карл започва да разширява владенията си. През 1257 г. той получава няколко владения в Алпите от [[дофин|дофина]] на [[Виен|Виен]], освен това получава от Оранския принц Раймон дьо Бо правата на регент на [[Кралство Бургундия|Арелатското кралство]]. В бъдеще доходите от Прованс, позволяват на Карл да финансира своите походи.
 
==== '''Умиротворяване на Прованс''' ====
[[Image:Charles d'Anjou comte de Provence.jpg|thumb|right|Статуя на Шарл Анжу,]]
 
== Карл Анжуйски и Сицилианското кралство ==
Римските папи водят дълга борба с представителите на династията [[Хоенщауфен]] за [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният[[Манфред]], незаконен син на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] - [[Манфред]]. За да свалят [[Манфред]], папитепапската търсятдържава търси владетел, който може да завоюва кралството. Накрая изборът пада на Карл Анжуйски.▼
=== Сицилиански крал ===
▲Римските папи водят дълга борба с представителите на династията [[Хоенщауфен]] за [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] - [[Манфред]]. За да свалят [[Манфред]], папите търсят владетел, който може да завоюва кралството. Накрая изборът пада на Карл Анжуйски.
 
През 1262 г. папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] възобновява преговорите с френския двор. През май 1263 г. [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] дава на Карл разрешение за преговори с папата. Договорът е сключен през юни. На Карл са наложени много ограничения (не може да се разпорежда с назначенията на църковни постове, не може да претендира за императорския престол и да заема постове на територията на императорската част на Италия и във владенията на папството).
 
На 2 октомври 1264 г. умира папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]]. Новият папа, [[Климент IV]], избран на 15 февруари 1265 г., извиква Карл в Рим, където на 28 юни той е официално провъзгласен и коронован за крал на Сицилия. На 26 февруари 1266 г. около Беневент се ставаразгаря битка с армията на [[Манфред]], който е победен и убит след бягството на сподвижниците му от бойното поле. На 7 март Карл тържествено влиза в Неапол, който става столица на неговото кралство.
 
Към края на 1266 година практически цяла [[Ломбардия]] се оказва в ръцете на Карл и неговите съюзници. През 1267 г. неговите войски приближават Флоренция. Това довежда до бягство на управляващите [[гибелини ]]и идване на власт на радикалните [[гвелфи]]. Карл Анжуйски е избран за върховен администратор на Флоренция и остава на този пост 13 години, ръководейки външната политика на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Той е назначен и за генерален папски викарий в Тоскана.
 
==== Борба срещус КондрадинКонрадин ====
[[Файл:Castelnuovo_(Maschio_Angioino),_Naples.jpg|thumb|250px|[[КастельКастел-Нуово|Резиденцията, резиденцията на Шарл Анжу]] в Неапол.]]
В Бавария живее синът[[Конрадин]], син на покойния император Конрад и внук на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], [[Конрадин]]. Благородниците наот херцогство [[Швабия]] го признат за свой херцог, а бароните на Йерусалимското кралство го провъзгласяват за свой крал. НедоволнитеВ края на 1266 г. недоволните от Карл родственици на [[Манфред]] в края на 1266 г. започват да се обединяват около негоКонрадин. Обезпокоен, папа [[Климент IV]] издава була, която заплашва с отлъчване от църквата всеки, който признава властта на [[Конрадин]]му. Но през есента на 1267 г. в Сицилия започнавазапочва въстание в подкрепа на [[Конрадин]], а самият той с армията си нахлува в Италия. На 24 март 1268 г. влиза в Рим, където е тържествено посрещнат от гражданите. На 14 август с увеличена армия той потегля да завоюва Сицилианското кралство. Разбирайки за това, Карл се придвижва срещу Конрадин. На 23 август 1268 г. при Талякоцо армията на Конрадин е разбита. Конрадин и неговият приятел Фридрих Баденски успяват да избягат, но след предателство са заловени и предадени на Карл. На 29 октомври 1268 г. Конрадин и Фридрих Баденски са публично обезглавени в Неапол. Тази екзекуция шокира цяла Европа.
 
