Уилям Едуард Пари: Разлика между версии

През 1819-1820 наръководи експедиция с корабите „Хекла“ (375 т) и „Грайпер“ (180 т) ръководи експедиция за търсене на [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. Командир на втория кораб е лейтенант [[Матю Лидън]]. В плаването участват още мичман [[Джеймс Кларк Рос]] (племенник на [[Джон Рос]]), капитанът от артилерията [[Едуард Сабин]], виден магнитолог, и лейтенант [[Фредерик Уилям Бичи]].

В края на юни 1819 експедицията достига източния вход на протокопротока [[Ланкастър (проток)|Ланкастър]] (между островите [[Бафинова земя]] на юг и [[Девън (остров)|Девън]] на север) и след като очаква няколко дена попътен вятър, навлиза в протока. На 88º з.д. открива северния вход на протока [[Принц Риджент]] (между островите [[Бафинова земя]] на юг-югоизток и открития от него [[Сомърсет (остров)|Сомърсет]] на север-северозапад). Прави неуспешен опит да се придвижи на юг по протока, ноено е спрян от непроходими ледове. Открива и изследва южния бряг на остров [[Девън (остров)|Девън]], от нос Осбърн (80º 15` з.д.) до нос Райли (91º 54` з.д.) на запад на протежение над 300 кмkm.

Зад нос Райли Пари открива южния вход на протока [[Уелингтън (проток)|Уелингтън]] (между островите [[Девън (остров)|Девън]] на изток и [[Корнуолис]] на запад), който е напълно свободен от ледове, но Пари опасявайки се от загуба на време за изследванеизследването наму, този проток,Пари го пренебрегва и продължава на запад, спазвайки инструкциите за търсене на Северозападния проход.

След 93º з.д. навлиза в протока [[Бароу (проток)|Бароу]] (между островите [[Корнуолис]] и [[Батерст (остров)|Батерст]] – открити от него, на север и [[Сомърсет (остров)|Сомърсет]] и [[Принц Уелски]] на юг), където открива остров [[Ръсел]] ({{coord|74|00|N|98|25|W|}}, 940 кмkm²). След 103º з.д. навлиза в протока [[Мелвил (проток)|Мелвил]] (между островите [[Мелвил (остров)|Мелвил]] на север и [[Виктория (остров)|Виктория]] на юг). На {{coord|75|012|N|104|17|W|}} открива остров [[Байам Мартин (остров)|Байам Мартин]] (1150 кмkm²), намиращ се в южния вход на протока [[Байам]] (между островите [[Мелвил (остров)|Мелвил]] на запад и [[Батерст (остров)|Батерст]] на изток) и югоизточната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. На 6 септември корабите подминават 110° з.д. и Пари обявява пред целия екипаж, че зяслужават да получатзаслужават обявената от правителството премия от £ 5000. Открива южното крайбрежие на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]] (4214942 км149 km²) до нос Провидънс (112º 25` з.д.), най-южната точка на остров Мелвил, на п-овполуостров Дъндас. На 20 септември корабите достигат до меридиана 112º 51` з.д. и поради къснотонапредналото време поемат обратно. Експедицията зимува в залива [[Уинтър Харбър]] (110º 37` з.д.) на южното крайбрежие на Мелвил, като зимуването минава благополучно. [[Скорбут]] се появява само в лека форма благодарение на санитарно-хигиенните мерки, въведени от лекаря на експедицията д-р Джон Едуардс и рационалното хранене. Умира само един човек от възпаление на белите дробове.

От 1 до 15 юни 1820 Пари с група от дванадесет човекадуши изследва централната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. Открива залива [[Лидон]] (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас), п-овполуостров [[Сабин (полуостров)|Сабин]] ({{coord|76|25|N|109|15|W|}}, северната част на остров Мелвил). Наи на запад от него дълбоко врязания в сушата залив [[Хекла енд Грайпер]] (111º 10` з.д.). Изследва планинския п-овполуостров Дъндас и провлака (широк около 40 кмkm) между заливите [[Хекла енд Грайпер]] на север и [[Лидон]] на юг в централната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. След завръщането на групата корабите продължават да са в плен на ледовете още месец и половина.

Едва на 1 август "Хекла"„Хекла“ и "Грайпер"„Грайпер“ се освобождават от ледения плен и продължават на запад, отначало при благоприятни условия, но след ктакато изминават около 100 кмkm ледовата обстановка се услужняваусложнява. Бавно и лавирайки между ледовете, в средата на август експедицията достига до 113º 48` з.д. Още десет дни Пари безуспешно лавира сред ледовете, но не успява да се придвижи по-още на запад. На юг е открито североизточното крайбрежие на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] (7002870 028 кмkm²), но не успяват да изследват вътрешността му.

На 26 август Пари решава да отстъпи. обратнияОбратният път през новооткритите протоци до [[Бафинов залив|Бафиновия залив]] отнема пет дни. Връщайки се, на 31 август експедицията открива входа на залива [[Адмиралтейство (залив)|Адмиралтейство]], дълбоко врязващ се в [[Бафинова земя]] от север, между полуостровите [[Бродер]] на запад и [[Борден]] на изток и картиракартографира голяма част от източното крайбрежие на [[Бафинова земя]], като открива няколко залива. В края на септември "Хекла"„Хекла“ и "Грайпер"„Грайпер“ навлизат в открито море и в средата на ноември 1820 се завръщат в [[Лондон]].

Експедицията на Пари постига изключително голям успех като открива, изследва и картиракартографира повече отнад половината път от [[Гренландия]] до [[Берингов проток|Беренговия проток]], т.н.част от [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. След завръщането си е повишен в чин капитан-лейтенант.