Османски бейлик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
Ред 22:
 
Териториалната експанзия и поислямчването на християните вървели ръка за ръка, понеже политиката за обърналите се в исляма се изразявала в освобождаването им от всякакъв налог, за сметка на поддръжниците на "старата християнска вяра". Въпреки тази политика, чак до 17 век, т.е. до началото на българското възраждане, насилствената ислямизация в османските владения била по-скоро изключение, отколкото правило. Основните приходи в османската хазна идвали от [[трибут]]и, имуществото на победените по време на завоевателните походи, репарации.
 
{{източник|Освен т.нар. [[османски турски език]] в двора и канцеларията на владетеля, за кореспонденция и вътрешни нужди се използвал [[средногръцки език]], [[среднобългарски език]], [[арабски език]] и [[фарси]].|2015|09|24}}
 
== Териториална експанзия ==
Line 30 ⟶ 28:
Цялата първоначална политика на териториалната експанзия на изцяло военнизираното османско образувание била насочена първо към завоюване на малоазийското анатолийско крайбрежие, а сетне на Тракия и целите Балкани.
 
{{факт|За целта като първа цел била избрана стара Пруса, днес [[Бурса]] (виж [[история на Бурса]]) - емблематичен град свързан с последните дни на [[Ханибал Барка]] и издаването му на [[SPQR]] от [[Прусий I]]. Отделно от това, на територията на малоазийската акватория се намирали още два емблематични за световната история града - [[Троя]] и [[Никея]] - втория свързан със [[символа на вярата]]. След завоюването на тези емблематични в световната история градове, османците се насочили към завоюването на българските земи, и едва при почти цялостното им покоряване - [[Падане на Константинопол (1453)|превзели Константинопол]], след което се справили с основния си съперник на Анатолия - [[Караман]].|2015|10|22}}
 
 
== Причини за възхода на османския бейлик и превръщането му в световна империя на три континента ==
{{факт|Цялостното въздигане на малкия, но изцяло военизиран османски бейлик, се крие в дълбоката вътрешна екзистенциална криза във Византия и на Балканите, както и предходно обхваналата я такава цяла Анатолия - след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и по време на кръстоносните походи.|2015|10|22}}
{{източник|Българският изследовател [[Христо Матанов]], обобщава че: {{цитат|Съвсем погрешно ще бъде да се смята, че политическото и военното издигане на османското емирство е резултат само на неговото собствено развитие.|}}|2015|09|24}}
 
Цялостното въздигане на малкия, но изцяло военизиран османски бейлик, се крие в дълбоката вътрешна екзистенциална криза във Византия и на Балканите, както и предходно обхваналата я такава цяла Анатолия - след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и по време на кръстоносните походи.
 
{{факт|Византийският историк [[Теодор Метохит]] отбелязал, че основната причина за възхода на малоазийския "ислямски" свят, в това число и на османския бейлик, е перманентната политическа и социална криза на Византийската империя. Един византийски интелектуалец лаконично описва причините за византийския упадък и съответно - за османското възцаряване:|2015|10|22}} {{цитат|Нашите управници са несправедливи, а тези които надзирават делата ни, са ненаситни, съдиите приемат подкупи.|}}
 
== Източници ==