Темната дупка (Гара Лакатник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{обработка|Съкращаване и пренаписване в енциклопедичен стил, посочване на източници}} // commonscat // снимка от днес
Dexbot (беседа | приноси)
м Bot: Parsoid bug phab:T107675
Ред 50:
през 1936 г. Прекартирана през 1948г по време на
Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов", когато се откриват
<nowiki> </nowiki>СЗ части. Група спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват
пещерата, като през 1958г дължината нараства на 3,200м. Проучванията
продължават през 1971г от "Черни връх" София, които започват да правят и
<nowiki> </nowiki>теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб
<nowiki> </nowiki>1:100. Картирането бе започнато от Петър Трантеев - Хера, продължено от
<nowiki> </nowiki>Петър Петров - Пумата и Петър Делчев - профили. Картата бе направена
почти до края, като най-трудната част беше във "Фурната", където
оставаха около 300 метра, за да се довърши. За съжаление целия този
Ред 74:
дълга около 710м. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия
на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене
<nowiki> </nowiki>вдига нивото си и изтича през входа на пещерата.
Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от
две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата
система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още
неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне Жековото
<nowiki> </nowiki>езеро. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към
дясната страна, мине под прочутия Чатал, покрай Изворчето, а от
следващата Ниска зала вземе най-долния широк ход към Езерото. От
Ред 93:
съединяването й с Павираната, която е всъщност пътят ,от Чатала.
Раздвояването скоро свършва, както и площадката, по която до този момент
<nowiki> </nowiki>става движението. Налага се слизане в самата вода, която тук идва
отляво (при високи води тук не е безопасно!).
Продължава се по суха галерия. След около 50 м галерията отново се
раздвоява: лявото разклонение води към езерата Ниското, Академик Буреш и
<nowiki> </nowiki>Мрачното. На края на Мрачното езеро има сифон, от който извира цялото
количество вода на пещерата. Езерата са свързани с прагове и имат
дълбочина до 3 м. Дясното разклонение (от Наковалните) води през две
Ред 108:
езерото може да се проникне в най-високата - крайната галерия на
пещерата. След ез.Бригадно, което е плитко, се стига до плътно срутване.
<nowiki> </nowiki>Водата идва тук изпод дясната. стена и се губи под лявата. Това място
се намира на 767 м от входа.
Лявата основна галерия на пещерата започва още по пътя за Жековото
Ред 117:
води се губят в Банята в нисък сифон. Основната галерия от входа на
Банята леко се издига нагоре и води към Изворната галерия, където в ляво
<nowiki> </nowiki>се вижда да извира вода от тесен канал на стената. Вдясно ниско на
около 5 м през тесни процепи се чува шумът на подземната река, идваща от
<nowiki> </nowiki>Жековото езеро. Изворната галерия завършва сляпо с кладенец, пълен с
вода. Близо до изворчето вляво по блоковете на срутен под на горна
галерия се излиза в отначало каньоновидна, а после съвсем ниска галерия.
<nowiki> </nowiki>Около 80м тук трябва да се пълзи, после се излизаотново на основната
диаклаза, която има дълбочина около 12м. Движението става по издадени
части в горната част на пропастта, докато се стигне до Напречната. По
Ред 138:
червеникави и кафяви образувания има тук навсякъде. Двата края на тази
галерия - Трапезарията, са срутени подове на горни галерии. Долният край
<nowiki> </nowiki>е много опасен с надвисналите си блокове. Тук е другата крайна точка на
<nowiki> </nowiki>Темната дупка.
Новите части представляват успоредна галерия на главната галерия от
езеро "Пепи" до "Кубаните". В тях има две характерни места - "Пресата",
Ред 148:
(откъдето идва течението) и възходяща галерия, а вдясно почти под прав
ъгъл къса 50-60 м възходяща галерия, завършваща с огромен калцитен натек
<nowiki> </nowiki>с видима дебелина около 50см, явно запушена от него. Споменатите
галерии са възходящи и пресечената им точка е блокажа, течението се
стреми към кубето на блокажа и следователно това е мястото, където е