{{фактИзточник|[[Византия]] за първи път въвежда своеобразен контраразузнавателен режим за чужденците неримски граждани, наричани [[варвари]]. Предприемат се предпазни мерки, за да не им се позволи да обикалят из [[Новия Рим]] без надзор или да се запознават с неща, които правителството предпочита да пази в [[тайна]]. На чуждестранните пратеници се осигуряват многобройни слуги и преводачи, които са инструктирани да придобиват от пратениците колкото може повече информация и разузнавателни данни.|2015|9|9}}
{{фактИзточник|След 476 г., когато Западната Римска империя с център Рим престава да съществува, функциите на специални служби преминават инкогнито в ръцете на [[Католическа църква|Католическата църква]]. Цялата й дейност през [[средновековието]], белязана основно от борба с [[ерес]]ите, по съществото си представлява противодействие на антидържавните и антицърковни бунтовнически тенденции срещу господстващата [[теокрация|теократична]] [[доктрина]] на [[Папоцезаризъм|папоцезаризма]] - за разлика от [[Византия]].|2015|9|9}}
{{фактИзточник|Във все по елинизиращата се след [[7 век]] Източна Римска империя се налага като [[форма на държавно управление]] т.нар. [[Цезаропапизъм|цезаропапистка]] [[концепция]]. Независимо от т.нар. [[Велика схизма]] от средата на [[11 век]], отношението и на изток и на запад към ересите, т.е. към антидържавните и антицърковни учения е еднозначно - те подлежат на изкореняване.|2015|9|9}}
