Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
връзки със Звено
Ред 38:
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] г. и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си в [[Балкански войни|Балканските войни]] защитава докторат в Париж ([[1914]]). След [[Първа световна война | Първата световна война]] Петко Стайнов е директор на [[Дирекция на печата]] ([[1919]]-[[1920]]), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От [[1923]] е преподавател по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет „Свети Климент Охридски“]].
 
Стайнов е активен участник в [[Народен сговор|Народния сговор]] и редактор на свързания с него вестник „[[Слово]]“. През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС - той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950-1972 година. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.<ref name="недев">{{cite book hrf| last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 159 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]].
Ред 44:
Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] — обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
 
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]-[[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. МинаваПрез вследващите опозициягодини нае царскиядепутат режим.от Презопозицията, целиякато периодсе насближава съществуванетосъс музабранената чак доорганизация [[9 септемвриЗвено]] и активно сътрудничи на издаваното от нея списание „[[1944Бразда (списание)|Бразда]] г. критикува политиката му.{{hrf|Недев|2007|489}} През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ., Ставаставайки съюзник на комунистите.
 
След [[Деветосептемврийски преврат | Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] Петко Стайнов се включва в правителството като [[министър на външните работи и изповеданията]]. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. [[Московско примирие]] със [[Съединени американски щати | Съединените щати]], [[Великобритания]] и [[Съюз на съветските социалистически републики | Съветския съюз]], както и в преговорите за включване на България в [[Югославия | Югославската федерация]].
Ред 91:
== Бележки ==
<references/>
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
 
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|23}}
Line 108 ⟶ 111:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Демократически сговор]]
[[Категория:Звено]]