Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м форматиране: 105x тире, 27x кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 27:
|-
|Дължина:
|235.4 метра (772.3 фута)
|-
|Ширина:
Ред 42:
|-
|Задвижване:
|3 турбини [[Браун-Бовери]] със зъбна предавка;<br />3 трилопатни гребни винта
|-
|Автономност:
|при 19 възела в час (35 км в час)
|-
|Личен състав:
Ред 52:
'''Шарнхорст''' е известен германски боен [[кораб]] от [[Втората световна война]] от клас „Гнайзенау“ с водоизместимост 31 500 тона.
Наречен е на пруския [[генерал]] и реформатор на армията [[Герхард фон Шарнхорст]]. Името също така е дадено в памет на [[броненосец]]а „[[Шарнхорст (броненосец)|Шарнхорст]]“, потопен на [[8 декември]] [[1914]] г. в [[битка при Фолкландските острови|битката при Фолкландските острови]], по време на [[Първата световна война]]. В плаванията си, крайцерът обикновено е съпроводен от своя кораб-близнак
Корабът е построен във [[Вилхелмсхафен]], [[Германия]], спуснат на вода на [[3 октомври]] [[1936]] г. и приет на въоръжение на [[7 януари]] [[1939]] г. След известен период на служба, през средата на същата година по [[крайцер]]а са извършени някои модификации с цел подобряване на мореходността му
== Класификация ==
Бронята на „Шарнхорст“ е равна на тази на [[линеен кораб]], и ако не са сравнително малокалибрените оръдия, крайцерът би бил класифициран от англичаните като такъв. За разлика от тях, немския [[флот]] винаги е считал „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ като ''Schlachtschiffe''
Деветте 283-милиметрови [[оръдие|оръдия]] от главния [[калибър]] на крайцера, въпреки далекобойността си и добрите си бронебойни показатели (заради високата скорост на [[снаряд]]а), не могат да се сравняват с оръдията от основния калибър на повечето линейни кораби по това време, а и винаги съществува опасност от навлизането на вода в кулите и други технически проблеми, които са вследствие на бързото построяване на кораба. Ако по-късно е било прието предложението оръдията от основния калибър да се заменят с шест 380-милиметрови оръдия (в три двойни кули), крайцерът би бил доста опасен противник
== Военни действия ==
Ред 74:
На [[18 февруари]] [[1940]] г. „Шарнхорст“ влиза в състава на оперативно съединение под командването на [[адмирал]] [[Вилхелм Маршал]], включващо „Гнайзенау“, тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер]]“ и три ескадрени миноносеца („[[Волфганг Ценкер]]“, „[[Карл Галстер]]“ и „[[Вилхелм Хайдкамп]]“). Съединението има за цел да излезе от Вилхелмсхафен и да атакува британски конвой в [[Северно море]], плаващ между [[Великобритания]] и [[Норвегия]] ([[операция Нордмарк]]). Корабите достигат приблизително до ширината на [[Берген]] в търсене на целта, но безрезултатно и на [[20 февруари]] съединението се прибира.
Почти месец и половина крайцерът остава закотвен в пристанището, като екипажа извършва само тренировъчни занимания. При едно от тях (на [[6 март]]), при изстрелване от [[катапулт]]а, се разбива един от самолетите на „Шарнхорст“
=== Операция Везерюбунг ===
{{основна|Операция Везерюбунг}}
В началото на април 1940 г. почти целият немски [[флот]] взима участие в нападението над Норвегия и [[Дания]] ([[Операция Везерюбунг|операция „Везерюбунг“]]). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее [[Нарвик]]. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската [[авиация]], в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5-32,5 възела. На [[7 април]] крайцерът, придружен от „Гнайзенау“ и 10 ескадрени миноносеца излиза от базата си на път към северна Норвегия. Опитвайки се да увеличи скоростта над 27 възла, „Шарнхорст“ претърпява повреда на един от паровите клапани, което води до 15-минутно блокиране на левия вал. След около 2 часа групата е атакувана от 12 [[бомбардировач]]а „[[Бристол Бленхайм|Бленхайм]]“ от 107-ма [[ескадрила]] на кралските ВВС. Напредващите в походен строй линейни крайцери и тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер]]“ (прикриващ втора десантна група с цел [[Тронхейм]]) откриват зенитен огън от всички оръдия. И на двете страни обаче няма нанесени поражения
Корабите под командването на адмирал Лютиенс се намират на около 50 мили западно от южния край на [[Лафонтенови острови|Лафонтеновите острови]] (при курс 310° и скорост 12 възела), когато в 04<sup>30</sup>ч. на [[9 април]] радарът на „Гнайзенау“ открива цел на 25 км. по кърмата и на корабите е обявена бойна тревога. Радарът на „Шарнхорст“ не дава контакт, но около 05<sup>00</sup>ч. [[щурман]]а вижда през [[секстант]]а отблясъците на тежки оръдия, а след 5 минути сигналчиците забелязват силуета на голям кораб. В последвалия бой с английския линеен крайцер „Ринаун“ радарът на немския кораб нацяло излиза от строя и артилеристите не успяват да уцелят целта. В 05<sup>18</sup>ч. „Шарнхорст“ закратко попада под прекия огън на британския кораб, но благодарение на честата смяна на курса успява да се измъкне от попадение. Към 07<sup>15</sup>ч. на немците се удава да се изплъзнат от преследване, но носовата кула на крайцера е повредена от силните удари на вълните
