В [[България]] общност на тежкочуващите не съществува извън тесни приятелски кръгове. Общността на глухите обаче е сплотена, с [[култура]] и [[история]], изградени върху [[български жестов език|българския жестовжестомимичен език]], споделено детство, най-често прекарано в едно от четирите училища пансиони за глухи деца в страната, членство в [http://sgbbg.com/bg/ Съюза на глухите в България] и неучастие в света на чуващите. Към тази общност спадат и хора, които от медицинска гледна точка са тежкочуващи, но по свой избор ползват жестов език и поддържат социални контакти в средата на глухите. Въпреки че много от проблемите им са общи, глухите и тежкочуващите често гледат едни на други с недоверие и предпазливост. Съществуват и отрицателни нагласи – например [[стереотип]]ът, че глухите не са толкова интелектуално развити, защото устната им реч е засегната и имат ограничен речников запас на български език. Тежкочуващите от своя страна понасят неприязън, защото се справят и в света на чуващите.
