Клетъчни органели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 5x нов ред, 3x тире, 6lokavica, кавички, точка (тестване) (ползвайки Advisor.js)
Ред 12:
 
===Немембранни органели===
 
Немембранните органели не са отделени от цитоплазмата на клетката чрез мембрани. Рибозомите са немембранни органели. Те представляват малки плътни овални телца, изградени от малка и голяма [[субединица]]. Синтезират [[белтък|белтъците]](протеините). Центромера (кл. център) участва в клетъчното делене като образува делителното вретено. Той е двоен органел, като всяка от двете центриоли е изградено от 9 групи по 3 тръбички разположени в кръг.
 
===Едномембранни органели===
В цитоплазматaцитоплазмата много на брой вътрешни мембрани, които отделят по-големи или по-малки пространства - – малки мехурчета, цистерни, каналчета, вакуоли(големи мехурчета). Това са мембранните органели. Едномембранните органели са разграничени от цитозола с една [[липопротеидна мембрана]], което има характерния строеж за всички биологични мембрани и съдържа [[двоен фосфолипиден слой]] и белтъци.
 
Ендоплазмената мрежа е изградена от тръбовидни цистерни, ограничени с единична мембрана и мембранни мехурчета свързани с тях. Тя бива зърнеста и гладка. Зърнестата ендоплазмена мрежа от външната страна е покрита с рибозоми, които са свързани в полизома (1 молекула информационна [[РНК]], на която по дължината са разположени няколко на брой рибозоми синтезиращи съответния [[белтък]] ) и са здраво прикрепени към мембраната ѝ. В нея се синтезират белтъци, които се подготвят за "износ"„износ“ от клетката. Зърнестата ендоплазмена мрежа е много добре развита в клетките, чиито функции са свързани с отделянето на големи количества белтък или собствени белтъчни нужди. Гладката ендоплазмена мрежа не е покрита с рибозоми.В нея се синтезират главно [[липиди]] и [[стероидни хормони]].
В цитоплазматa много на брой вътрешни мембрани, които отделят по-големи или по-малки пространства - малки мехурчета, цистерни, каналчета, вакуоли(големи мехурчета). Това са мембранните органели. Едномембранните органели са разграничени от цитозола с една [[липопротеидна мембрана]], което има характерния строеж за всички биологични мембрани и съдържа [[двоен фосфолипиден слой]] и белтъци.
 
Ендоплазмената мрежа е изградена от тръбовидни цистерни, ограничени с единична мембрана и мембранни мехурчета свързани с тях. Тя бива зърнеста и гладка. Зърнестата ендоплазмена мрежа от външната страна е покрита с рибозоми, които са свързани в полизома (1 молекула информационна [[РНК]], на която по дължината са разположени няколко на брой рибозоми синтезиращи съответния [[белтък]] ) и са здраво прикрепени към мембраната ѝ. В нея се синтезират белтъци, които се подготвят за "износ" от клетката. Зърнестата ендоплазмена мрежа е много добре развита в клетките, чиито функции са свързани с отделянето на големи количества белтък или собствени белтъчни нужди. Гладката ендоплазмена мрежа не е покрита с рибозоми.В нея се синтезират главно [[липиди]] и [[стероидни хормони]].
Лизозомите са цитоплазмен органел- малко мехурче, което е ограничено чрез мембрана от цитозола.В тях се съдържат много и хидролитични ензими, които катализират разграждането на белтъците, въглехидратите и нуклеиновите киселини ([[автолиза]]). Тези мембранни мехурчета са с диаметър около 0,2-0,5 [[микрометър|микрометра]].
 
Комплексът на Голджи е съставен от няколко сплеснати цистерни, събрани в пачка, и много различни по големина мехучета. Той играе централна роля в секрецията на клетката. Апаратът на Голджи образува секреторни мехурчета, които внасят и изнасят вещества и съединение във и от клетката. В тези мехурчета се извършва пиноцитозата и фагоцитозата, които представляват смилане на чужди тела, [[пиноцитозата]] за течности, а [[фагоцитозата]] за твърди частици. Пероксизомите са кръгли едномембранни органели. В тях се разгражда вредния за клетката [[водороден пероксид]] '''(Н<sub>2</sub>О<sub>2</sub>)'''.
 
[[Вакуола|Вакуолите]] са големи органели, в които се складират резервни вещества или се съдържат багрила, освен това те отговарят за тургорното налягане в клетката. Локализирани са в [[растителна клетка|растителната клетка]].
 
===Двумембранни органели===
Двумембранните органели са ограничени от цитозола на клетката чрез 2 мембрани. Те са най-сложно устроените органели. Хлоропластите са кръгли тела. Вътрешното пространство е оградено от двете мембрани и се нарича строма. В нея има 3-ти вид мембрани - – [[тилакоидна мембрана|тилакоидни]], които образуват [[грани]], представляващи система от вдлъбнати тилакоидни мембрани, образуващи празнини помежду си. В хлоропластите се извършва [[фотосинтезата]].
 
Двумембранните органели са ограничени от цитозола на клетката чрез 2 мембрани. Те са най-сложно устроените органели. Хлоропластите са кръгли тела. Вътрешното пространство е оградено от двете мембрани и се нарича строма. В нея има 3-ти вид мембрани - [[тилакоидна мембрана|тилакоидни]], които образуват [[грани]], представляващи система от вдлъбнати тилакоидни мембрани, образуващи празнини помежду си. В хлоропластите се извършва [[фотосинтезата]].
 
[[Митохондрий|Митохондриите]] са енергийните станции на клетката. Имат външна и вътрешна мембрана. Вътрешната е силно нагъната и образува кристи. Вътрешното пространство се нарича матрикс. В митохондриите се синтезира аденосинтрифосфат ([[АТФ]]), макроергично съединение в което се съхранява енергията получена от метаболитното окисление на веществата в клетката.
Line 34 ⟶ 32:
[[клетъчно ядро|Ядрото]] също има двойна [[ядрена мембрана]], която на места се събира и образува [[ядрени пори|пори]]. В ядрения сок се намира белтъкът [[хроматин]] и се съхранява наследствената информация в [[ДНК]]. В ядрото може да има 1 или повече малки [[Ядърце|ядърца]].
 
В ядрото се извършват жизненоважните процеси на съхраняване и презаписване на генетичната информация - – [[репликация]] и [[транскрипция (биология)|транскрипция на гените]].
{| class="wikitable sortable" align="center" cellpadding="2" border="1"
|+'''''Главни еукариотни органели'''''
Line 82 ⟶ 80:
 
==Органели в прокариотните клетки==
 
[[Прокариот]]ите не са така сложно устроени като еукариотите и нямат клетъчни органели оградени от [[липиден бислой|липидни мембрани]]. В миналото се смятало, че те имат слаба вътрешна организация, но постепенно се открили вътрешни прокариотни структури. Важно откритие е, че някои прокариоти имат ''микрокомпартменти'', който са оградени от [[протеини]]. По забележителни е вида на прокариотните органели като ''магнетотомите'' оградени от [[липиди]].