Кирил Косев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 17:
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Командир на [[Горнооряховски партизански отряд|Горнооряховския партизански отряд]] и заместник-командир на [[Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона]]. Осъден на смърт по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]] от Плевенския областен военен съд на 17 септември [[1943]] г. в името на [[Симеон Втори]] “заради създаването на поделения на забранената от закона [[Българска комунистическа партия]] (БКП)”.
След [[9 септември]] [[1944]] г. е в [[Българска армия|Българската армия]]. Участник е в [[Отечествена война (1944-1945 г.)|Отечествената война (1944-1945 г.)]] като помощник-командир на [[тридесет и трети пехотен свищовски полк]]<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 245</ref>. След завръщане от войната по настояване на военния министър [[Георги Дамянов]] остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в [[Служба „Военна информация“|Разузнавателния отдел]] (РО) на [[Щаб на отбраната|Щаба на войската]] от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване [[РО-2]] като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
На [[27 юли]] [[1946]]г. е арестуван подполковник [[Стоян Златев]], [[адютант]]а на [[министър на войната|министъра на войната]] [[Дамян Велчев]], по подозрение в участие във военна конспирация. Няколко дни по-късно подп. Златев е открит мъртъв в ареста на [[Служба „Военна информация“|РО-2]], където разпитите води Кирил Косев. Смъртта на подполковник Стоян Златев е разследвана лично от министър Дамян Велчев, който прави изненадващо посещение в следствения арест на РО-2 придружен от лекар.<ref>[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2326 Смърт в ареста на военното разузнаване]. Доклад на началника на РО-2 Александър Починков от август 1946 г.</ref>
| |||