Сърбохърватски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
|||
Ред 9:
{{основна|Виенски книжовен договор}}
{{основна|Договор от Нови Сад}}
Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение), {{източник|която е пряк резултат и следствие от [[геополитика]]та по т.нар. [[източен въпрос]] на [[Австрийската империя]]|2015|10|01}}. {{източник|С цел да опази разнородния си етнически неидентитет, правителството във Виена още от 20-те години на 19 век отпочва реализацията на своя концепция, имаща за цел да обедини и постави под върховенството на Австрия - западните Балкани, но без бългрите, понеже българските земи са фундамента на османските владения в [[Румелия]], т.е. в Европа.|2015|10|01}} {{източник|За целта имперското правителство и поликита във Виена се опитват да опитомят и използват за своите си цели хърватския "[[илиризъм]]", като проведат и наложат на нововъзникналото с австрийска [[логистика]] [[княжество Сърбия]] - езикова реформа, станала известна постфактум като [[вукова реформа]].|2015|10|01}}
{{източник|
С възникването на т.нар. [[източен въпрос]], центъра на европейската, а и на световната за тогавашните разбирания, политика се измества към австрийско-османската [[военна граница]]|2015|10|01}}. Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]].
На въпрос към Вук Караджич от [[Измаил Срезневски]], как е станал книжовник, [[Вук Караджич]] отвръща: {{цитат|Но главната причина за това, че съм книжовник, ще остане завинаги Копитар. В това отношение на него съм задължен, ако не за всичко, то сигурно за много, за твърде много.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 22 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
Ред 18:
След първите прояви на Вуковата реформа, в самото Сръбско княжество плъзнали слухове, че Вук Караджич бил австрийски агент, поради и което нововъведената буква ''j'', получила обидното прозвище ''[[копитарица]]''. През 1893 г. излизат и спомените на [[Стефан Веркович]] за разговора му с Янко Шафарик (племенник на [[Павел Шафарик]]). След като Веркович видял вуковите книги в библиотеката на Шафарик и в една от тях прочел ''Артиум либерариум ет философие докторис'' (на кирилица), попитал домакина си, какъв университет е завършил Вук, за да бъде доктор. Любезният му домакин отвърнал, че Вук е завършил университет при своя поп у Дробняците /в [[Херцеговина]]/, а като ''патент за дисертация му послужили псалтирът и часословът''. Веркович отново и още по-озадачен попитал, как човек без образование се е заел да бъде реформатор на такава колкото мъчна, толкова и деликатна работа, каквато е въвеждането на нова азбука за сърбите, на което Шафарик се изсмял и казал: {{цитат|Азбуката е измислена и съставена от Копитаря, а Вук е имал честта само да си тури под нея името.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 64 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
== Разлики между източния и западния вариант ==
| |||