Великият инквизитор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 82:
Какво има да се прибави повече, както казва през устата на "Великият инквизитор" на Изтока — Иван (а по библейски Йоан) ? Нищо или всичко "е така отгатнато и така се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне". В този смисъл християнско-библейският контекст е очеваден и той по своето общочовешко и хуманно значение е изразен блестящо от "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] в писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация — от 25 март 1884 г. /само четири години след смъртта на писателят/: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>
{{факт|Във "Великият инквизитор" авторът разкрива своето виждане и разбиране за християнството, през устата на своя емблематичен [[Литературен герой|герой]]. Рим без християнството или християнството без Рим, или пък може би Христос без Великият инквизитор или Бог Син без Бог Баща — кое по-напред, като при [[филиокве]]то ?|2015|10|9}} Това е сърцевината на въпросът на въпросите при "великия разрушител на единството и вечен дуалист" Достоевски — както го нарича Стефан Цвайг. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
=== Руско-глобален контекст - "великият инквизитор" на Русия ===
[[Файл:Vasnetsov Ioann 4.jpg|мини|250px|Първият руски цар и създател на Русия - [[Иван Грозни]]]]
{{факт|Историзмът у Достоевски е очеваден дори със започването на романа с книга Първа: "Историята на едно «семейство». Полифоничността на всеки от състава му представя посредством игра на думи или умишлен лапсус — противоположна гледна точка на въпроса — кой създаде Русия:|2015|10|9}}
{|
Ред 103:
|}
{{факт|При женските образи на [[Грушенка Светлова]] и [[Катерина Ивановна]], нещата не са загадъчно еднозначни, както при мъжките. В техните черти се вплитат характеристиките на редица исторически пресонажи от [[история на Русия|историята на Русия]].|2015|10|9}}
С кулминационната точка на романа, Петокнижието и творчеството си, авторът на поемата всъщност разкрива посредством отговора на въпроса кой уби Фьодор Павлович, отговора на големия и исторически въпрос "кой уби старата нехристиянска [[Киевска Рус]]" /доколкото е имало такава разбира се, т.е. тази на развратничещия с многоженството си, и отхвърлящ [[християнство]]то архиетип на "бащата на семейството"/ - това несъмнено е духовно Иван Карамазов, а реално, физическия ѝ убиец и убиец в романа е ръководещия [[опричнина]]та, исторически прототип на Смердяков! <ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 12-13 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>
[[Файл:Domine, quo vadis?.jpg|мини|250px|Domine, [[quo vadis]]?]]
| |||