Джордж Сорос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
м ref |
||
Ред 22:
== Биография ==
Роден е в [[Унгария]] през [[1930]] г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска [[Унгария]] през [[1946]] г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във [[Великобритания]] през [[1947]] и учи [[философия]] в London School of Economics. През [[1956]] г. заминава за [[Съединени американски щати|САЩ]], за да спечели достатъчно пари на [[Уол Стрийт]], както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност.
Сорос става известен в [[Черната сряда]] ([[16 септември]] [[1992]]), като спекулира срещу [[Британска лира|лирата стерлинг]]. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос е спечелил 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който взриви Английската банка“. По време на [[азиатската финансова криза]], при сходни обстоятелства, [[Махатхир бин Мохамад]], тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – [[рингджит]]. С тази валутна спекулация развитието на [[Малайзия]] е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни.
Ред 29:
Като начало на благотворителната му дейност се сочи 1979 г. с програма за стипендии на африкански студенти в колеж в Южна Африка.<ref name="Марица">Джордж Сорос предизвикал краха на лирата, МАРИЦА днес - 237 (3914), 2003 г.</ref> Сорос е един от основателите и донорите на [[Централноевропейски университет|Централноевропейския университет]] в [[Будапеща]]. Правил е и дарения за [[Нов български университет]].
През 2005 г. е превел 30 милиона долара във „фонд за ромско образование“, част от „Десетилетието на ромското включване“.<ref name="бтв-роми"
В България, чрез фондация Отворено общество, той финансира целево редица неправителствени организации като [[Център за икономическо развитие]], [[Европейски институт]], [[Институт за пазарна икономика]], [[Червената къща]], [[Център за социални практики]], [[Център за либерални стратегии]]<ref name="think-tank">Достена Лаверн, Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние, изд. Изток-Запад, 2010.</ref>.
| |||