Крайцерът се нуждае от сериозен ремонт на носовата кула и на електрическата инсталация. Но надеждите на капитана са попарени от заповед на '''OKM''' (''Oberkomando Marine''
Корабостроителницата „''Deutsche Werke''“ иска 12 денонощия срок за ремонта, но главнокомандващия на флота настоява той да бъде завършен до [[31 май]]
=== Операция Джуно ===
На [[4 юни]] двата крайцера, съпроводени от „Адмирал Хипер“ и 4 ескадрени миноносеца са изпратени в поддръжка на войските в Нарвик и за да прекъснат снабдителните линии на Съюзниците ([[операция Джуно]]). Разбирайки, че английските и френските части са изведени от пристанището, съединението предприема издирване на транспортите с евакуираните войски и съпровождащите ги английски кораби. На [[8 юни]] в 13<sup>30</sup>ч. „Адмирал Хипер“ и миноносците се оттеглят към Тронхейм за презареждане, а крайцерите продължават сами. Малко след това (в 16<sup>46</sup>ч. на около 69°00'с.ш. и 03°10'и.д. при курс 345° и скорост от 18 възела) те откриват част от ескорта, състояща се от самолетоносача „[[Глориъс]]“ и ескадрените миноносци „[[Акаста]]“ и „[[Ардент]]“. В последвалото сражение немските крайцери потопяват с артилерийски огън (при третия си залп „Шарнхорст“ уцелва „Глориъс“ от разстояние 24 175 метра, което е най-далечното оръдейно попадение в надводните битки) английските кораби, но в 18<sup>39</sup>ч. и „Шарнхорст“ е уцелен от [[торпедо]], изстреляно от близко разстояние от „Акаста“. Торпедото попада под ъгъл от 15° в десния борд, близо до трета оръдейна кула (кула „Цезар“), на три метра под главния броневи пояс.
Повредата се оказва доста сериозна. Бойното отделение и погребите на кулата се изпълват с дим, а на оръдейната прислуга се налага да се евакуира. Командирът на кораба
На път за Тронхейм крайцерът едва поддържа скорост от 20 възла. При пристигането си в полунощ на 9 юни, там го очаква ремонтния кораб „Хуаскаран“, чиито екипаж започва незабавно временен ремонт.
Ред 96:
На [[11 юни]] корабът е атакуван от 12 [[Локхийд Хъдзън]]-а на кралските ВВС, които от височина 4570 метра хвърлят 36 227-килограмови бронебойни бомби, но нито една не уцелва. После идва ред на съединението в състав линейния кораб „[[Нелсън (линеен кораб)|Нелсън]]“ и самолетоносача „[[Арк Роял]]“, които на 13 юни се намират на 170 мили западно от Тронхейм. От авионосеца са вдигнати 15 бомбардировача „[[Скуа]]“, които обаче са прихванати от немските изтребители. Осем машини са свалени, а останалите успяват да достигнат до „Шарнхорст“, но от всички пуснати бомби само една уцелва кораба. Тя така и не се взривява, въпреки че пробива горната палуба.
Ремонтът на турбината на средния вал отнема близо 10 денонощия. Отремонтирането на десния вал може да се извърши само в сух док, тъй като има опасение, че е изкривен и при въртенето си винта ще задира корпуса. На 18 юни е извършена проба в открито море
=== Операция Берлин ===
На [[21 ноември]] 1940 г. крайцерът излиза на пробно плаване в Балтийско море. Завръща се в Кил на [[19 декември]], където прекарва още 4 денонощия в плаващ док
На 5 и 6 февруари крайцерите отново дозареждат гориво от танкера „Шлетщат“ и после се отправят към пътя на конвоите от [[Канада]] до [[Великобритания]] (с означения HX и SC). На 9 февруари, в 08<sup>30</sup>ч. е забелязан конвой HX-106. В 09<sup>47</sup>ч. разстоянието е скъсено до 28 километра, но германците забелязват присъствието на поне един линеен кораб в ескорта. 11 минути по-късно те идентифицират „[[Рамилиес]]“ и се отказват от атака.
От своя страна англичаните забелязват само единия крайцер, а и погрешно го идентифицират като „Адмирал Хипер“
На [[22 февруари]] е забелязан конвой от 5 неохранявани транспорта, завръщащи се към [[Съединени американски щати|САЩ]]. Макар и празните кораби да нямат никаква стойност за германците, [[адмирал]] [[Лютиенс]] решава, че трябва да предотврати съобщението за немските кораби. В 11<sup>00</sup>ч. той дава заповед за откриване на огън по конвоя. В 11<sup>55</sup>ч. „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ заедно потопяват британския товарен кораб „Кантара“ (3 237 брт). после крайцерите се разделят в лова на останалите цели
След този успех крайцерите се отправят на юг. На [[26 февруари]] е осъществена среща с танкерите „Ермланд“ и „Фридрих Бреме“, на които са прехвърлени 180 пленени моряци от потопения конвой. Презареждането е завършено в 07<sup>00</sup>ч. на 28 февруари.
До началото на март двата кораба са изминали около 11 000 мили
Рейдерите се отправят към пътя на конвоите между [[Фрийтаун]] и [[Великобритания]]. На [[3 март]] те достигат в близост до острови [[Зелени нос]]. На 5-ти, един от самолетите на „Шарнхорст“ е изпратен на разузнаване, но изчезва за 4 часа. Открит е носещ се по вълните, с изчерпано гориво. На следващия ден е осъществена среща с [[подводница]] ''U-124''.
