Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
м Киевска Рус |
||
Ред 93:
== Чужди и наемни войници ==
След като българите завладяват [[Аварски хаганат|Аварския каганат]] през 804-805, аварски войници започват да служат като [[наемник|наемници]] в армията, особено по време на кампаниите срещу [[Никифор I]] през 811, когато византийците изгарят столицата [[Плиска]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 47 ISBN 954-427-216-X</ref> През 9 и 10 век българите често прибагвят и до услугите на [[печенеги]]те, които най-вероятно са български [[федерат]]и. Когато византийците вдигат [[Киевска Рус]]
По време на Втората българска държава, чуждите и наемни войници стават важна част от българската армия и нейната тактика. Още от самото начало на въстанието на Асен и Петър, леката и мобилна куманска конница е ефективно използвана срещу византийците и по-късно срещу рицарите. Например 14,000 от тях са използвани от Калоян в битката при Адрианопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 167 ISBN 954-427-216-X</ref> Куманските лидери получават рангове от българската аристокрация, а някои - дори висши военни или административни постове в държавата.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, pp. 167-169 ISBN 954-427-216-X</ref> През 14 век българската армия започва все повече да разчита на наемни войници, които включват западни рицари, татари, [[осетинци]] или такива идващи от [[васал]]на [[Влахия]]. И [[Михаил III Шишман]] и [[Иван Александър]] имат силна 3000-на татарска конница в своите армии.<ref>Nic. Gregoras. I, р. 455. 7-9.</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>
| |||