Никополис ад Иструм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.132.3.212 (б.), към версия на Hristova |
м форматиране |
||
Ред 16:
[[Картинка:Nicopolis ad Istrum - pipe.jpg|мини|250п|Cloaka maxima (Главен отходен канал на града)]]
'''Никополис ад Иструм''' е античен римски град, разположен на 18 км северно от [[Велико Търново]] по пътя за [[Русе]] и 3 км югоизточно от [[Никюп]]. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река [[Росица (река)|Росица]] веднага в ляво след моста на пътя [[Велико Търново]] - [[Русе]]. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от [[император]] [[Траян]] в чест на римската победа над [[даки]]те. Градът е разположен в централната [[Дунавска равнина]]. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал
==Градска уредба, етнически състав, бит и религия==
Ред 24:
Никополис ад Иструм бил [[епископ]]ско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. [[Хиподамова система]] (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад ([[агора]]) с останки от околовръстна [[колонада]]; сградите около площадното пространство; [[булевтерион]]а (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня ([[терми]]), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича [[долина]]та на река [[Росица (река)|Росица]] по висока 18 м и дълга 3000 м аркада. Началото му е при пещерата край [[Мусина]]. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село [[Дичин]], като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от [[йонийски ордер|йонийския ордер]] на [[агора]]та, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.
При проведените проучвания, възобновени през 2007 г., проучвателите намират и антична сребърна '''монета''', тежаща около 30 грама с '''образа на Траян'''. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата [[хипокауст]]на система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на
==Укрепителна система==
Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати
==Градски площад (агора)==
Line 37 ⟶ 38:
== Некрополи ==
{{commonscat|Nicopolis ad Istrum|Никополис ад Иструм}}
Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалните обреди. Покойниците са били кремирани, полагани в
В Никополис Ад Иструм (което в превод значи
Въз основа на събраните костни останки в рамките на Българо-британската археологическа експедиция “Никополис ад Иструм 86-89” от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 55 вида птици, сред които и такива, които днес са изчезнали от българската природа
== Вижте също ==
Line 48 ⟶ 49:
== Източници ==
* Боев, З. 1991. Птиците на римския град Никополис ад Иструм (II
* Boev, Z. M. Beech. 2007. The Bird Bones. - In: A. G. Poulter (ed.). Nicopolis ad Istrum. A Late Roman and Early Byzantine City. The Finds and the Biological Remains. Oxbow Books. The Society of Antiquaries of London. London. 242-253+307-318.
| |||