Уикипедия

Велико княжество Сърбия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 19:
|Историческа епоха || [[Средновековие]]<br> от 1090 г. <br> до 1217 г.
|}
'''Великото жупанство Рашка''' ({{lang-sr|Велика кнежевина Рашка}}) е средновековна държава на [[Балкани]]те в периода 1091/92 г. - 1217/19 г. Център на владението е жупата Рашка, вероятно по името и със средновековния [[Рас]], откъдето и наименованието.
 
{{факт|През 998 г. цар [[Самуил]] предприема известния военен [[поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)]], посредством който покорява [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] - с цел заздравяване на тила си в последвалия грандиозен българо-византийски военен сблъсък, продължил до 1019 г. След известната [[битка при Бар|битка при Бар]] в непристъпния днешен черногорски район се установява независима власт по името [[Зета]]. Начело и&#768; са сродени по сръбските земи Самуилови потомци с царска кръв, по-известни като [[зетски клон на Комитопулите]]. Малкото владение на [[Михаил (Дукля)]] не притеснява [[византийци]]те и те през 1052 г. с цел да го обвържат и обезопасят го женят за императорската племенница Елена, ведно с което го окичват церемониално с византийската дворцова титла [[протоспатарий]].|2015|9|3}}▼
Център на владението е жупата Рашка, вероятно по името и със средновековния [[Рас]], откъдето и наименованието.
 
{{факт|След [[въстание на Георги Войтех|избухването в Скопие на второто българско въстание срещу византийската власт]], начело с [[Георги Войтех]], по искане на българската знат и аристокрация, за цар на България е определен [[Константин Бодин]], който е син и наследник на Михаил от [[Зета]] - име засвидетелствано за пръв път в историческите извори от 1080 г. - от [[Кекавмен]]. След неуспеха на въстанието и многобройни митарства, Бодин е откупен от [[арменско кралство Киликия]] и се завръща в родната Зета, на която след великата [[източно-западна схизма]] Папството гледа с ентусиазъм и през 1077 г. Константин Бодин получава кралска титла, а държавата започва да се титулова като [[кралство Зета]]. Кралство не може да съществува без църква (както по [[цезаропапизъм|цезаропапистичен]] модел Царство без патриаршия), поради и което се създава [[Барска архиепархия]] за църковните му нужди.|2015|9|3}}▼
▲През 998 г. цар [[Самуил]] предприема известния военен [[поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)]], посредством който покорява [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] - с цел заздравяване на тила си в последвалия грандиозен българо-византийски военен сблъсък, продължил до 1019 г. След известната [[битка при Бар|битка при Бар]] в непристъпния днешен черногорски район се установява независима власт по името [[Зета]]. Начело и&#768; са сродени по сръбските земи Самуилови потомци с царска кръв, по-известни като [[зетски клон на Комитопулите]]. Малкото владение на [[Михаил (Дукля)]] не притеснява [[византийци]]те и те през 1052 г. с цел да го обвържат и обезопасят го женят за императорската племенница Елена, ведно с което го окичват церемониално с византийската дворцова титла [[протоспатарий]].
 
{{факт|През 1081 г. Константин Бодин влиза в династичен брак с антивизантийска насоченост с дъщерята на норманския предводител от [[Бари]] [[Робер Жискар]] - [[Яквинта]].|2015|9|3}}▼
▲След [[въстание на Георги Войтех|избухването в Скопие на второто българско въстание срещу византийската власт]], начело с [[Георги Войтех]], по искане на българската знат и аристокрация, за цар на България е определен [[Константин Бодин]], който е син и наследник на Михаил от [[Зета]] - име засвидетелствано за пръв път в историческите извори от 1080 г. - от [[Кекавмен]]. След неуспеха на въстанието и многобройни митарства, Бодин е откупен от [[арменско кралство Киликия]] и се завръща в родната Зета, на която след великата [[източно-западна схизма]] Папството гледа с ентусиазъм и през 1077 г. Константин Бодин получава кралска титла, а държавата започва да се титулова като [[кралство Зета]]. Кралство не може да съществува без църква (както по [[цезаропапизъм|цезаропапистичен]] модел Царство без патриаршия), поради и което се създава [[Барска архиепархия]] за църковните му нужди.
 
