Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на [[държава]]та от войските на [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] през [[1018]] година. Последният български [[цар]] на Първото българско царство [[Пресиян II]] (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук — от [[планина]]та [[Томор]]ица отстоява [[независимост]]та на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.
{{фактИзточник|Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години — водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря ѝ от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]].|2015|9|3}}
{{фактИзточник|С образуването на независима албанска държава след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], територията на областта е включена в състава на [[Албания]] заедно със [[Северен Епир]].|2015|9|3}}
== Значение ==
{{фактИзточник|На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко — Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].|2015|9|3}}
