Паметник на Съветската армия в София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Velo Vrbata (беседа | приноси) |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 15x параметър, 9x тире, 8x дв. интервал, 8x интервали, 4x кавички, 2x URL (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{coord|42|41|26|N|23|20|4|E|region:BG|display=title}}
[[File:Sofia_um_1970,_Sowjetisches_Ehrenmal.jpg|right|thumb|250px|Централният монумент на паметника, 1970 г.]]
{{POV}}
'''Паметникът на Съветската армия''' е [[монумент]], разположен в [[Княжеска градина|Княжеската градина]], в центъра на българската столица [[София]], посветен на [[СССР|съветската]] [[Червена армия]]. Построен през [[1954]] г., десет години след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от [[1944]] г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След [[2011]] г. той става обект на няколко акции на политическо изкуство, най-често като израз на протест спрямо политиката на бившия [[Съветски съюз]] и съвременна [[Русия]].
Хиляди привърженици на левите [[Българска социалистическа партия|политически партии]] и [[Че Гевара (организация)|движения]], и [[Национално движение „Русофили“|русофилските организации]] в България всяка година празнуват [[Ден на Победата|Деня на Победата]], [[9 септември]], [[23 септември]], и други исторически дати, като поднасят венци, и цветя, и организират тържествени концерти, и други мероприятия на паметника на Съветската армия в София.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.duma.bg/node/100382
== История, разположение и композиция ==
Ред 11:
Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора [[Иван Фунев]] с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските войни. Автори-архитекти са арх. [[Данко Митов]], арх. [[Иван Васильов]], арх. [[Любен Нейков]] и арх. [[Борис Капитанов]]. Автори скулптори са [[Иван Фунев]], проф. [[Любомир Далчев]], [[Мара Георгиева]], [[Васка Емануилова]], [[Васил Зидаров]] и [[Петър Дойчинов]]. Художник-график е [[Борис Ангелушев]].
Самият паметник представлява висока 37 метра пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски войн, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева.<ref name="old._Софи">{{Цитат уеб | заглавие = София 1968 г. – обиколка на града | автор = ОТП „Балкантурист“ | труд = old.omda.bg
Разположен е в парк в централната част на София, край [[Цар Освободител (булевард в София)|бул. „Цар Освободител“]], непосредствено до [[Орлов мост]] и [[Софийския университет]].
Ред 38:
От началото на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към демокрация]] паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.
В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на [[Съюзници през Втората световна война|Съюзниците]] над [[Нацистка Германия]] през [[Втората световна война]], както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на [[Комунизъм|комунистическо]] [[Тоталитаризъм|тоталитарно]] управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в [[Суверенитет|суверенна]] държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи; съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври
През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на [[СДС]], взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.
През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.<ref>Боряна Димитрова, [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240599 Далчев
През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.<ref>[http://www.facebook.com/group.php?gid=158334567525315 Facebook група за „Демонтиране на паметника на Съветската армия в София“]</ref> Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия вследствие на война срещу България, обявена от СССР на [[5 септември]] [[1944]] г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над [[Горянско движение|Горянското движение]].
Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010
== Сцена за политическо изкуство ==
{{Шаблон:Спорна неутралност-раздел}}
Елементи от паметника биват често използвани като основа за [[графити]]
=== 2011: Комикс-попарт ===
[[Файл:Паметник на Съветската армия 18.06.2011.jpg|мини|дясно|250px|17 юни 2011: Скулптури на паметника, оцветени като американски комикс герои]]
На 17 юни 2011 статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и поп-културни герои (от ляво на дясно): Маската, [[Жокера]], [[Върколака]], [[Дядо Коледа]], [[Супермен]], клоунът Роналд
Графитите предизвикват голям интерес сред гражданите на София, събитието е отразено и в световните медии<ref>[http://www.euronews.net/nocomment/2011/06/21/bulgarias-soviet-army-monument-gets-superhero-makeover/ Bulgaria’s Soviet army monument gets superhero makeover], euronews</ref> <ref>[http://edition.cnn.com/video/data/2.0/video/world/2011/06/21/bpr.bulgaria.soviet.monument.cnn.html Soviet monument gets pop culture update], [[CNN]]</ref> <ref>[http://www.repubblica.it/esteri/2011/06/19/foto/soldati-17920835/1/?ref=HRESS-16 „Sofia, i soldati del monumento diventano supereroi“], La Repubblica, 19 юни 2011.</ref>, като анонимният художник е сравнен с [[Банкси]].
В същото време министърът на културата Вежди Рашидов нарича композицията вандализъм, някои интелектуалци защитават композицията, а други правят подписки срещу нея. <ref>Любослава Русева, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/06/26/1112860_edin_den_na_bezdarnoto_statukvo/ „Един ден на бездарното статукво“], в. „Дневник“, 26 юни 2011 г.</ref>
В първия работен ден на седмицата прокуратурата образува разследване за хулиганство срещу неизвестен извършител<ref>Лора Филева, [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/20/1109514_i_prokuraturata_shte_se_zanimava_s_izrisuvaniia/ „И прокуратурата ще се занимава с изрисувания паметник“], в. „Дневник“, 20 юни 2011 г.</ref>.
Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/21/1109730_pametnikut_na_suvetskata_armiia_e_pochisten_prez/ „Паметникът на Съветската армия е почистен през нощта“], в. „Дневник“, 21 юни 2011.</ref>
Историята е представена в късометражния документален филм „В крак с времето“ на младия режисьор [[Антон Парталев]]. Във филма са представени гледните точки на авторите на графитите и на представители на русофилски организации в България.<ref>[http://siff.bg/index.php?page=movies&id=631&lang=bg Афиш на филма „В крак с времето“ за София Филм Фест], сайт на фестивала.</ref> През лятото на 2013 филмът печели втора награда на международния кино конкурс In Out Festival в [[Полша]].<ref>[http://www.laznia.pl/index.php?mod=kinoart&aid=21&&lang=en In Out Festival 2013
=== 2012: Анти-ACTA ===
Ред 93:
[[File:Паметник на Съветската армия 2014-04-12.JPG|thumb|12 април 2014]]
На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях [[Национално знаме на Украйна|знамето на Украйна]]. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна
На 23 февруари снимка на боядисания паметник става Снимка на деня в [[Евронюз]] със заглавието: „България: „Слава на Украйна“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/picture-of-the-day/2014/02/23/bulgaria-glory-to-ukraine-/#archives | заглавие = Picture of the day. Bulgaria: „Glory to Ukraine“ | достъп_дата = 24 февруари 2014 г.
На 24 февруари Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България
На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров [[Крим]]. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://offnews.bg/news/
На 12 април са нарисувани полски войник развяващ българското знаме, както и украински войник до него.
=== 2014: Надпис „Окупатори!“ и арест на извършителите ===
На 7 септември 2014 г. през нощта четирима души, сред които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са арестувани от органите на МВР, след като написали „Окупатори!“ върху паметника.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4287741 | заглавие = Арестуваха кандидат-депутат от Реформаторския блок, поругал Паметника на Съветската армия | достъп_дата = 28 септември 2014 г.
== Вижте също ==
|