Двата крайцера започват да кръстосват между Зелени нос и западните брегове на [[Африка]], намалявайки скоростта до 12 възела, за да пестят гориво. На [[7 март]], наблюдателят на „Шарнхорст“ забелязва мачта на хоризонта. След известно време немците разбират че това е главната мачта на линеен кораб, който идентифицират като „[[Малая]]“. Очакванията на Лютиенс, че наблизо ще има конвой се оказват оправдани
„Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ се отправят за ново зареждане от танкерите „Ермланд“ и „Укермарк''". На 9 март, „Шарнхорст“ среща и потопява гръцкия товарен кораб „Маратон“ (6 352 брт), пренасящ въглища за [[Александрия]].
Ред 119:
На [[11 март]] крайцерите дозареждат гориво и припаси от танкерите, които остават с тях. Ченири дни по-късно „Укермарк“ забелязва конвой от няколко неохранявани танкера.
Акцията е бърза и почти безкръвна. „Гнайзенау“ потопява 1 и пленява 3 кораба, а „Шарнхорст“ потопява два (английските танкери „Атълфоум“
На 18 март рейдерите още веднъж дозареждат от „Ермланд“ и „Укермарк“ и прехвърлят на бордовете им близо 200 пленени моряци. Рано на следващата сутрин „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ се отправят към [[Брест (Франция)|Брест]] със скорост от 23 възела.
Последвалото плаване до френското пристанище миава без инциденти и в 07<sup>00</sup>ч. на [[22 март]] крайцерите акостират в Брест. Изминатото разстояние е 17 800 мили
=== В Брест ===
Крайцерът се нуждае от продължителен ремонт след двата месеца в Атлантическия океан. Най-оптимистичните прогнози са за 10 седмици. Плановете са двата крайцера да се разделят за продължително време
На [[28 март]], при рутинна разузнавателна мисия над пристанището, [[Спитфайър]] на кралските ВВС открива корабите. Брест е удобна цел за атака от [[Англия]] и крайцерите са подложени на непрекъснати яростни атаки от бомбардировачи и торпедоносци. На [[3 април]], при една от първите атаки, бомба уцелва хотел „Континентал“, където е разквартирувана по-голямата част от екипажите (по време на сервирането на вечерята). Няма точен брой на жертвите, но се смята, че са значителни.
Ред 132:
От април до [[септември]] английската авиация извършва средно около 100 рейда месечно над Брест, от [[октомври]] до края на годината числото намалява до 75. В бомбардировките са включени близо 10% от кралските ВВС. Налага се крайцерите да се покрият с камуфлажни мрежи, да се поставят зенитни оръдия, а също така и огромно количество димогенератори за прикриване на корабите. Взимат се и мерки срещу съюзническата [[агентура]] сред работещите в корабостроителниците. С малко дървен материал и брезент, френският учебен крайцер „Жана д'Арк“ е преправен да изглежда като „Шарнхорст“. За да не се повтори инцидента в „Континентал“, екипажът е разквартируван в хотел в Роскоф, а после преместен в казармите в Ландерньо, на около 25 километра от Брест.
Въпреки непрестанните налети, ремонтът на корпуса е завършен на [[9 юни]], на артилерийските установки
Следват торпедни стрелби, на които крайцера се представя задоволително.
Заради непрестанната опасност от английските самолети е взето решение корабът да не се връща в Брест, а да се премести в [[Ла Палис]]
Англичаните, които всеки ден правят аерофотоснимки на френското пристанище, бързо откриват, че на мястото на „Шарнхорст“ има танкер и още два по-малки съда, пришвартовани един към друг, за да се създаде ефект на голям кораб. Всички сили на разузнавателната авиация са хвърлени и още на [[23 юли]] един „Спитфайър“ открива крайцера в Ла Палис. Подготвените за рейд над Брест бомардировачи се пренасочват към Ла Палис. Първите 6 „[[Стърлинг]]“ нямат успех, както и нощната атака на 30 стари „[[Уитли]]“. Не успява и опита на седем „[[Бофорт]]“-а да поставят магнитни мини. Но следващата атака на 24 юли, извършена от 15 бомбардировача „[[Халифакс]]“ (въоръжени с 227-килограмови фугасни и 454-килограмови бронебойни бомби), се оказва трагична за „Шарнхорст“.
Самолетите се появяват над пристанището в 14<sup>13</sup>ч. Немците успяват да свалят 5 „Халифакс“-а, а един се разбива. От останалите девет самолета, над кораба са хвърлени 15 бронебойни и 53 фугасни бомби. В 14<sup>16</sup>ч. пет от тях (съответно 3 и 2), почти едновременно, удрят десния борд
Първата фугасна бомба удря отстрани командната [[рубка]], малко пред двойната 150-мм батарея на десния [[борд]]. Тя преминава през горната и средната палуби, преди да се взриви на бронираната, която остава цяла. От взрива се образуват пукнатини в палубата на първата платформа, която силно се деформира на това място. Плочата на бордовата броня, в която се образува малка дупка, изпъква навън с близо 200 мм. Нитовете, свързващи противоторпедната преграда с главната палуба, са отслабени и това причинява течове. [[Боеприпаси]]те за 150-милиметровите оръдия, съхранявани на 3 метра от експлозията, остават непокътнати. Щетите, причинени от осколки, са незначителни.
