Уикипедия

Обсада на Йерусалим (70): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 77:
По време на настъплението на римските легиони под командването на Тит към Йерусалим, защитниците на града са раздирани от вътрешни противоречия и конфликти. Отделни групи религиозни юдейски [[фанатизъм|фанатици]] навлизайки в града започват да се бият една срещу друга за надмощие. По време на тези междуособици, част от града е опожарена, като пламъци поглъщат [[хамбар]]ите и голяма част от хранителните припаси е унищожена. Едва когато Тит започва щурма на града, защитниците му правят опит да се обединят.
 
{{факт|Тит начело на легиони V, XII и XV атакува стените на новия град. Тази част от града капитулира първа, след което Тит премества лагера на основните си сили зад стените на новия град. След още 5 дни пада и централния град. Сега Тит разделя силите си на две - два от легионите щурмуват стария град, а другите два - атакуват Храма. Първоначално римските войски опитват да изградят насип на нивото на крепостта, за да качат там обсадните си машини, но защитниците осуетяват този замисъл. Тит си дава сметка, че обсадата се затяга и дава нареждане щурма да спре, прибягвайки до [[тактика|тактически]] ход - дава възможност на защитниците да приемат неговите условия за предаване на крепостта. През това време организира [[парад]] на своите войски, в чест на това, че им изплаща читиримесечните заплати.|2015|10|22}}
 
=== Йерусалим отказва да се предаде ===
{{факт|След като евреите отказват да се предадат, Тит обгражда града с обсаден ров и стена, така че никой да не може да се отскубне. Стягайки в плътен пръстен града, командващия обсадата нарежда да се издигне насип срещу крепостта [[Антония (крепост)|Антония]]. Върху насипа се нареждат греди. Виждайки приготовленията, защитниците излизат през портите, атакуват стражата и се опитват да подпалят гредите, ала легионерите очакват това и ги отблъксват. На ред идват [[таран]]ите, започвайки да рушат стените. Римляните тръгват напред, скрити зад прословутите си "костенурки" и подкопават основите на крепостта. Пред нощта крепостната стена рухва под непрестанните удари на тараните и отчасти поради самите тунели които защитниците са изкопали под нея в стремежа си да излязат през тях зад римските позиции.|2015|10|22}}
 
{{факт|Предвидливите защитници обаче са допуснали и тази възможност и междувременно са издигнали и втора вътрешна стена. Всички опити на легионерите да я преодолеят се провалят - те даже не успяват да се доближат до нея, за да я щурмуват или срутят с тараните си. Тогава римляните решават да променят тактиката си - през втората нощ, малка група легионери с тръбач между тях, под прикритието на мрака съумява да се изкатери по стената и избива часовите. Отгоре те дават сигнал с тръбата и чакащата армия на Тит се хвърля в последен щурм. Защитниците смятат, че крепостта е паднала, напускат позците си и се оттеглят в Храма. Тит срутва крепостта, така че да вкара вътре цялата си обсадна техника, заедно с кулите и тараните. От новата си позиция вече атакува Храма. В този момент жените на евреите искат от защитниците да спрат безсмислената си саможертва, но въпреки нея защитата на Храма успява да удържи на обсадата още пет седмици.|2015|10|22}}
 
=== Опожаряването на Храма ===
[[Картинка:Ercole de Roberti Destruction of Jerusalem Fighting Fleeing Marching Slaying Burning Chemical reactions b.jpg|thumb|200px|Подпалването на Храма]][[Картинка:NinthAvStonesWesternWall.JPG|thumb|200px|Камъните от [[стена на плача|стената на плача]]]]
[[Картинка:Sack of jerusalem.JPG|thumb|200px|Триумфа на Тит]]
{{факт|Тит се опитва да пощади Храма, оценявайки правилно неговото значение за евреите. Всичките му усилия да накара фанатизираните му защитници да се предадат остават напразни. В действие влизат тараните, които в случая се оказват безполезни. В изблик на отчаяние, Тит дава заповед външните врати на Храма да се подпалят. Пламъците скоро плъзват навътре, но пък евреите в своето яростно заслепение не им обръщат внимание. При тези действия по-голямата част от вътрешността на Храма е опожарена. Два дни по-късно, след няколко битки около външния двор на Храма, римляните успяват да проникнат във вътрешния му двор. Легионерите хвърлят запалени факли в Храма. Завесите и обзавеждането пламват и скоро цялата сграда е изпепелена.|2015|9|24}}
 
=== Превземането на Йерусалим ===
{{факт|Командващият отбраната на града [[Симон Бар Гиор]] се скрива в стария град. Пленен е след месец, когато и тази част от Йерусалим е окончателно превзета. При отбраната на стария град, жителите изпитват всички ужаси на [[глад]]а. През последните дни на отбраната му, религиозните фанатици казват на майките да ядат собствените си деца.|2015|9|24}}
 
=== Последствията ===
{{факт|След превземането на Йерусалим, града е разорен от легионерите, след което е подпален. Еврейските ценности от Храма са секвестирани от римската държава и пренесени в Рим. Тит заповядва останките от града да бъдат изравнени със земята, оставяйки само три от най-високите кули и част от крепостните стени. Стените са за римския гарнизон, а кулите трябва да напомнят на оцелелите граждани, че някога тук е имало град.|2015|9|24}}
 
Еврейството извлича своите поуки от прекия си сблъсък с римската държава и военна машина, подготвяйки се за нов такъв в опит да възвърне загубените си позиции във войната.<ref>{{cite book |last= Коноли |first= Питър |authorlink= Питър Коноли |title= Римската армия, стр. 48-69 |year= 2001 |publisher= ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9 }}</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсада_на_Йерусалим_(70)“.