▲През 1081 г. Константин Бодин влиза в династичен брак с антивизантийска насоченост с дъщерята на норманския предводител от [[Бари]] [[Робер Жискар]] - [[Яквинта]].
 
През 1090 г. Кралството насочва своите естествени експанзионистични цели към завоюването, респективно освобождението от византийска власт на т.нар. [[западни български земи]] (на първо време), поради и което Бодин определя в годините 1091/92 за [[велик жупан]] (вероятно с център знаменития средновековен Рас, респективно Рашка) - [[Вълкан (Рашка)|Вълкан]] (на [[у-говори]]те ''Вукан''). <ref name=EB224>''The early medieval Balkans'', p. 224</ref>
 
{{факт|След смъртта на крал Бодин, който е и цар на България, Вълкан от Рашка продължава да води собствена политика, предимно с военна насоченост към Византия, и e в стратегически съюзни отношения с [[кралство Унгария]].|2015|8|20}} Още през 1093 г. [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]] в знаменитото си произведение "''[[Алексиада]]''", разказва за нахлуването на Вълкан в [[Повардарие]]то и [[Полог]]а, както и за превземането от него на град [[Враня]]. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref> {{факт|През 1094/95 г. императора Алексий I Комнин и баща на първата историчка, се отправя на военна кампания срещу Вълкан, която завършва с поражение за последния. Вълкан се появява в императорската шатра и пада в краката на [[василевс]]а просейки мир. Като гаранция за мира, византийският император изисква в Константинопол синовете на Вълкан - [[Урош I]] и [[Стефан Вукан]]. В Константинопол в типичния византийски маниер, Урош (който по всяка вероятност е с [[печенеги|печенежка]] кръв по майчина линия - във връзка със събитията около [[битка при Левунион|битката при Левунион]]) е оженен за [[Анна Диогениса]] и изпратен обратно около 1112 г. за византийски управител на Рас, респективно за такъв във въздигнатото във велико жупанство Рашка - на мястото на баща си като византийски, а не както преди като Бодинов/Зетски [[васал]].|2015|8|20}}
 
Последвали велики жупани на Рашка след Вукан и Урош са техните внуци и деца:
# [[Урош II]] с братята си [[Белуш]] и [[Деса]];
# [[Тихомир Завидович]], който е свален от брат си [[Стефан Неманя]], чийто братя [[Мирослав Завидович]] и [[Срацимир Завидович]] са също могъщи, но подчинени им жупани - по сръбските земи, без Босна. <ref>{{cite book |last= Койчева |first= Елена |authorlink= Елена Койчева |title= Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 149 |year= 2004 |publisher= Векове, ISBN 954-91167-5-1}}</ref>
 
{{факт|Синът на Стефан Неманя - [[Стефан Първовенчани]] е коронован в [[Жича]] в [[Епархии на Охридската архиепископия|рашката епархия]] на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] за крал, но след изгубването на кралската титла от Зета, която титла този път отива за Рашка. Новата държава се титулова [[кралство Рашка]], а поданиците му са известни до ново време като [[расци]], а езика им е известен като [[рашки език]]. По-сетне, след известното [[дежевско споразумение]], се създава и специалната титла за престолонаследника - ''млад крал'', който резидира по стар обичай в Зета. След като в [[Скопие]] е прогласено [[Душаново царство|Душановото царство]], за престолонаследника остава кралската титла, която вече по цезаропапистки маниер е принизена под царската. За последно е във [[Вълкашин Мърнявчевич]] и неговия син станал известен от епоса като [[Крали Марко]]. Кралската титла се загубва със смъртта на последния [[битка при Ровине|по рововете във Влашко]].|2015|8|20}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велико_княжество_Сърбия“.