Една от бронебойните бомби пада между [[батарея|батареите]] със 100 и 150-милиметрови оръдия, на 3,5 метра от края на палубата. Тя пробива горната и долната палуби и тази на първата платформа, преди да се отклони от противоторпедната преграда и да излезе през [[Двойно дъно|двойното дъно]]. Бомбата не се взривява. През пробойната крайцера поема неголямо количество вода. Бордовите цистерни са пробити от парчета метал от удара. Помещението на генератор №4 е наводнено, част от ел. инсталацията излиза от строя. Осколките и нахлулата вода повреждат и кабелите, свързани с управлението на носовите зенитни батареи и носовата кула (кула „Антон“).
Втората бронебойна бомба пада по средата между същите батареи, на 2,6 метра от борда. Тя по същия начин преминава през всички палуби и излиза през корпуса
Третата 454-кг [[бомба]] удря малко зад кърмовата кула, на 3 метра от борда. Тя пробива горната палуба и бордовата обшивка. По-късно е установено, че и тази бомба не се е взривила. От силата на удара обшивката е сериозно увредена, а 10 водонепроницаеми отсека (включително част от коридора на десния вал) са наводнени, както и погребите на кулата (кула „Цезар“), чиито подемник за боеприпаси също излиза от строя.
Ред 154:
Според други данни бомбите удрят в районите на шпангоути 133, 120, 87, 40 и 52 (в гореописаната последователност).
Корабът получава 8 градуса крен на десния борд, доколкото повечето отсеци от системата за [[контранаводнение]] са напълнени. Количеството приета вода достига 3 050 тона (1200 от тях в резултат на контранаводнението) и това води до 3 метра [[диферент]] на кърмата. Избухналите няколко малки пожара бързо са потушени. Временно излизат от строя носовата и кърмовата кули на главния [[калибър]], както и половината зенитна [[артилерия]]. Двама души от [[екипаж]]а са убити, а други 15
Благодарение на организицията, корабът е изправен доста бързо. Парата в котлите е вдигната за рекордно кратко време. Кърмовият диферент остава около метър, но към 19<sup>30</sup>ч. крайцера успява да отплава за Брест, развивайки 25 възела. Когато на [[25 юли]] „Шарнхорст“ влиза в пристанището, единственото видимо свидетелство за повредите е по-дълбокото газене на кърмата, заради което кърмовите [[илюминатор]]и са почти до водата. Но щетите се оказват доста сериозни
=== Операция Цербер ===
{{основна|Операция Цербер}}
Въпреки, че англичаните не успяват повече да постигнат такъв успех с корабите от „брестката група“ („Шарнхорст“, „Гнайзенау“ и присъединилия се на [[1 юни]] „[[Принц Ойген]]“), за командването на немските ВМС е ясно, че оставането им в пристанището ще е равно на самоубийство. Решението е рисковано
След като натоварва боеприпаси, на [[3 февруари]] крайцерът провежда в открито море 10-часови изпитания и стрелби. Останалата част от подготовката за операцията се налага да се проведе в пристанището.
Корабите (под командването на вицеадмирал [[Ото Цилиакс]]) отплават от Брест в 23<sup>45</sup>ч. на [[11 февруари]], съпроводени от 6 ескадрени миноносци и известен брой торпедни и моторни [[катер]]и. На следващата сутрин са забелязани от два „Спитфайър“-а от авиобазата в Кенли. Въпреки неколкократните атаки на британски торпедни катери и биплани, ескадрата продължава да се движи без забавяне. В 14<sup>31</sup>ч. обаче, една от магнитните мини, пуснати по-рано от британски самолет, се взривява близо до левия борд на „Шарнхорст“. Силата на взрива е толкова голяма, че командващия „Гнайзенау“
Скоро крайцерът е открит от английската авиация. Следват няколко въздушни атаки, но корабът се изплъзва с интензивен зенитен огън и умело маневриране, както и благодарение на пристигналото въздушно прикритие. Към 18<sup>00</sup>ч. корабът приближава крайбрежието на Холандия. Започва [[шквал]], а силата на вятъра нараства до 7-ма степен. Падащият здрач и лошото време правят почти невъзможно откриването на кораба от англичаните, но тъмнината увеличава опасността поради затруднената навигация. По-късно [[щурман]]ът
„Шарнхорст“ трябва да премине през канала, разделящ [[Фризки острови|Фризките острови]] от крайбрежните плитчини. Гислер, все още без ехолот, е принуден да води кораба на сляпо. С намалена скорост, крайцерът бавно продължава напред. Капитан Хофман тъкмо дава заповед за промяна на курса, когато един от наблюдателите вижда буя, маркиращ входа на канала. 4 минути по-късно, крайцера подминава остров [[Тесел]].
В 21<sup>35</sup>ч. корабът се натъква на втора [[магнитна мина]], която се взривява под десния борд. За две минути излизат от строя поправения жирокомпас и осветлението. [[Щурвал]]ът заяжда и се налага да спрат турбините
„Херман Шьоман“ незабавно се връща назад да окаже помощ. Миноносецът търси първо кораба, а после, когато Цилиакс е убеден, че „Шарнхорст“ е потънал
В 03<sup>50</sup>ч. на [[13 февруари]] до „Шарнхорст“ достига съобщение, че „Гнайзенау“ и „Принц Ойген“ са в Хелголандския залив и ще продължат към Кил, а флагмана трябва да се отправи към Вилхемсхафен. В 08<sup>00</sup>ч. крайцерът достига благополучно до устието на река [[Яде]]. Все още има опасност от появата на английски бомбардировачи и капитан Хофман дава заповед да се продължи без очакваните влекачи. В 13<sup>30</sup>ч. крайцерът пристига във Вилхелмсхафен.
