Вашку да Гама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 63:
На 9 август 1498 година Вашко да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени [[наир]]и, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел - четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед - не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – бахар, канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или сребро, мюсюлмански търговци, виждащи в Да Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.{{hrf|Castaneda|1811|}}
 
Предложението на Вашко да Гама да остави след заминаването си португалски [[Фактория|фактор]], който да се грижи за стоката, която не е успял да продаде, е отхвърлено от владетеля, който настоява португалците да платят [[мито]], за предпочитане в злато, както всички останали търговци. Заморинът издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните жители да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците обаче не се съобразяват със заповедта и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и Да Гама първоначално ги посреща любезно.
 
Раздразнен от финансовите спорове със заморина, Да Гама задържа насила при себе си шестима наири и шестнадесет рибари.{{hrf|Narayanan|2006|}} Той съобщава на заморина, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като Да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава, че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. След като това не става, на 29 август 1498 година флотилията вдига платна и отплава за Португалия със заложниците на борда.
 
==== Завръщане в Лисабон ====
Вашко да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година, игнорирайки твърденията на местните жители, че сезонът е неподходящ поради посоката на мусоните. Първоначално флотът напредва бавно на север край индийския бряг и на 20 септември спират на остров [[Анджедива]] край [[Гоа]], където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но Да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели.
Корабите поемат на север покрай индийския бряг и на 20 септември 1498 достигат до днешния град [[Гоа]], където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели. В началото на октомври флотилията вдига платна, но повече от три месеца лавира покрай индийския бряг, докато задухат североизточните мусони. През януари 1499 португалците достигат [[Малинди]]. Местният, приятелски настроен шейх ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на [[Момбаса]] да Гама е принуден да изгори един от корабите „Сан Рафаел“, поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба. На 1 февруари 1499 флотилията достига до [[Мозамбик (град)|Мозамбик]], а след това са необходими седем седмици до нос [[Добра Надежда]] и още четири – до о-вите [[Кабо Верде]]. Там „Сан Габриел“ се разделя с „Бериу“, който под командата на Николау Куелю на 10 юли 1499 първи се завръща в [[Лисабон]]. В края на август 1499 се завръща в Португалия и Вашку да Гама със „Сан Габриел“.
 
На 3 октомври флотилията вдига платна, но зимните мусони още не са започнали и пътуването е тежко. На отиване, с попътния летен мусон, Да Гама пресича океана само за 23 дни, докато сега плаването срещу вятъра му отнема 132 дни. Той вижда сушата едва на 2 януари 1499 година, преминавайки без да спира край пристанището [[Могадишу]], описано като голям град с къщи на четири или пет етажа, големи дворци в центъра и множество джамии с цилиндрични минарета.
 
На 7 януари 1499 година португалците най-накрая достигат [[Малинди]] в окаяно състояние - около половината от екипажа умира по време на плаването, а много от останалите са болни от [[скорбут]]. Местният приятелски настроен владетел ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на [[Момбаса]] Да Гама е принуден да изгори кораба „Сау Рафаел“, поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба (транспортният кораб изглежда е загубен преди това).
 
През следващите седмици пътуването продължава по-лесно. На 1 февруари 1499 флотилията достига до [[Мозамбик (град)|Мозамбик]],
в началото на март преминава край залива на днешния [[Мосъл Бей]], на 20 март заобикаля за втори път, но в обратна посока, нос [[Добра Надежда]] и на 25 април достига бреговете на [[Западна Африка]]. В [[Кабу Верде]] „Сау Габриел“ се разделя с „Бериу“, който под командата на Николау Куелю на 10 юли 1499 първи се завръща в [[Лисабон]]. В края на август 1499 се завръща в Португалия и Вашку да Гама със „Сау Габриел“.
 
==== Резултати от Първата експедиция ====
От четирите кораба се връщат само два (не е ясно къде и кога транспортният кораб загива), а от екипажа – по-малко от половината. Въпреки това плаването постига големи резултати. В [[Каликут]] португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в [[Арабско море]]. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация. Откритият за европейците морски път за [[Индия]] е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] (1869 г.) основната търговска артерия от [[Европа]] до страните от [[Индийския океан]] и [[Китай]] преминава покрай нос [[Добра Надежда]]. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през XVI в. силна морска държава, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Азия и го удържа близо 90 години – до разгрома на „Непобедимата армада“ (1588 г.).
 
=== Между двете експедиции ===