Тодор Бурмов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире-години, 2x 6lokavica, 2 интервала, параметър (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 18:
| категория = преподавател
| професия =
| партия = [[Консервативна партия]]<br>(
| убеждения =
| институция1 = Депутат
Ред 39:
{{стар стил}}
'''Тодор Стоянов Бурмо̀в''' е виден [[България|български]]
== Биография ==
=== Образование и младежки години ===
Тодор Бурмов е роден на [[2 януари]] [[1834]] г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град [[Габрово]],{{hrf|Геб|2011|404}} а според други – село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]], наричано в миналото и Нова махала.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Falling Rain Genomics | year = 2010 | url = http://www.fallingrain.com/world/BU/41/Draganovtsi.html | title = Draganovtsi | work = fallingrain.com | accessdate = 2012-12-30 | lang = en}}</ref><ref name="Цураков"></ref><ref name="Ташев"></ref>) в семейството на Неда и [[Стоян Лазаров]]и.
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]] и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
Ред 52:
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в [[Цариград]] като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „[[Московские ведомости (вестник)|Московские ведомости]]“ и „[[
=== Политическа дейност ===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877–1878) е [[ковчежник]] на [[Канцелария за граждански дела]] към щаба на [[Руска армия|Руската армия]]. През 1878 г. е назначен за [[вице-губернатор]] на [[Пловдив]], а на следващата година за [[губернатор]] на [[София]]. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз [[Батенберг]] го избира за пръв [[министър-председател на България|министър-председател]] на страната<ref name="Gazette">[http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ №1 от 5 юли 1879 г.], обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.</ref>, като едновременно с това е и [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] и управляващ [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]]. До 1884 г. е един от водачите на [[Консервативната партия]], два пъти е избиран за [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. След това се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия |Прогресивнолибералната партия]] на [[Драган Цанков]]. Избиран е за [[народен представител]] (1880), за член на [[Върховен касационен съд|Висшия касационен съд]] (1881) и на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1881–1883)<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
През 1883 г. в [[Правителство на Соболев|кабинета]] на генерал [[Леонид Соболев]], както и за няколко дни по време на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 1886 г., той е управляващ [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|либералите]] на [[Драган Цанков]]. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит [[Правителство на митрополит Климент (1886)|Климент]]<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>. Член е на Кодификационната комисия (1884–1885) и активен участник в политическите борби (1885–1906). Редактор е на вестник „[[Витоша (вестник)|Витоша]]“, „[[Български глас (1879–1883)|Български Глас]]“ и русофилския „[[Светлина (1886)|Светлина]]“<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.
Тодор Бурмов умира на [[25 октомври]] [[1906]] г. във влака, на път от [[София]] за Цариград на 72 годишна възраст.
Ред 63:
== Семейство ==
[[File:Указ №1.jpg|мини|Указ №1 на княз Александър I Батенберг за съставяне на правителство, 5 юни 1879 г.]]
Освен огромния принос за възраждането на българската нация и развитие на родната публицистика, Тодор Бурмов оставя в наследство и достойни продължители на своя род. Той се жени още през [[1861]] г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (
* Надежда (1862–?)
Ред 82:
* [[Правителство на Тодор Бурмов]]
== Външни
* [http://www.gabrovonews.bg/news/74106/ 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов] – www.gabrovonews.bg
Ред 142:
{{Портал|България|Литература|Консерватизъм|Политика}}
{{
[[Категория:Тодор Бурмов]]
| |||