По време на операцията корабът изстрелва около четиристотин 105-мм, деветстотин 37-мм и шест хиляди 20-мм снаряда. Вицеадмирал Ото Цилиакс и капитан I ранг Курт Хофман са наградени с [[Рицарски кръст]], а навигатора Хелмут Гислер и главния инженер Валтер Кречмар
=== В Кил и Гдиня ===
На следващия ден „Шарнхорст“ е поставен на плаващ док за оглед на корпуса. Щетите са по-сериозни, отколкото се предполага, но все пак не достатъчно за да бъде държан във Вилхемсхафен, където е по-близо до английската авиация. На 15 февруари крайцерът отплава за Кил за ремонт. По това време немският надводен флот има само един боеспособен линеен кораб
На [[12 март]] и той получава повреди при поредния налет. На борда има убити и ранени. На [[1 април]] произведения в контраадмирал Хофман е сменен на „Шарнхорст“ от капитан I ранг [[Фридрих Хюфмайер]].
Крайцерът трябва да прекара 10 седмици в сухия док на ''Deutsche Werke'' в Кил и после още 3
На [[16 август]] „Шарнхорст“, пазен от ескорт, отплава за Готенхафен (Гдиня) за учения и тренировки. Месец след това, по време на учение се сблъсква с подводница ''U-523''. Въпреки, че повредата не е сериозна, корабът влиза в док за няколко дни. В края на октомври е сменен [[рул]]я
=== Операция Фронт театер ===
Ред 196:
По същото време, с помощта на дешифровъчната машина „Ултра“, англичаните успяват да разчетат немските секретни кодове и прехващат съобщение за изпращането на „Шарнхорст“ в Норвегия. Британското [[Адмиралтейство]] дава заповед на бреговото командване да вземе мерки за атака на кораба. На [[23 януари]] ескадра, състояща се от „Шарнхорст“, тежкия крайцер „Принц Ойген“ и ескадрените миноносци ''Z-39'' и „[[Ерих Щайнбринк]]“, прави нов опит да отплава на север ([[операция Домино]]). Отново засилената активност на британската авиация, както и неуспешното презареждане с гориво на миноносците от „Шарнхорст“ карат немците да прекратят операцията. На 27 януари корабите влизат в Готенхафен.
По време на подготовката за третия опит за отплаване
=== Операция Падерборн ===
На [[8 март]] 1943 г. „Шарнхорст“ излиза от Готенхафен в пореден опит да достигне Норвегия. Придружен е от ескадрените миноносци ''Z-28'', „Ерих Щайнбринк“ и „Фридрих Ин“ ([[операция Падерборн]]). На 11 март, намирайки се в [[Норвежко море]], корабите са застигнати от силна буря и това принуждава миноносците да търсят убежище в крайбрежните [[фиорд]]и. Крайцерът продължава сам, отначало със 17 възела, а когато бурята затихва
В 16<sup>00</sup>ч. на 14 март корабът хвърля котва в залива [[Боген]] край Нарвик. Към него се присъединяват линейния кораб „Тирпиц“, тежкия крайцер „Лютцов“ и лекия крайцер „[[Нюрнберг (крайцер)|Нюрнберг]]“. На 22 март „Шарнхорст“, заедно с „Тирпиц“ и „Лютцов“ пристигат в [[Алтафиорд]] („Шарнхорст“ е закотвен в заливчето Лангфиорд, където е извършен ремонт на повредите от щорма). В началото на април са проведени различни учения в [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]
На 8 април на крайцера избухва силен взрив в кърмовото отделение на спомагателните механизми над бронираната палуба (отделение III), който убива 17 и ранява 20 души от екипажа. По тревога е наводнен погреба на кула „Цезар“. Причините за експлозията така и не са изяснени, но се смята, че е следствие на саботаж, извършен още в Готенхафен (дн. полски град Гдиня).
Ред 214:
На [[22 септември]] англичаните извършват атака на базата с миниподводници и сериозно повреждат закотвения в [[Каафиорд]] „Тирпиц“. Две от подводниците са предназначени за „Шарнхорст“, но не го откриват, тъй като той не е на щатната си стоянка, а е швартован край остров Арой, в очакване на поредната си зенитна стрелба. След повреждането на „Тирпиц“ и оттеглянето на „Лютцов“ за дълъг планов ремонт, „Шарнхорст“ остава единствения боеспособен голям немски кораб в [[Арктика]].
