Уикипедия

Васил Делов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Инфокутия военно лице → Шаблон:Военно лице
м дребни
Ред 14:
|преданост=[[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|border|22п]] [[България]]
|въоръжени сили=
|години на служба=[[1879]] —– [[1919]]
|звание=[[Генерал-майор]] |войсково поделение=
|командвания= [[Двадесет и втори пехотен тракийски полк|22-и пехотен Тракийски полк]], [[Девети пехотен пловдивски полк|9- пехотен Пловдивски полк]], [[Трети пехотен бдински полк|3-и пехотен Бдински полк,]] [[Шеста пехотна бдинска дивизия|2-а бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия]], [[Втора пехотна тракийска дивизия|2-а бригада от 2-а пехотна Тракийска дивизия]], [[Хасковски отряд]], [[Западнородопски отряд]], [[Единадесета пехотна сборна дивизия|11-а пехотна Сборна дивизия]]
Ред 27:
Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел. Семейството по бащина линия е от рода на [[Георги Раковски]]. Майката е сестра на [[Гаврил Кръстевич]]. Начално образование получава в родния си град. Завършва [[Априловска гимназия|Априловската гимназия (Габрово)]].
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878)]] е в град [[Тулча]]. Тук се подготвя за следване в Русия при [[Сава Доброплодни]]. Овладява френски, немски и руски език. Секретар на Тулчанската българска община (1878).
 
През 1879 г. завършва с първия випуск на [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]]. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на [[Българска армия|Българската армия]]. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“,
„Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.
 
През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] е командир на 2-ра дружина от [[Осми пехотен приморски полк|8-ми пехотен Приморски полк]]. В [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|боя при Цариброд]] на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот.<ref>История на сръбскоСръбско-българската война 1885 г. Държавна печатница, София 1925, стр. 579, 584, 586-589</ref> Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.
 
След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски [[полк]] (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-и пехотен Бдински полк. Командир на 2-а [[бригада]] от 6-а, а след това и от 2-а пехотна дивизия (1901- – 1912).
 
През [[Балканска война|Балканската война]] (1912- – 1913)]] е началник на [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]]. В [[битка при Кърджали|битката при Кърджали]] изтласква турците на юг от река [[Арда]] и осигурява тила на 2-ра Българска армия при [[Одрин]]. След това е назначен за началник на [[Единадесета пехотна сборна дивизия|11-та пехотна Сборна дивизия]]. През март 1913 г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата и щурма на Одринската крепост]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]].
 
В началото на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] командва [[Единадесета пехотна сборна дивизия|11-та пехотна дивизия]], а към края и&#768;, в [[Битка за Кресненския пролом|Кресненското сражение]], е начело на [[Западнородопски отряд|Западнородопския отряд]].
Ред 44:
Пишейки спомените си през 1936 г. Делов отбелязва: {{цитат|”За забелязване е един важен пропуск, че през Балканската война 1912/1913 г. и през Европейската война, при окупиране Македония от нашите войски, Македония трябваше да се провъзгласи за автономия и никой не можеше да се противопостави на това. През 1913 г. обявяването от нас на Съюзническата война по внушение на Австрия, за да се разтури Балканския съюз, беше една голяма грешка, защото против нас се обявиха: Турция, която окупира Тракия и Одрин, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора”.|}}
 
През 2012 г. излиза от печат книгата на историчката Василка Ташкова „Генерал Делов и действията на Хасковския отряд по време на Балканската война (1912- – 1913 г.)”, издание на вестник „Нов живот”. В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.
 
== Военни звания ==
Ред 62:
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
== Източници ==
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 95
{{cite book | authors = Щаб на армията – Военно-историческа комисия | title = История на Сръбско-българската война 1885 г. | publisher = Държавна печатница | location = София | year = 1925}}
* [http://novjivot.info/08/21/27286 Освободитят на Кърджали]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Делов“.