Победата позволява на Карл да завоюва [[Тоскана]]. В [[Сиена]], [[Пиза]] и други градове на Тоскана идват на власт правителства на [[гвелфи]]те, контролирани от Карл Анжуйски. Утвърждавайки властта си над Южна Италия, същевременно поддържайки гвелфите в Ломбардия и Тоскана и владеейки богатите графства Анжу и Прованс, Карл става най-влиятелния човек в Европа. Той цели да възстанови [[Латинската империя]] и прави коалиции срещу възстановената [[Византия]], но не успява.▼
На 24 март 1268 г. [[Конрадин]] влиза в Рим, където е тържествено посрещнат от гражданите. На 14 август с увеличена армия той потегля да завоюва Сицилианското кралство. Разбирайки за това, Карл се придвижва срещу [[Конрадин]]. На 23 август 1268 г. при Талякоцо, армията на [[Конрадин]] е разбита. [[Конрадин]] и неговия приятел Фридрих Баденски успяват да избягат, но след предателство са заловени и предадени на Карл. На 29 октомври 1268 г. [[Конрадин]] и Фридрих Баденски са публично обезглавени в Неапол. Тази екзекуция шокира цяла Европа.
 
На 18 ноември 1268 г. Карл I се жени за [[Маргарита Бургундска]] († 1308), дъщеря на граф [[Одо (Бургундия)|Одо]], граф на [[Невер]].
 
=== Въстание в Сицилия ===
▲Победата позволява на Карл да завоюва Тоскана. В Сиена, Пиза и други градове на Тоскана идват на власт правителства на [[гвелфи]]те, контролирани от Карл Анжуйски. Утвърждавайки властта си над Южна Италия, същевременно поддържайки гвелфите в Ломбардия и Тоскана и владеейки богатите графства Анжу и Прованс, Карл става най-влиятелния човек в Европа.
Докато Карл подготвя поход срещу Византия, събирайки флот през 1281 година, при двора на [[Педро III Арагонски|Педро Арагонски]] се стяга армия за нахлуване в кралството на Карл. Византийският император [[Михаил VIII Палеолог]] помага на Педро с парични средства, за да отстрани опасността за своята държава. При това тайно се подготвя въстание в самата Сицилия. Населението ненавижда Карл, възмутено от неговата тирания и високи данъци.▼
 
=== Имперски опити ===
Карл цели да възстанови [[Латинската империя]] и прави коалиции срещу възстановената [[Византия]]. Но не успява.
 
=== [[Сицилианска вечерня]] ===
▲Докато Карл подготвя поход срещу Византия, събирайки флот през 1281 година, при двора на Педро Арагонски се стяга армия за нахлуване в кралството на Карл. Византийският император Михаил VIII Палеолог помага на Педро с парични средства, за да отстрани опасността за своята държава. При това тайно се подготвя въстание в самата Сицилия. Населението ненавижда Карл, възмутено от неговата тирания и високи данъци.
 
Въстанието започва на Пасха, 29 март 1282 година. За един ден са избити около 2000 французи в Палермо, а градът преминава под контролконтрола на въстаниците. Това събитие получава название [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. По примера на Палермо въстанието обхваща и други градове. На 28 април избухва възстание и в Месина, където се намира флотът на Карл и силен гарнизон под командването на Херберт Орлеански. Повечето французи успяват да се укрият в цитаделата на града, но флотът е изгорен. После Херберт се предава при условие, че му дадатпозволят да напусне Сицилия.
 
Карл умира на 7 януари 1285.
 
== Наследство ==
=== Наследството на Карл I Анжуйски ===
Съгласно завещанието на Карл I, за [[крал на Неапол]] е провъзгласен неговия син Карл Салернски (под името Карл II), находящ си в арагонски плен. В случай, че Карл II умре в плен, за наследник е обявен неговия най-голям син Карл Мартел. За регент на кралството е назначен граф [[Робер II д’Артоа]], а управлението на армията е възложено на камерхера Жан дьо Монфор.
 
