Отечествен фронт: Разлика между версии

 

== История ==

След скъсването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]] и началото на войната с [[Германия]] през лятото на 1941 година, [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започва да изгражда съюзни отношения с антигерманската коалиция, водена от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Великобритания]]. В този контекст [[Българска работническа партия (комунисти)|Българската работническа партия (комунисти)]] (БРП (к)) подновява прекъснатото през 1939 година сътрудничество с антигерманските партии в България.{{hrf|Недев|2007|503}}

 

 

В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с [[Цола Драгойчева]] и [[Кирил Драмалиев]], като активна роля играят и [[Рачо Ангелов]], [[Иван Пашов]], [[Минчо Нейчев]], [[Върбан Ангелов]]. Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможноста за сътрудничество с комунистите. Към организацията се присъединяват [[Звено|Политическият кръг „Звено“]], [[БЗНС - Пладне]], някои дейци на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]] и отделни необвързани общественици, като [[Петко Стоянов (министър)|Петко Стоянов]] и [[Димо Казасов]].{{hrf|Недев|2007|504-506}}

През пролетта на 1944 година ръководството на Отечествения фронт обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Получено е съгласието на Кимон Георгиев да го оглави, но неспособността на [[Партизанско движение в България|партизаните]] да осигурят относително безопасна територия за правителството предотвратява неговото създаване.{{hrf|Недев|2007|568-574}}

 

На [[9 септември 1944]] година Отечественият фронт като организатор на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“), на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].

 

В началото на февруари 1945 година е проведен Първият конгрес на Отечествения фронт.{{hrf|Недев|2007|675}}

 

След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от [[26 Обикновено Народно събрание|26-то народно събрание]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>

 

== Външни препратки ==

 

[[Категория:Отечествен фронт| ]]