Кирил Драмалиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български министри; Добавяне на Категория:Министри на просветата на България, ползвайки HotCat |
→Биография: уточнение по основаването на ОФ |
||
Ред 14:
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в гр. София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
[[Файл:Letter from Kiril Dramaliev according the cultural authonomy in Pirin Macedonia.JPG|дясно|мини|Писмо на министър Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява [[Георги Димитров]], че учениците не желаят да изучават „македонски език“ по време на [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]].]]
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“.
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.<ref name="Катарџиев 52">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски - живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.</ref><ref name="ташев">{{ташев|171}}</ref>
|