В момента на смъртта на Карл, неговите владения включват: континенталната част на Сицилианското кралство (бъдещото Неаполитанско), владенията във Франция (Анжу, Мен, Турен и Тонер) и тези в [[Свещената Римска империя]] ([[Прованс]] и [[Форкалкие]]). Под негово подчинение са ред острови в Егейско море, включително [[о.Корфу]], както и владения в съвременна Албания, съставляващи [[херцогство Дурац]].
 
Карл II успява да съхрани само част от тези владения. Получавайки свободата си в 1288 година, той е в принуден да се откаже от Сицилия. Неговите опити да запази островите не дават резултат. Тонер след смъртта на Карл I остава за неговата вдовица Маргарита. Анжу, Мен и Турен, Карл II е принуден по Санлиския договор да отдаде като зестра за своята дъщеря Маргарита, омъжена за [[Шарл Валоа]], син на [[Филип III]]. Единствено Прованс, Форкалкие и Дурац остават в състава на владенията на Карл ІІ и неговите наследници.
Line 103 ⟶ 90:
Потомците на Карл I управляват в различни европейски страни. Основаният от него род угасва в 1435 година със смъртта на [[Джована II Анжуйска|Джована II]] Анжуйска, кралица на Неапол.
 
=== Бракове и деца ===
1-а жена: от 31 януари 1246 (Екс-ан-Прованс) [[Беатрис Прованска]] (1234 — 23 септември 1267), дъщеря на Раймунд Беренгер ІV, граф на Прованс. Имат следните деца:
* Луи (1248)
Line 109 ⟶ 96:
* Беатрис (1252—1275); мъж: от 15 окт 1273 година, Филип I дьо Куртене (1243 — 15.12.1283), титулярен [[Латинска империя|император на Латинската империя]]
* [[Карл II Анжуйски|Карл II Куция]] (1254 — 06 май 1309), [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]] от 1285, граф [[Анжу]], Мен, Прованс и Форкалкие с 1285
* [[Филип Анжуйски (1256-1277)|Филип ]](1256 — 1 януари 1277), княз Ахейски; женен: от 1271 година за Изабела дьо Вилардуен (1263—1312), княгиня Ахейска и Морейска, титулярна кралица на Тесалоники.
* Роберт (1258—1265) 
* [[Елизабет Анжуйска|Изабела (Елизавета, Мария)]] (1261—1300); мъж: [[Ласло IV]] (1262—1290), крал на Унгария от 1272 г
2-а жена: от 18 ноември 1268 [[Маргарита Бургундска]] (1250 — 04 септември 1308), графиня на [[Графство Тонер|Тонер]] от 1266, дъщеря на [[Одо Бургундски|Ед Бургундски]], [[Графство Невер|граф Невер]], [[Оксер (графство)|Оксер]] и [[Графство Тонер|Тонер]]
* Маргарита (ум. 1276)
 
=== Образът на Карл вВ литературата и хрониките ===
Карл често е споменаван в историческите хроники на своето време.
 
Той се появява в жизнеописанието на Луи IX, написано от Жан де Жуанвил. Така на Карл е отделено внимание и в «Житие на Луи Свети», написано от Гийом де Сен-Пат, а така и в «Житие на Луи Свети» от Гийом от Нанжи<sup>[73]</sup>. Карл се споменава и в една латинска хроника, написана от францисканеца Салимбен Пармски. Там се споменава като «братът на крал Луи». Салимбен, съобщава също и за смъртта му в 1285 година, като дава следната оценка на Карл Анжуйски: Той беше доблестен воин, който изми позора, с който бяха покрити французите в кръстоностния поход на Луи Свети.
 
Така [[Данте Алигиери]] в Божествена комедия помещава Карл в Долината на земните владетели в Чистилището<sup>[1]</sup>.
 
Карл е описан в новела VІ, ден десети на «Декамерон» (X, 6): ''Победоносният крал Карл Старши се влюбва в една девойка; но се засрамва от собственото си неблагоразумие, и омъжва и нея, и сестра за благородници.<sup>[2]</sup>''
# '''↑''' ''Данте Алигиери.'' Божествена комедия. Чистилище, песен 7 (строфа 112—114) и 20 (строфи 67—69).
# '''↑''' Джовани Бокачо''.'' Декамерон, Новела шеста, Ден десети.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_I_Анжуйски“.