Правителство на Вълко Червенков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Правителство
'''Правителството на Вълко Червенков''' е шестдесет и деветото правителство на [[Народна република България]], назначено с Укази № 17 и № 18 от [[20 януари]] [[1954]] г.<ref name="Gazette">ИПНС. Укази № 17 и № 18 от 20 януари 1954 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 70 от 22 януари 1954 г.</ref>. Управлява страната до [[18 април]] [[1956]] г., след което е наследено от [[Правителство на Антон Югов|правителството на Антон Югов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
| правителство = Правителство на Вълко Червенков
| номер = 69
| категория = политика
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = 50
| снимка =
| описание =
| сформирано = [[20 януари]] [[1954]]
| разпуснато = [[18 април]] [[1956]]
| министър-председател = [[Вълко Червенков]]
| държавен-глава =
| коалиция = [[Българска комунистическа партия|БКП]], [[БЗНС (казионен)|БЗНС]]
| брой = 25
| мъже = 24
| жени = 1
| избори =
| избрано-от =
| предишно = [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|Коларов]]
| следващо = [[Правителство на Антон Югов|Югов]]
}}
 
'''Правителството на Вълко Червенков''' е шестдесет и деветото [[Правителства на България|правителство]] на [[Народна република България]], назначено с Укази № 17 и № 18 от [[20 януари]] [[1954]] г.<ref name="Gazette">ИПНС. Укази № 17 и № 18 от 20 януари 1954 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 70 от 22 януари 1954 г.</ref>. Управлява страната до [[18 април]] [[1956]] г., след което е наследено от [[Правителство на Антон Югов|правителството на Антон Югов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Политика ==
=== Вътрешна политика ===
Последните две години от управлението на парвителството с [[министър-председател]] [[Вълко Червенков]] (1954–1956) се характеризират с пълното идеологизиране на всички сфери на обществения живот и сливане на държавния и партийния апарат. [[Политбюро на ЦК на БКП]] се превръща в пълновластен господар в [[България]], контролиращ както партийните структури, така и икономиката и органите на законодателната и изпълнителната власт. Местните органи на самоуправление играят незначителна роля в обществения живот<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Всеки опит за критика на политиката на [[БКП]] е жестоко наказван. Възстановени са закритите през 1953 г. трудови лагери („[[Белене]]“) и е възобновена практиката за изселване от градските центрове на „неблагонадеждните лица и техните семейства“<ref name="Encyclopedy"/>.
 
