Авангард (музика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон:редактирам е твърде дълго в статията
Ред 1:
{{редактирам}}
 
{{обработка|добавяне на МЕП}}
{|style="margin-left:1em; width:243px" class="toccolours" align=right
!colspan=2 style="background:#efefef;"|Периоди в музиката
Line 12 ⟶ 9:
|-
|[[Ренесансова музика|Ренесанс]]
|(1400-16001400–1600)
|-
|[[Барок]]
|(1600-17601600–1760)
|-
|[[Класицизъм (музика)|Класицизъм]]
|(1750-18301750–1830)
|-
|[[Музика на романтизма|Романтизъм]]
|(1815-19101815–1910)
|-style="background:#efefef;"
|'''[[Авангард (музика)|Авангард]]'''
|'''(1910-20001910–2000)'''
|-
|[[Съвременна музика]]
Line 32 ⟶ 29:
'''Авангард в музиката''' (наричан още '''Музика на 20 век''') е название, обединяващо различни течения в модерната музика на 20 век, от 1910 г. в Италия, по-късно във Франция и други страни. Представителите му претендират за революционно обновяване на музиката, а фактически рушат основите и (ладотоналност, формоизграждане, мелодизъм), изградени през вековете в обществено-историческата практика и осигуряващи осъществяването на социалните и естетическите ѝ функции.
 
=== Периоди ===
 
=== Периоди ===
Авангардната музика се дели на три подпериода<ref>[http://liternet.bg/publish4/atanas_iliev/impress.htm Периодизация]</ref>:
 
== Импресионизъм ==
Периода обхваща началото на 19-ти век до [[Втората световна война]].<ref>[http://bg.swewe.net/word_show.htm/?446736_1&%D0%98%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0Импресионисти_музика Импресионизъм ]</ref>
 
Импресионизмът е течение в изкуството, възникнало във Франция в края на 19 век.
Line 43 ⟶ 39:
В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-близко до природата предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.
 
Името на движението се свързва с творбата на Клод Моне “Импресия„Импресия: Изгрев”Изгрев“. През 1874 г. импресионисти (макар още неизвестни като такива) организират изложба, по повод на която Луис Лерой (гравьор, художник и утвърдил се драматург) пише остра критика във вестник “Le„Le Charivari”Charivari“. В статията, озаглавена “Изложбата„Изложбата на импресионистите”импресионистите“, Лерой заявява, че “Импресия„Импресия: Изгрев”Изгрев“ на Клод Моне е неясна и объркана – просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция. Влиянието на идеята на Моне обаче обхваща целия свят на изкуството и води до появата на музикалния и литературния импресионизъм.
 
Във времето, когато имресионизмът възниква, изкуството се считало за консервативно забавление. Академията по изкуство налагало стандартите на френското изкуство – съдържанието на творбите (исторически и религиозни картини, както и портрети) и техниките (тъмни и консервативните цветове, фини образи, съответстващи на действителността). Академията насърчавала художниците да премахнат всички следи от “замахване„замахване с четката”четката“, което изолирало изкуството от личността, емоциите и техниките на твореца.
 
През 1863 г. критиците отхвърлят “Закуска„Закуска на тревата”тревата“ от Едуар Мане главно защото изобразява гола жена с двама облечени мъже на пикник. Според критиците, в исторически и алегорични творби можело да се изобрази гола жена, но никога в обикновена обстановка. Мане се чувствал силно унижен.
 
Неговата картина обаче предизвикала еуфория сред френските художници. Въпреки че Мане не се смятал за импресионист, той посещавал кафе „Гуербос“, където се събирали импресионистите.
 
След като видял отхвърлените творби, император Наполеон III издал едикт, който гласи, че този, който ще оценява творбите на художниците, е народът. Така е създаден и “Салонът„Салонът на отхвърлените”отхвърлените“ – място, където се събирали отхвърлените от критиците картини и всеки имал право да ги разгледа и прецени дали заслужено са били пренебрегнати.
 
Първоначално на картините се гледа като на изображения на исторически и религиозни обекти в преимуществено официален стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица от всекидневието. Много холандски художници от 17 век като Ян Стеен, се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но техните творби остават подвластни на традиционните композиции, що се отнася до подреждане на пейзажа.
Line 86 ⟶ 82:
* [[Албан Берг]] (1885 – 1935)
* [[Феручо Бузони]] (1886 – 1924)
 
 
== Неокласицизъм ==