Барселонска династия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор факт грешка
см картинка
Ред 1:
[[ФайлFile:Rasez-conflentMap history Catalonian counties.pngsvg|thumb|Графствата Каркасона, Разес и съседнитеКаталонските графства през [[790]] до9 [[850]]век]]
'''Барселонска династия''' ({{lang-es|Casa de Barcelona}}, на [[Каталонски език{{lang-ca|каталонски]]: El '''Casal de Barcelona'''}}) е едназнатен каталонски род от [[вестготи|готски]] происход. Една от най-важните средновековни аристократични фамилии с владения в голяма част от Югозападна Европа. От [[1162]] г. е известнатясно исвързана катос [[Арагонска корона|АрагонскаАрагонската династия]].
 
== Произход ==
Фамилията произлиза вероятно от [[Бело от Каркасон]]. Според документ от [[829]] г. граф [[Зунифред I (Барселона)|Зунифред I от Барселона]] (* 810; † 848) е негов син. Наследниците на Зунифред стават собственици на повечето графства в [[Каталония]], преди всичко на [[Барселона]], Урхел, [[Жирона]] и на Озона.
Барселонският дом е кадетски клон на [[Белониди]]те, чийто старши клон управлява [[графство Каркасон]] и [[графство Родез]]. За родоначалник се счита граф [[Бело от Каркасон]] (ум. 812). Според едни учени негов син е [[Зунифред I (Барселона)|Зунифред I]] и той е родоначалник на дома Барселона. Други изследователи се съмняват в съществуването на граф Бело, или че Зунифред е негов син. Испанският историк Алберто Монтанер Фрутос пише<ref name="Frutos">{{cite book |title= El señal del rey de Aragón: Historia y significado, Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» |last=Frutos |first= Alberto Montaner|authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= |location= |isbn= 84-7820-283-8|pages=27—28 |url= |accessdate=}}</ref>, че в средновековната [[историография]] отсъства името Бело, а родът на графовете на Барселона започва със Зунифред I. Други историци допускат съществуването на Бело, но считат, че Зунифред е бил негов зет, съпруг на дъщеря му Ермизенда<ref name="Adabal">{{cite book |title= La Catalogne sous l'empire de Louis le Pieux |last=de Abadal |first=Ramón |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages=83—91 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Lewis">{{cite book |title= The Development of Southern French and Catalan Society, 718-1050 |last=Lewis |first= Archibald Ross|authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= http://libro.uca.edu/lewis/sfc6.htm#N_9_ Chapter 6. Civil War, Invasion, and the Breakdown of Royal Authority|accessdate=}}</ref>. За вероятен баща на Зунифред се посочва Борел, граф на Осона (ум. 812/820). Точният произход на Борел е неизвестен, но вероятно е бил вестгот, участвал заедно с франките в завладяването на земите, където днес е съвременна Каталония. Около 797 г. е назначен от император [[Карл Велики]] за граф на графствата Осона, Урхел и Сердания.
 
== Графове на Барселона ==
Фамилията произлиза вероятно от [[Бело от Каркасон]]. Според документ от [[829]] г. граф [[Зунифред I (Барселона)|Зунифред I от Барселона]] (* 810; † 848) е негов син. Наследниците на Зунифред стават собственици на повечето графства в [[Каталония]], преди всичко на [[Барселона]], Урхел, [[Жирона]] и на Озона.
 
Основата на могъществото на рода залага [[Гифре Космати]] (ум. 897), син на Зунифред, обединил в свои ръце повечето каталонски графства и превърнал владенията в наследствени.
 
През [[1131]] г. [[Рамон Беренгар I (Барселона)|Раймунд Беренгар I Стари]] (''Berenguer Ramón I.'') става [[графове на Прованс|граф на Прованс]], през [[1162]] г. неговият племенник Раймунд (''Ramón'') като [[Алфонсо II Арагонски]] [[Кралство Арагон|крал на Арагон]].
 
Фамилията остава до [[1245]] г. собственик на [[Прованс]] (която е наследена от [[Карл I Анжуйски]]), до [[1410]] г. собственик на [[Кралство Арагон]], на [[Кралство Майорка]], и също на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] (двете отиват на [[Династия Трастамара|линията Трастамара]] на [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Иврея]]) също и на няколко държави от [[Кръстоносни походи|Кръстоносните походи]] ([[Атинско херцогство|Херцогство Атина]], [[Херцогство Неопатрия]]).
 
 
== Източници ==
<references />
 
* Léopold Delisle, ''Recueil des Historiens des Gaules et de la France (RHGF)'' VI (1870), CLIII, S. 561