Географска информационна система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малки; форматиране: 44x тире, 4x кавички (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 4:
<!--[[Картинка:31b.jpg||thumb|474px|right|ГИС в действие, видима в два различни слоя, показващи две различни величини (взето от from www.clarklabs.org)]]-->
ГИС технологията може да се използва за специфични изследвания, управление на ресурси, регионално и териториално планиране, картография и във все повече области на човешкия живот. Един от основоположниците на ГИС [http://en.wikipedia.org/wiki/Jack_Dangermond Jack Dangermond] казва, че
== История на развитие ==
Преди 35 000 години по стените на пещерите близо до [[Ласко]], [[Франция]], кроманьонски ловци са рисували рисунки на животните, които са ловували. Заедно с рисунките имало линии и знаци, за които се смята, че изобразяват миграционни пътища. Тези ранни следват от типичната двуелементната структура на съвременните ГИС: графичен файл, свързан с база данни с атрибути.
През 18 век са разработени модерни техники за изследване с цел правене на топографски карти, заедно с ранни варианти на тематична картография, например научни или статистически данни. Забележителен пример е картата на Джон Сноу от 1854 г., отразяваща епидемията от холера в [[Лондон]], с помощта на която е локализиран източника на епидемията
Географските Информационни Системи са се развили от две независими области
на мощта на компютърните технологии и спада в техните цени, започнало от началото на 60-те години на 20 век.
=== Цифрова картография ===
През 70-те години на 20 век се развива стремежът за използване на компютрите, които да отменят ръчните картографски дейности, особено по отношение на по-трудоемките задачи, като надписване, оцветяване и др. Развитието на цифровата картография е най-вече следствие от прогреса в областта на компютърния дизайн ([[CAD]]
През 60-те години на 20 век силно нараства потребността от компютърни програми, които могат да извършват операции, свързани с анализа на картите, които са сложни и когато се извършват ръчно изискват много време. Някои от тези стари системи са:
Ред 26:
Някои от предимствата на компютърно-базираната картография, които пряко влияят върху развитието на ГИС, са:
* По-ниска цена и по-бърза изработка;
* По-голяма гъвкавост на крайния продукт
* Възползват се много други потребители на цифрови данни.
Ред 41:
== Източници на информация за ГИС ==
{{раздел-мъниче}}
== Използване на ГИС ==
=== Интегриране на информация от различни източници ===
Ако може да се съотнесе информация за валежите в дадена държава към въздушни снимки на дадена област, може да се установи кои мочурища изсъхват през определени периоди от годината. Една ГИС, която може да използва информация от много на брой различни източници, може да помогне при такива анализи. Основното изискване към изходните данни е да се знае местоположението на различните стойности на променливите. Местоположението може да се обозначи с x, y и z координати за [[географска дължина|дължина]], [[географска ширина|ширина]] и [[надморска височина|височина]] или чрез други географски кодове като пощенски кодове или километрични знаци по пътищата. Всяка променлива, която може да се разположи в пространството, може да се въведе в една ГИС. Няколко компютърни [[база данни|бази данни]], които могат директно да се въведат в ГИС, се изработват от правителствени институции и неправителствени организации. В ГИС могат да бъдат въведени различни видове данни под формата на карти.
Една ГИС може също така да преобразува съществуваща информация в цифров вид, която може още да не е под формата на карта, във форми, които тя може да разпознава и използва. Например цифрови [[сателитна снимка|сателитни снимки]], направени чрез дистанционно измерване, могат да бъдат анализирани, за да се създаде картообразен слой от цифрова информация за растителните покрития. Друг доста добре развит източник за именуване на ГИС обекти е [[Getty Thesaurus of Geographic Names]] (GTGN)
По същия начин таблични данни от преброяване на населението или хидроложки измервания могат да се определят в географското пространство и да служат като слоеве в ГИС.
Line 76 ⟶ 78:
==== Преобразуване на данните ====
Както е възможно конвертирането на документи между две текстообработващи програми, като [[WordPerfect]] и [[Microsoft Word]], така е възможно и преобразуването на растерни данни във векторни и обратно. Например сканирана селскостопанска карта би представлявала данни в растерен формат. Тя може да бъде конвертирана във векторен формат, в който да се съдържат различни полигони, изобразяващи площите с различни земеделски култури. Трябва да се има предвид, че докато преобразуването от векторен в растерен формат е лесен и бърз процес, то обратното конвертиране често изисква по- трудоемко
=== Въвеждане на данни в ГИС ===
Line 117 ⟶ 119:
=== ГИС в България ===
ГИС се използват за решаване на проблеми и задачи в [[
Няколко примера от web ГИС проекти в България:
Преподаването на ГИС е заложено в различна степен в програмите на [[СУ]] в [[ГГФ]] ([http://gis.gea.uni-sofia.bg/ в магистърска програма]) и [[ФМИ]], [[УАСГ]], [[ТУ - София]], [[ЛТУ]].
Line 159 ⟶ 161:
|+'''Предимства и недостатъци на спътниковото и класическото ориентиране на местността'''
|-
|colspan=2
|colspan=2
|-
|
| | | |-
|осъществява се за секунди||изисква скъпа апаратура||необходими са само [[топографска карта|карта]] и [[компас]]||за правилно ориентиране са необходими от 2 до 20, а понякога и повече минути
|-
|точността може да бъде от порядъка на сантиметри||апаратурата е енергозависима и може да аварира||ориентирането не зависи от наличието на енергоносители||точността е от порядъка на няколко десетки метра, при особено висока квалификация на ориентиращия
|-
|не изисква специални знания и умения, апаратурата се настройва и ориентира автоматично||при отказ и/или грешка на апаратурата шансовете за успешно ориентиране са практически нищожни||ориентирането може да се осъществи винаги и навсякъде, когато, и където е способен да работи човек||необходимо е дълго и сложно обучение
Line 181 ⟶ 186:
== Външни препратки ==
Списък на ГИС [[свободен софтуер]] или такъв с [[отворен код]]:
*''[http://www.opensourcegis.org Open Source GIS]''
*''[http://freegis.org/ FreeGIS]''
*''[http://www.cadcorp.com/products_geographical_information_systems/map_browser.htm Cadcorp Map Browser]''
*''[http://grass.osgeo.org/ GRASS]''
*''[http://www.qgis.org/ QGIS]''
*''[http://www.gvsig.com/en gvSIG]''
*''[http://www.saga-gis.uni-goettingen.de/html/index.php SAGA]''
*''[http://mapserver.gis.umn.edu MapServer]''
*''[http://www.jump-project.org/ JUMP GIS]''
*''[http://www.openjump.org OpenJUMP]''
*''[http://udig.refractions.net/ uDIG]''
*''[http://www.tagisviewer.co.uk/ TaGISViewer]''
*''[http://chameleon.maptools.org Chameleon]''
*''[http://www.nadn.navy.mil/Users/oceano/pguth/website/microdem.htm MicroDEM]''
[[Категория:Географски информационни системи| ]]
| |||