Ранно християнство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 5:
Понякога като заместващ и стеснителен на термина «ранно християнство» се употребява израза «[[апостолски век]]» за означение на този най-съществен период от историята на новото учение през който [[възникване на християнството|възниква най-разпространената през 19 и 20 век]] - [[световна религия]]. В този смисъл, историческия и друг контекст в който се пръква християнството като учение е определящ за обяснение на [[феномен]]а.
 
{{факт|Най-сложен в историята на християнството е въпроса за неговия произход. За обяснение на въпроса се се оформили условно две донякъде противоречащи се като становища тези - [[Богословие|богословската]] (официалната църковна) и тази на [[митологична школа|митологичната школа]]. При изучаването на ранното християнство най-голямо значение има [[раннохристиянска литература|раннохристиянската литература]], като източник на доктриналните постановки на новото учение.|2015|9|9}}
 
При изучаването на ранното християнство най-голямо значение има [[раннохристиянска литература|раннохристиянската литература]], като източник на доктриналните постановки на новото учение.
 
== Исторически контекст ==
{{основна|Sitz im Leben}}
{{факт|Почвата върху която възникнало ранното християнство била юдейското сектанство на [[фарисеи]]те които били единствено оцелели сред останалите от [[Първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война завършила с разрушаването на Йерусалимския храм през 70 г.]] В този смисъл при разглеждане на въпроса от особено значение е предходния такъв за произхода, възникването и учението на [[юдаизъм|юдаизма]] в периода още от [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]] и [[зугот]]а до [[Милански едикт|Миланския едикт]]. В периода около Христа в [[Палестина]] и сред [[еврейска диаспора|еврейската диаспора]] съществували многобройни юдействащи секти описани от [[Йосиф Флавий]]. В действителност, ранното християнство възниква не в [[Светите земи]], а сред еврейската диаспора и в този смисъл като географска локализация за люлка на ранното християнство се определят:
# земите на [[Древна Сирия]] с [[Киликия]] (родината на [[апостол Павел]]) с център [[Антиохия]];
# западноанатолийското малоазийско крайбрежие известно със своите [[седем писма]] и изместен постфактум център на север към [[Витиния]] - в [[Константинопол]];
# [[Римски Египет]] с център [[Александрия]] и първи апологет [[Филон Александрийски]];
# римската провинция [[Африка (римска провинция)|Африка]] с център [[римски Картаген]].|2015|9|9}}
 
От обширната и почти унищожена след 4 век раннохристиянска литература се установява безспорно, че нейните автори са били като цяло слабо запознати с положението в [[Юдея]] по тяхно време и в този смисъл правят много, понякога груби и лесно установими със съвременните информационни способи историко-географски и други грешки в опитите си за интерпретация, пресъздаване и обяснение на предходните обществени събития в тази римска провинция от 63 г. пр.н.е. Според видния представител на [[германска историческа школа|германската историческа школа]] [[Бруно Бауер]], "баща на християнството" бил Филон Александрийски като типичен късен и класически представител на [[елинистичен юдаизъм|елинистичния юдаизъм]] в и от гнездото на античната образованост - Александрия. Класическо доказателство за юдейската сектанска основа върху която възниква ранното християнство е [[Апокалипсис]]а, който макар и в новозаветната подредба да е последен е реално създаден първи сред каноническите произведения. Духа му е пронизан от "здравата и честна мъст", отразяваща ненависта на еврейския народ към римските му потисници. В откровението господства бойния дух и увереността в победата, като текста е земен и в него изцяло липсват по-късните литературни черти на [[космополитизъм|космополитизма]] в раннохристиянската литература, от което може да се направи извода, че текста му е съставен преди решителния сблъсък в [[юдейско-римски войни|юдейско-римските войни]].
 
== История ==
{{основна|История на ранното християнство}}
{{факт|В края на 1 век във връзка с решенията на [[Йерусалимски събор|Йерусалимския събор]], в раннохристиянските общини се вливат и люде от нееврейски произход, чужди на призванието на юдейската секта. Като цяло това били представители на градската римска беднота. По този начин къмто юдейската раннохристиянска идеология се влели елементи с предимно източен езически произход, придавайки на последвалата раннохристиянска догматика и обредност [[синкретизъм|синкретичен характер]]. Постепенно, особено през 2 век, в ранното християнство започнала вътрешноутробна своеобразна борба за надмощие между условно казано юдейските и неюдейските групи. Тази всеобща обществена тенденция е най-ярко изразена при [[Маркион]], който от елинистични позиции отхвърлял изцяло не само юдействащите, но и идеологията на източните основоположници на юдеисткото учение възникнало по времето на [[Ахемениди]]те.|2015|8|14}}
 
{{факт|В хода на тази вътрешна борба и на локална основа възникнали редица вече раннохристиянски секти и ереси, сред които изпъкват [[гностицизъм|гностицизма]], [[монтанизъм|монтанизма]], [[манихейство]]то, [[донатизъм|донатизма]], [[арианство]]то, и постфактум [[монофизитство|монофизитизма]] с [[несторианство]]то. Раннохристиянският период условно отминал окончателно в историята по време на управлението на [[Теодосий Велики]], след което на запад в [[Западната Римска империя]] [[варвари]]те-[[вестготи]] превзели Рим в 410 г., а на изток в Александрия през 415 г. местните християни подстрекавани вероятно от патриарха [[Кирил Александрийски]] запалили хранителницата на [[знание]]то през [[античност]]та - [[Александрийска библиотека]], убивайки [[Ипатия]].|2015|8|14}}
 
{{факт|От обширната и почти унищожена след 4 век раннохристиянска литература се установява безспорно, че нейните автори са били като цяло слабо запознати с положението в [[Юдея]] по тяхно време и в този смисъл правят много, понякога груби и лесно установими със съвременните информационни способи историко-географски и други грешки в опитите си за интерпретация, пресъздаване и обяснение на предходните обществени събития в тази римска провинция от 63 г. пр.н.е. Според видния представител на [[германска историческа школа|германската историческа школа]] [[Бруно Бауер]], "баща на християнството" бил Филон Александрийски като типичен късен и класически представител на [[елинистичен юдаизъм|елинистичния юдаизъм]] в и от гнездото на античната образованост - Александрия. Класическо доказателство за юдейската сектанска основа върху която възниква ранното християнство е [[Апокалипсис]]а, който макар и в новозаветната подредба да е последен е реално създаден първи сред каноническите произведения. Духа му е пронизан от "здравата и честна мъст", отразяваща ненависта на еврейския народ към римските му потисници. В откровението господства бойния дух и увереността в победата, като текста е земен и в него изцяло липсват по-късните литературни черти на [[космополитизъм|космополитизма]] в раннохристиянската литература, от което може да се направи извода, че текста му е съставен преди решителния сблъсък в [[юдейско-римски войни|юдейско-римските войни]].|2015|9|9}}
{{факт|Доктринално периода на ранното християнство завършил с приемането на [[Символ на вярата|символа на вярата]], предшестван от откриването от [[Света Елена]] на основните [[оръдия на страстта]] с които бил измъчван Христос.|2015|8|14}}
 
== Източници ==