Дамян Велчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
интерниране 1944 |
||
Ред 21:
Дамян Велчев участва в организирането на [[Преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] през 1923 година,<ref name="ташев"/> след който е единственият офицер, върнат на служба в армията без прекъсване на стажа.{{hrf|Недев|2007|189}} До 1928 година е началник на Военното училище.<ref name="ташев"/> След смъртта на [[Никола Рачев]] в [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в „Света Неделя“]] през април 1925 година Велчев е избран за секретар на Военния съюз и остава на този пост до 1935 година.{{hrf|Недев|2007|186}} На 6 май 1925 година е повишен в полковник.{{hrf|Недев|2007|98}}
Участието на военни в политическо насилие в страната, което става с участието на военния министър Иван Вълков, постепенно създава напрежение между него и Дамян Велчев. През април 1926 година Вълков го командирова за шест месеца в [[Париж]], заедно с неговия съвипускник [[Пенчо Златев]]. Въпреки това конфликтът се задълбочава
През септември 1928 година Велчев е демонстративно уволнен от армията в нарушение на обичайната процедура, поставен е под наблюдението на полицията и военното разузнаване и се появяват слухове, че [[ВМРО]] подготвя убийството му. В отговор той завежда иск срещу началника на полицейската секция при военното министерство подполковник [[Димитър Порков]] за незаконно следене, като делото получава публичност. Същевременно Дамян Велчев, подкрепян от много офицери, започва изграждането на нелегална структура на Военния съюз, успоредна на казионната, оглавявана от Вълков.{{hrf|Недев|2007|186-190, 194}}
Ред 29:
Той е основният организатор на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година, но умишлено не заема никакъв официален пост след него, оставайки секретар на Военния съюз.{{hrf|Недев|2007|287}} В началото на 1935 година е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в [[Югославия]].<ref name="ташев"/> В края на годината се връща нелегално в страната, арестуван е и през 1936 година е осъден на [[смъртно наказание|смърт]] за подготовка на нов [[Опит за преврат в България (1935)|държавен преврат]].<ref name="ташев"/> По-късно присъдата му е заменена с [[доживотен затвор]].<ref name="ташев">{{ташев|89-90}}</ref> Велчев и останалите осъдени по заговора от 1935 година са освободени през 1940 година при масова [[амнистия]] по повод на [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]].{{hrf|Недев|2007|487}}
През 1943 година Дамян Велчев се включва в дейността на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] като представител на „Звено“. На 16 януари 1944 година е поставен под домашен арест, а след това е интерниран в [[Рибарица (Област Ловеч)|Рибарица]], кодето живее при баджанака си.{{hrf|Недев|2007|547-549}} Участва активно в подготовката на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година, след който е върнат в армията, повишен е в генералско звание и заема поста министър на войната във [[Правителство на България (62)|второто]] и [[Правителство на България (63)|третото правителство]] на [[Кимон Георгиев]].<ref name="ташев"/>
През септември 1946 година Велчев е отстранен от правителството и е назначен за посланик в [[Швейцария]]. След като е освободен от този пост през 1947 година, отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство.<ref name="ташев"/>
| |||