Смиле Войданов: Разлика между версии

Войданов от 1901 година започва да агитира и да образува комитети на организацията. През юли 1902 година влиза в четата на войводата [[Деян Димитров]], която за район има [[Малесия]]та. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Смиле Войданов с четата си действа в района на [[Горна Дебърца]]. След потушаването на въстанието заедно с Христо Узунов при Смилево срещат [[Даме Груев]] и [[Георги Сугарев]], откъдето после Смиле Войданов се насочва към [[България]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_a3.html Смиле Войданов, Спомени]</ref>. През март 1905 година влиза с чета в Македония заедно с [[Александър Протогеров]], [[Деян Димитров]] и [[Тасе Христов]]<ref>Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 457-458.</ref>.

 

 

След Първата световна война Смиле Войданов емигрира в [[Съединени американски щати|Америка]] и се заселва в град [[Понтиак (Мичиган)]], където развива дребен бизнес. Влиза в Управителния комитет на вестник „[[Народна воля (1938 - 1978)|Народна воля]]“ и сътрудничи на него, а през 1931 година става председател на ЦК на [[Македонски народен съюз]], на който секретар е [[Георги Пирински Старши|Георги Пирински]]. Изразява протеста на американската общественост срещу [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]] между България, [[Гърция]] и [[Югославия]] в средата на 30-те години. След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва и в [[Американски славянски комитет|Американския славянски комитет]], обединение на американците от славянски произход за защита и подпомагане на славянското население във военна Европа<ref>Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003</ref>.