Балкански съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Наченки: препратки - правителства
Редакция без резюме
Ред 8:
Отслабването на [[Османска империя|Османската империя]] през XIX век води до появата на независими национални държави върху части от бившите и&#768; владения на [[Балкани]]те. Тези държави – [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]], се борят да придобият нови територии от империята, за да си осигурят национално обединение и икономически просперитет. Поотделно обаче те нямат сили да постигнат успех (сърбите търпят поражение в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876, а гърците – в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897).<ref>Саздов, Лалков, стр. 274</ref> Допълнителна пречка е [[Берлински договор|Берлинският договор]], с който големите европейски държави (Русия, Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) гарантират териториалното статукво, създало се на Балканския полуостров след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877-1878]].
 
Сериозен опит за антиосманска коалиция – така нареченият [[Първи балкански съюз]], е направен още през 60-те години на XIX век по инициатива на сръбския княз [[Михаил Обренович]].<ref>Stavrianos, стр. 395-396</ref> След [[Княжество България|възстановяването на българската държава]] (1878) Белград и Атина са принудени да съобразяват с нея плановете си за териториално разширение. В началото на 90-те години гръцкият политик [[Харилаос Трикупис]] се опитва да обедини Гърция, Сърбия, България и Румъния в съюз срещу Османската империя, но планът му за подялба на [[Македонияподялба (област)|Македония]] е отхвърлен от [[Правителство на България (15)|кабинета на Стефан Стамболов]]. Сходни предложения от сръбска и гръцка страна са отхвърлени от България през 1897.<ref>Марков (2011), стр. 84-85, 94-95</ref>
 
В първите години на XX век противоречията между България, Сърбия и Гърция по [[Македонски въпрос|македонския въпрос]] се изострят. Белград има претенции за т. нар. „[[Стара Сърбия]]“ (Косово и Северна Македония, някогашни средища на царството на [[Стефан Душан]]), а Атина – не само към земите с етническо гръцко население (Епир, Южна Македония), но и към общините, подопечни на [[Цариградската патриаршия]]. Всяка от двете страни развива въоръжена пропаганда, за да прокара влиянието си в районите, които иска да присъедини (виж статиите [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония]] и [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония]]) и това води до скрит сблъсък с България, която поддържа четите на [[ВМОРО]].<ref name="eld3-5">Елдъров, [http://www.vi-books.com/vis/vis6/vis6.4/vis6.4.pdf стр. 3-5]</ref>