През периода септември
=== Операция Остфронт. Гибелта на Шарнхорст ===
През втората половина на 1943 г. британското Адмиралтейство отстъпва на молбите на руснаците и от [[1 ноември]] възобновява арктическите конвои до [[Архангелск]] и [[Мурманск]]. До 5 декември без проблеми минават 3 източни (JW-54A, JW-54B и JW-55A) и два западни конвоя (RA-54A и RA-54B). На 19 декември адмирал Дьониц съобщава на Хитлер, че „Шарнхорст“ ще атакува следващия конвой, минаващ през [[Баренцово море]], заедно с 4-та флотилия ескадрени миноносци. След двудневни дискусии Хитлер разрешава операцията ([[операция Остфронт]]
На 22 декември, конвой JW-55B (отплавал на 20-ти от Лох Ю) е забелязан от немската авиация на 400 мили западно от норвежкото пристанище [[Тромсьо]]. Конвоят се състои от 19 транспортни кораба и танкера и е ескортиран от 10 ескадрени миноносеца, 4 корвети и 3 миночистача, както и от ''Съединение 2'' (в състав линейния кораб „[[Йоркски херцог]]“, лекия крайцер „[[Ямайка (крайцер)|Ямайка]]“ и 4 миноносеца
британските „Скорпион“, „Сомарез“ и „Савидж“) под командването на адмирал [[Брус Фрейзър]]. По същото време от СССР отплава конвой RA-55A, съпровождан от 10 миноносеца, 3 корвети и миночистач. Към него се присъединява и ''Съединение 1'' ( тежкия крайцер „[[Норфолк (крайцер)|Норфолк]]“ и леките „[[Белфаст (крайцер)|Белфаст]]“ и „[[Шефилд (крайцер)|Шефилд]]“), командвани от вицеадмирал [[Робърт Бърнет]].
Ред 226:
Немското съединение („Шарнхорст“ и миноносците ''Z-29'', ''Z-30'', ''Z-33'', ''Z-34'' и ''Z-38'') излизат от Лангфиорд в 19<sup>00</sup>ч. В 03<sup>00</sup>ч. екипажите са приведени в състояние на пълна бойна готовност. Контраадмирал Бей поддържа връзка с щаба на група „Север“ и в 03<sup>19</sup>ч. командването на немските ВМС изпраща съобщение за връщане на миноносците в случай на влошаване на времето. Англичаните успяват да прехванат и дешифрират съобщението. В 07<sup>15</sup>ч. на [[26 декември]] немската ескадра се намира на 40 мили югозападно от остров Медвежий, на предполагаемото място, където се очакват конвоя. В 07<sup>55</sup>ч. Бей дава заповед на ескадрените миноносци да започнат издирване на JW-55B, като се разположат на 5 мили един от друг. В бурното море обаче на миноносците се налага да намалят скоростта си до 10 възела.
В същото време адмирал Фрейзър, информиран, че немската ескадра е излязла от Норвегия, решава да отреже пътя ѝ назад. Той дава заповед на 36-ти дивизион миноносци, ескортиращи конвой RA-55A, благоразумно отклонил се на север, да се присъединят към конвой JW-55B. Вицеадмирал Бърнет трябва да разположи своето съединение на предполагаемия път на „Шарнхорст“. От своя страна, командващия съветския [[Северен флот]]
В 08<sup>30</sup>ч. радарът на „Норфолк“ открива немския кораб на разстояние 30 500 метра по курс 280°. 10 минути след това и „Белфаст“ го засича от около 32 500 метра по [[пеленг]] 295°. Трите крайцера от ''Съединение 1'' започват курс на сближение със „Шарнхорст“, който е с изключен радар. В 09<sup>21</sup>ч. наблюдателите на „Шефилд“ виждат немския кораб от дистанция 11 000 метра по курс 222°. 3 минути след това „Белфаст“ изстрелва от 8 600 метра осветителни снаряди, за да освети немския кораб в полярната нощ, последван след минута от бронебойните снаряди на другите два британски крайцера. Първият залп на „Норфолк“ пада на 500 метра от левия борд на „Шарнхорст“, който отвръща с огън от кула „Цезар“, а после се отдалечава със скорост 30 възела. В течение на близо 20-минутната престрелка, немския кораб не уцелва нито един път, докато самия той е уцелен от три 203-мм снаряда. Първия удря горната палуба откъм левия борд, между палубната 150-мм батарея и торпедните апарати, и без да се взриви, пада в [[кубрик]]а на водонепроницаем отсек IX. Започналият там пожар бързо е изгасен. Вторият снаряд попада в носовите далекомери и засипва с осколки прислугата на носовата зенитна артилерия. Унищожена е антената на носовия радар, а осколки попадат в приемната [[каюта]] на радарната станция и убиват целия персонал. Третия пада на [[полубак]]а и се взривява в кубрика.
Корабът донякъде
Опитвайки се да излезе от боя „Шарнхорст“ няколко пъти сменя курса. В 09<sup>40</sup>ч. престрелката стихва и немците, имайки предимство в скоростта от 4-6 възела, започват да се отдалечават. Английските крайцери не могат да развият повече от 24 възела в разразяващата се снежна буря и започват да следват „Шарнхорст“ с радарите си. В 09<sup>55</sup>ч. контраадмирал Бей праща радиограма за боя с британските кораби. В 10<sup>25</sup>ч. ''Съединение 1'' изгубва контакт с немския крайцер, който плава на югоизток по курс 325°. Командващия адмирал Бърнет се стреми да остави съединението и пристигащия 36-ти дивизион миноносци между немците и конвой JW-55B. Две минути след това Бей, вярвайки, че се е отървал от преследвачите, праща заповед до миноносците си (плаващи с 12 възела по курс 230°) да променят курса на 70° и да се опитат да увеличат скоростта до 25 възела в търсене на конвоя. Самият „Шарнхорст“ се опитва да заобиколи преследвачите си, също търсейки транспортните съдове. В 10<sup>30</sup>ч. към ''Съединение 1'' се присъединява и 36-ти дивизион миноносци от конвой RA-55A, образувайки килватерна колона вляво и пред „Белфаст“, включвайки се в гонитбата.
