Арабско кралство Сирия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 3:
'''Арабско кралство Сирия''' ({{lang-ar|المملكة السورية العربية}}: al-Mamlakah al-Sūriyya al-‘Arabīyah) е първата съвременна арабска държава.
Просъществува по-малко от една година (8 март - 24 юли 1920), а създаването й оказва трайно влияние върху арабския свят
След поражението на Османската империя в Сирия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] британските сили под командването на маршал [[Едмунд Аленби]] влизат в [[Дамаск]] през 1918 г., придружени от войските на [[Арабско въстание|арабските бунтовници]] начело с Фейсал, син на Шариф Хюсеин от Мека. Файсал прогласява през октомври 1918 г. създаването на първото прелиминарно общоарабско правителство в Дамаск, което излъчва Али Рида Баша ар-Рикаби за военен губернатор. Това първо правителство въвежда нова администрация в местната власт в големите сирийски градове, като определя и панарабски флаг за цяла Сирия. Арабите възлагат големи надежди на британците, че ще се придържат и изпълнят поетите ангажименти към арабското освободително движение.
Ред 17:
През март 1920 г. Сирийският национален конгрес в Дамаск, оглавяван от Ал Атаси Хашим, приема резолюция, станала известна като споразумението Фейсал-Клемансо. Конгресът обявява независимостта на Сирия в естествените й граници (включително Палестина) и обявява за арабски крал Фейсал. Конгресът също така обявява създаването на тесен политически и икономически съюз със съседен Ирак, изисквайки независимост и за тази подмандатна британска територия населена с араби. Арабското правителство начело с Али ар-Рида Рикаби встъпва в длъжност на 9 май 1920 г. Предходно на 25 април става ясно за подписания [[Севърски договор]] по силата на който Палестина, [[Трансйордания]] и [[Ирак]] остават под британски мандат. Сирия е залята от протести. Новото правителство въвежда задължителна военна служба и започва финансиране на редовна армия.
{{факт|Тези актове предизвикват ответна реакция на Франция, а маронитската патриаршия осъжда действията като "държавен преврат". В Бейрут, християнската преса изразява своята неприязън към правителствените решения на крал Файсал. Ливанските националисти се възползват от избухналата криза, за да свикат Съвета на християнските лидери в Баабде на 22 март 1920 г., който обявява независимостта на Ливан.|2015|10|19}}
{{факт|На 14 юли 1920 г. генерал Анри Гуро поставя ултиматум на Фейсал, с който изисква сътрудничество или война. Файсал избира да сътрудничи, но младият му военен министър Юсеф ал-Азмехне не му се подчинява и младата сирийска арабска армия е разбита в битката при Майсалун, а арабският военен министър пада убит на бойното поле. Френската армия влиза в Дамаск на 24 юли 1920 г.|2015|10|19}}
{{факт|След финалния акорд на общоарабската държавност, в съответствие с решенията на Конференцията в Сан-Ремо в подмандатната френска територия се образуват следните държавни образувания:|2015|10|19}}
* [[Държава Дамаск]];
* [[Държава Алепо]];
| |||