Асен Овчаров: Разлика между версии

Роден е в [[Харманли]] през [[1906]] г. Завършва гимназия в родния си град. Следва [[химия]] в [[Софийския университет]], но поради липса на средства и веднъж открил своето музикално призвание, не успява да завърши. За кратко учи при преподавателя в Музикалната академия [[Андрей Стоянов]]. През [[1932]] г. в „[[Родно радио]]“ Асен Овчаров изпълнява за първи път в България джазов концерт на живо. По негова инициатива през [[1933]] г. се прави опит за структуриране на джаза и създаване на професионална организация на множащите се оркестри. Джазът е изключен от държавната политика, но с негова помощ се създава първият джаз клуб в България „Джаз оркестрал клуб“, който се учредява в заведението „Алказар“ на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]]. За председател е избран [[Борис Левиев]]. Поради неуредици джаз клубаклубът просъществува само една година. Асен Овчаров прави аранжимент за малък (1936 г.) и за голям оркестър (1937 г.). През лятото свири в „Морското казино“ във [[Варна]], а през зимата свири в съставите на [[Ангел Сладкаров]] и Дилков.<ref name="Литературен форум"/><ref name="pesnopoj.blog.bg"/><ref name="Дума"/><ref name="Тенев">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_zabavna_dr_muzika.htm | заглавие=Спомени за стара София: Забавната и танцова музика |достъп_дата =28.09.2015 |фамилно_име=Тенев |първо_име=Драган |издател=Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни, С., „Български писател“, 1997, с. 220-224 |език=bg }}</ref>

През [[Втората световна война]] е мобилизиран. През [[1945]] г. създава оркестър, който свири в баровете „Астория“ и „София“ и в ресторант „България“. Солист-цигулар е [[Александър Николов]] – „Сладура“„Сашо Сладура“. През [[1949]] г. Овчаров е арестуван в обвинение в шпионаж за [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Обвинен е за това, че се опитва да джазира химна на „Интернационала“„[[Интернационалът]]“. Изселен е със съпругата си в [[Тутракан]], след като прекарва 6 месеца в следствения затвор. След това е въдворен в концентрационния лагер в [[Белене (лагер)|концентрационния лагер в Белене]]. Освободен е през [[1952]] г., но скоро след това по политически причини е осъден на шест години затвор. Интерниран

Избира еда бъде интерниран в [[Пловдив]], който той избира след като му е забранено да се завърне в София. В Пловдив преподава [[акордеон]] в Музикалното училище. Работи като композитор и диригент на Ансамбъл за песни и танци при радио „[[Пловдив (радио)|ПловдивРадио „Пловдив“]]“. Ръководи естрадния състав на Дома на транспортните работници.

Почива през [[1972]] г. в Пловдив. На [[24 май]] [[2001]] г. получава посмъртно почетна награда за музика от [[Министерство на културата]].<ref name="Литературен форум"/><ref name="pesnopoj.blog.bg"/><ref name="Дума"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.168chasa.bg/Article/4693942 | заглавие=Как БКП воюваше с джаза |достъп_дата =28.09.2015 |фамилно_име=Бутовски |първо_име=Иван |дата=03.04.2015 |издател=в. „168 часа“ |език=bg }}</ref>