Ред 236:
В 12<sup>05</sup>ч. „Белфаст“ възобновява радарния контакт с немския крайцер, приближаващ към конвоя по курс 79°, а 5 минути по-късно това прави и „Шефилд“ от дистанция 24 500 метра. Малко след това и „Шарнхорст“ открива английските кораби с кърмовия си радар, а после и визуално, когато англичаните пускат осветителни снаряди. Линейният крайцер открива скорострелен огън с оръдията от носовите си кули и изменя курса си на северозапад, включвайки в боя и кърмовата. Този поворот попречва на англичаните да предприемат торпедна атака.
В 12<sup>23</sup>ч. „Норфолк“ е уцелен 2 пъти. Първият снаряд изважда от строя радара, а вторият
На борда на немския крайцер контраадмаралът смята, че няма да има повече неприятности с англичаните. На екипажа е сервиран обяд, но бойната готовност се запазва. Кърмовият радар е изключен, за да не издава местонахождението им. В 15<sup>25</sup>ч. Бей изпраща радиограма до щаба на групата с предполагаемото време на завръщане в базата. Той не знае, че отива направо към ''Съединение 2'', направлявано по радиото от крайцерите на Бърнет, които следват немския крайцер в продължение на 3 часа. Въпреки, че „Норфолк“ и „Шефилд“ изостават (първия намалява скоростта заради пожар, а на втория се чупи [[кронщейн]]а на левия вътрешен вал), „Белфаст“ успява да поддържа скорост от 30 възела, следвайки „Шарнхорст“ с радара си от разстояние 75 [[кабелт]]а (при видимост 70).
В 16<sup>17</sup>ч. радарът на „Йоркски херцог“ открива немския кораб от разстояние 41 500 метра. Дистанцията бързо намалява и в 16<sup>32</sup>ч. новия артилерийски радар тип 284 на английския кораб прихваща целта от разстояние 27 200 метра. След 11 минути адмирал Фрейзър праща съобщение на „Белфаст“ да освети немците, а на своите миноносци
В 16<sup>47</sup>ч. немския кораб е осветен от „Белфаст“, който стреля с осветителни снаряди от разстояние 17 500 метра. Минута след това и „Йоркски херцог“ осветява крайцера със своите 133-мм снаряди от 11 000 метра. Англичаните с удивление виждат, че оръдията на „Шарнхорст“ са в походно положение
Въпреки, че е изненадан, немския крайцер бързо отговаря на стрелбата
В 17<sup>08</sup>ч. 356-мм снаряд от „Йоркски херцог“ удря хангара на „Шарнхорст“, пробивайки първо горната палуба до кула
Тези попадения не намалят скоростта на немския крайцер. В 17 <sup>20</sup>ч. адмирал Фрейзър дава заповед на миноносците за торпедна атака, но те така и не успяват да се доближат до „Шарнхорст“. „Савидж“ и „Сомарез“ го следват отляво, „Сторд“ и „Скорпион“
Друг снаряд разбива вентилационната система на кула
В 18<sup>19</sup>ч. Бей праща още едно съобщение, гласящо: ''„Противникът води огън по радар от повече от 18 000 метра. Позиция АС4695, курс 110°, скорост 26 възела“''. В 18<sup>24</sup>ч. и „Йоркски херцог“ прекратява стрелбата при дистанция 19 500 метра (след 52 изстреляни залпа и най-малко 13 точни попадения). Един от снарядите на немския кораб е преминал през мачтата му и е скъсал кабели на артилерийския радар. [[Лейтенант]] Бейтс се качва на мачтата и успява бързо да възстанови връзката между антената и екрана на радара, което позволява огъня да бъде възобновен отново. Никой на английския линкор още не знае, че един от последните снаряди на „Йоркски херцог“ е улучил тежко „Шарнхорст“
Артилерийския двубой се води вече близо 90 минути и „Шарнхорст“ е получил значителни повреди. Надстройката е разбита на много места от осколки, а има и доста разрушения от преки попадения на 152-мм, 203-мм и 356-мм снаряди. Избухват пожари, често съпровождани със взривове.
Ред 260:
Междувременно в 18<sup>40</sup>ч. адмирал Фрейзър сигнализира на Бърнет, че не вижда смисъл да продължава преследването на по-бързия „Шарнхорст“ и дава заповед „Йоркски херцог“ да поеме курс на юг, съпровождайки конвоя. В този момент му докладват, че немския крайцер губи скорост и той отменя заповедта. Все още опасявайки се „Шарнхорст“ да не се изплъзне, Фрейзър нарежда на ескадрените миноносци да извършат торпедна атака.