В образованието и при подбора на кадри за държавното управление стриктно се спазва класово-партийният подход. Учениците и студентите задължително членуват в младежки комунистически организации – „[[Чавдарче]]“, „[[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]]“ или [[Димитровски комунистически младежки съюз]]. В програмата на вузовете се включват редица идеологически дисциплини – [[научен комунизъм]], [[история на КПСС]] и [[марксистка философия]]. Въведен е задължителен политически изпит както при кандидатстване за висше учебно заведение, така и при полагане на държавни изпити. Пълен контрол от страна на БКП се налага и върху дейността на [[армия]]та и [[МВР]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Завършилите военно училище български младежи почти без изключение членуват в комунистическата партия. Под пълно нейно подчинение попадат [[Отечествения фронт]], [[Българската православна църква]], [[БЗНС]] и другите обществени и религиозни оргаизации<ref name="Encyclopedy"/>.
Line 14 ⟶ 37:
Външната политика на страната е напълно възобновена със [[СССР]] и нейните сателити в [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]]. С тях се осъществява 86,25% от външният стокообмен на България. На [[14 май]] [[1955]] г. във [[Варшава]] е подписан [[Варшавски договор|Договор за дружба]], сътрудничество и взаимопомощ между [[Народна социалистическа република Албания]], [[Народна република България]], [[ГДР]], [[Полска народна република]], [[Социалистическа република Румъния]], СССР, [[Народна република Унгария]] и [[Чехословашка социалистическа република|Чехословашката социалистическа република]]. Тои предвижда оказване на военна помощ при нападение на някоя от страните в пакта, създаване на обединено командване и съвместно решаване на важни политически и икономически връзки. Варшавският договр е за срок от 20 години и дава „законова“ възможност на СССР да се противопостави на всеки опит на народите от т.нар. [[Източен блок]] да отстояват своята независимост ([[Унгария]] през 1956 г. и [[Чехословакия]] през 1968 г.)<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Нарушаване на човешките права в България е сериозна пречка за участието йѝ в международни организации и програми. Едва на [[14 декември]] 1955 г., и то след силен дипломатически натиск от страна на [[Съветския съюз]] и взаимни отстъпки на [[Великите сили]], страната е приета за член на [[ООН]]. Половин година по-късно ([[17 май]] [[1956]] г.) тя става член и на [[ЮНЕСКО]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Съставяне ==
Line 20 ⟶ 43:
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 2625 министри и един председател<ref name="Encyclopedy">{{цураков|268-270}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|председател на Министерския съвет]]|[[Вълко Червенков]]||БКП}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Антон Югов]]||БКП}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Иван Михайлов (министър)|Иван Михайлов]]||БКП}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Райко Дамянов]]||БКП}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[Държавен комитет за планиране|председател на Държавната планова комисия]]|[[Георги Чанков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на леката и хранителна промишленост на България|лека и хранителна промишленост]]|[[Атанас Димитров (политик)|Атанас Димитров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Георги Цанков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на транспорта на България|транспорт]]|[[Данчо Димитров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на народната просвета на България|народна просвета]]|[[Демир Янев]]||БКП}}
{{министър2|[[Комисия за държавен контрол|председател на Комисията за държавен контрол]]|[[Димо Дичев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на външната търговия на България|външна търговия]]|[[Живко Живков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на електрификацията на България|електрификация]]|[[Кимон Георгиев]]|}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Кирил Лазаров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на строежите на България|строежи]]|[[Марин Грашнов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Минчо Нейчев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на вътрешната търговия на България|вътрешна търговия]]|[[Пело Пеловски]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на народното здраве и социалните грижи на България|народно здраве и социални грижи]]|[[Петър Коларов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на народната отбрана на България|народна отбрана]]|[[Петър Панчевски]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Ради Найденов]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[министър на доставките на България|доставки]]|[[Руси Христозов]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет за наука, изкуство и култура|председател на Комитета за наука, изкуство и култура]]|[[Рубен Аврамов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на тежката промишленост на България|тежка промишленост]]|[[Тано Цолов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на пощите, телеграфите и телефоните на България|пощи, телеграфи и телефони]]|[[Цола Драгойчева]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Станко Тодоров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на комуналното стопанство и благоустройството на България|комунално стопанство и благоустройство]]|[[Стоян Тончев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени в кабинета ===
==== от 6 февруари 1954 ====
* [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитетът за наука, изкуство и култура]] се закрива като основните му правомощия са прехвърлени в новото [[Министерство на културата на България|Министерство на културата]]. Към същото министерство се присъединяват още [[Комитет за кинематография|Комитета за кинематография]], [[Комитет за радиоинформация|Комитета за радиоинформация]], [[Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията]] с печатни произведения и [[Главно управление на трудовите резерви]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Рубен Аврамов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 11 юли 1955 ====
* Създаден е [[Държавен комитет за строителство и архитектура]], основната функция на който е да осъществява надзор над съществуващото паралелно [[министърМинистерство на строежите на България|Министерство на строежите]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Държавен комитет за строителство и архитектура|председател на Държавния комитет за строителство и<br> архитектура]]|[[Антон Югов]]||БКП}}
Line 71 ⟶ 94:
 
{{Правителства на България}}
 
[[Категория:Правителства на Народна република България|Червенков, Вълко]]
{{СОРТКАТ:Червенков, Вълко}}
[[Категория:Правителства на Народна република България|Червенков, Вълко]]
[[Категория:Българска комунистическа партия]]
[[Категория:Български земеделски народен съюз]]