Валутен съвет: Разлика между версии

Валутният съвет е изобретение на [[Британската империя]] - – първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии. Целта на установяването им е да се предостави стабилна и конвертируема валута (в случаите на британските колонии това е британската лира) без да се поемат разходите при замяна на националните пари с чужди банкноти и монети. Обикновено след извоюване на независимостта на колониите валутните съвети са прераствали в централни банки. В Европа валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994) <ref>{{cite book | last = Младенов | first = Милети |coauthors= | year = 1998 | title = Пари, банки, кредит | publisher = Princeps |page = 191| isbn = 954-806-728-5 | ref = Младенов}}</ref>. Естония практически излиза от валутен съвет през 1999 г., анализирайки резултата от прилагането му, като го „модифицира“. Тя започва свободно да емитира национална валута, без да се съобразява с валутните си резерви, като успява да съхрани фиксирания си курс до влизането си в [[Еврозона]]та. Подобна е ситуацията и с Литва.

Задължението на валутния съвет да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема [[монетарна политика|монетарната политика]] на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен съвет следват и зависят от лихвите и инфлацията в страната на резервната валута ([[САЩ]] - – ако резервната валута е [[щатски долар]], [[Еврозона]]та —– ако резервната валута е [[евро]]). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна валута, използвана за международни разплащания.

Валутният съвет в [[България]] е въведен през [[1997]] г. от [[Правителство на България (84)|правителството]] на [[Обединените демократични сили]] след тежката икономическа криза през 1996-1997 г.

Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на предходното [[Правителство на БългарияЖан (82)Виденов|правителство]] на [[БСП]], оглавявано от [[Жан Виденов]], едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на [[икономическа криза]]. Правителството е изправено пред перспективата от повторно, след [[мораториум]]а на [[правителство на Андрей Луканов|кабинета]] на [[Андрей Луканов]] през [[1990]] г., прекратяване на плащанията по [[външен дълг|външния дълг]]. Това от своя страна предизвиква политическа криза, довела до масови протести в цялата страна и оставка на правителството през декември 1996 г.

След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на [[1 юли]] 1997 г. със ''Закона за Българската народна банка''<ref>[http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_bnb_bg.pdf Закон за Българската народна банка,] Официален сайт на БНБ — Правна рамка > Закони</ref>, приет на [[5 юни]] 1997 г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на [[Българската народна банка]].

Законът фиксира обменния курс на българския [[лев]] на 1000 лева за 1 [[германска марка]]. ''(След въвеждането на еврото през [[1999евро]]то през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след [[Деноминация (финанси)|деноминацията]] на лева на [[5 юли]] с.г. става 1,95583 лева за 1 евро.)''

* Статистически портал „Stat.bg“ Частен негарантиран външен дълг —– http://www.stat.bg/bg/indicator/951/

* Валутния Борд колониален инструмент на неолиберализма —– YuoTube —– MMT Конференция, София 2013, проф. Мозлер, проф. П. Чернева