Миноносците от съединение ''
Ред е на „Савидж“ и „Сомарез“. В 18<sup>55</sup>ч. (докато „Скорпион“ и „Сторд“ осветяват целта) първия изстрелва 8 торпеда от 3 200 метра, а втория, приближил се неблагоразумно на 1600 метра, попада под огъня на оцелелите малки оръдия на десния борд на „Шарнхорст“ и на все оше функциониращата кула
От изстреляните общо 28 торпеда четири удрят целта (едно от „Скорпион“ и 3 от „Савидж“). Всичките са с 340-килограмов заряд. Първото се взривява в десния борд до кула
Скоростта на „Шарнхорст“ пада до 12 възела и сега „Йоркски херцог“ се приближава на
В 19<sup>07</sup>ч., когато разстоянието е 7 000 метра и „Шарнхорст“ плава с максимална скорост от 10 възела, адмирал Фрейзър дава заповед и ''Съединение 1'' да открие огън. Четири минути по-късно контраадмирал Ерих Бей получава последно съобщение от щаба на немската група
Заради дима е невъзможно да се определят попаденията. В 19<sup>30</sup>ч. капитан Хинтце дава заповед за напускане на кораба
Междувременно са се приближили и миноносците от 36-ти дивизион
Тези попадения вече нямат голям ефект
В 19<sup>48</sup>ч. „Белфаст“ и „Мачлес“ се приближават за нова торпедна атака, но не намират крайцера. Вместо това „Мачлес“ и „Скорпион“ започват да прибират оцелелите от ледените води (първия спасява 6, а втория 30). Изглежда контраадмарал Бей и капитан Хинце са дали спасителните си жилетки на кадети на борда на „Шарнхорст“. Хинце и старши офицера капитан II ранг Ернст Доминик са видени във водата от борда на „Скорпион“, но Хинтце умира, преди да се приближат до него. Доминик въпреки, че успява да се хване за хвърленото въже, не успява да се качи на кораба
В 20<sup>16</sup>ч. адмирал Фрейзър иска потвърждение за потопяването на крайцера. Едва след като в 20<sup>30</sup>ч. разговаря с оцелели немски матроси, намиращи се на борда на „Скорпион“, които потвърждават потъването на „Шарнхорст“, той нарежда на корабите да напуснат района и да се отправят към [[Колски полуостров|Колския полуостров]]. Последни са „Белфаст“ и „Норфолк“, които търсят оцелели до 20<sup>40</sup>ч. Английските кораби се оттеглят заради опасността от немски подводници, макар, че във водата е възможно да има още оцелели. От 1968 души екипаж се спасяват само 36
Англичаните губят 18 човека
По време на битката по „Шарнхорст“ са изстреляни повече от 2 000 снаряда. 446 са 356-милиметрови от „Йоркски херцог“, 161 са 203-мм от „Норфолк“, 874 са 152-мм от „Ямайка“, „Белфаст“ и „Шефилд“, 531 са 133-мм от „Йоркски херцог“, 126 са 120-мм от миноносците и 83 са 102-милиметровите
Адмирал Фрейзър е поразен от действията на немския екипаж. По-късно вечерта, на разбора след сражението, той казва на офицерите си: ''"Господа, битката със
Старши артилерийският [[офицер]] капитан III ранг Валтер Бреденбройкер и торпедният офицер Йохан Вибелхоф са наградени посмъртно със златен [[Германски кръст]].
Ред 291:
== Капитани ==
* 7 януари 1939
* 24 септември 1939
* 2 април 1942
* 13 октомври 1943
== Източници ==
Ред 303:
* {{икона|ru}} Руге, Ф. ''Война на море 1939-1945''. стр. 103-105.
* {{икона|ru}} Сулига, С. ''Линейные корабли типа „Шарнхорст“''.
* {{икона|en}} [http://www.scharnhorst-class.dk/scharnhorst/scharnhorst_menu.html Информация за
== Библиография ==
Ред 310:
* Claasen, A. R. A., ''Hitler's Northern War: The Luftwaffe's Ill-Fated Campaign, 1940-1945''. (Lawrence: University Press of Kansas, 2001. стр. 228-234). ISBN 0-7006-1050-2
* Garzke, Willliam H., Jr. and Robert O. Dulin, Jr., ''Battleships: Axis and Neutral Battleships in World War II''. (Naval Institute Press, Annapolis, 1985).
* Alf R. Jacobsen: ''Die Scharnhorst
* Gerhard Koop/Klaus-Peter Schmolke: ''Die Schlachtschiffe der Scharnhorst-Klasse''. (Bernard & Graefe Verlag, Bonn 1991). ISBN 3-7637-5892-5
*Heinrich Bredemeier: ''Schlachtschiff Scharnhorst''. (Heyne Verlag) ISBN 3-453-87095-6
*A. J. Watts: ''Der Untergang der Scharnhorst
*Uwe Grewe: ''Schlachtschiff Scharnhorst''
*Сулига, Сергей: ''Линкоры
== Външни препратки ==
* {{икона|ru}} [http://www.navycollection.narod.ru/library/LK_tipa_Sharnhorst/2.htm История на създаването, характеристики и бойни операции на
* {{икона|ru}} [http://ship.bsu.by/main.asp?id=100842 Енциклопедия на корабите]
* {{икона|en}} [http://www.kbismarck.com/scharnhorst.html
* {{икона|de}} [http://www.deutsche-kriegsschiffe.de/Schiffe/schlachtschiffe/scharnhorst.htm Технически характеристики и история на кораба]
* [http://www.military.cz/ww2_ships/Germany/BB/Scharnhorst/scharnhorst.avi Видео]
* [http://youtube.com/results?search_query=Scharnhorst+battlecruiser+-RC+-radio Видеоматериал за
* [http://www.maritimequest.com/warship_directory/germany/battleships/scharnhorst/scharnhorst_page_1.htm Фотогалерия на кораба]
|