Т-64: Разлика между версии

{{Танк|

| име=Т-64Б

| картинка=[[Картинка:T64 21.jpg|250п]]

| серийно производство=1967-19871967–1987

| заглавие=

| тип=ОБТ

| опитен образец=[[1964]]

| на въоръжение от=[[1967]]

| на въоръжение в=[[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]

| дължина=6,54

| ширина=3,60

| височина=2,17

| тегло=42,4

| окачване=торосионно

| макс. скорост=60

| скорост по пресечен терен=35-45

| запас от ход=500-600

| широчина на ров=2,85

| вертикално препятствие=0,8

| основно въоръжение=125 мм оръдие-пускова установка (36-38 сн.)

| допълнително въоръжение=1х7,62 мм картечница ПКТ (1000-20001000–2000 п.); 1х12,7 мм НСВТ (300 п.)

| броня=14

| двигател=многогоривен 5ТДФ

| к.с.=700

| киловат=515

| екипаж=3 души

'''Т-64''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]], считан за първия в света серийно произвеждан танк с [[композитна броня]]. Той е използван единствено от съветските въоръжени сили и е в основата на съвременни съветски и руски танкове като [[Т-80]] и [[Т-90]].

Последващ етап е създаването на обект 140 в ОКБ-520 (завод № 183). Танкът има нов бронекорпус с подобрена форма, двигател В-36 и механична планетарна трансмисия. През [[1957]] г. е създаден опитен образец, който преминава изпитанията на полигона [[Кубинка]]. При изпитанията са открити сериозни недостатъци и дефекти в двигателя и трансмисията. Танкът не е одобрен за серийно производство, а елементи от ходовата му част са използвани като база за опитния обект 167.

[[File:Object 430 (T-64 prototype).jpg|alt=Обект 430 - – прототип на Т-64 в музея на бронетанкова техника в Кубинка, Русия|thumb|Обект 430 - – прототип на Т-64 в музея на бронетанкова техника в Кубинка, Русия]]

Паралелно с работата по създаването на новата машина в завод № 183, се работи и в КБ-60 (завод № 75). През [[1953]] г. е разработен предескизен проект на перспективен среден танк, въоръжен със 100 мм танково оръдие Д-54ТС. Новият обект получава означението обект 430. Проектиран е като напълно нова машина с повишена бронева защита, нов двигател - – 4ТД, нова система за охлаждане, механическа планетарна трансмисия и нов хидросервоусилвател. Едновременно с обект 430 се работи и по обект 430У, с 106 мм челна броня и 122-мм танково оръдие [[Д-25ТС]]. Ескизните проекти на новия танк са готови в края на [[1953]] г.

В периода [[1953]] - – [[1955]] г. проектите на новите танкове два път са разглеждани на най-високо ниво в съветското ръководство и в края на [[1955]] г. са одобрени с постановление на Министерския съвет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].

През [[1957]] г. са създадени три опитни машини на обект 430, които преминават заводски изпитания, а след това и сравнителните тестове на полигона Кубинка. В хода на изпитанията са отстранени някои дребни дефекти в двигателя и обслужващите го системи, бордовата предавателна кутия и хидросервоусилвателя. Въпреки, че комисията по изпитанията одобрява [[танк]] като машина с напълно нова конструкция, тя отбелязва, че огневата мощ на машината не е увеличена до необходимите изисквания. Комисията не препоръчва обект 430 за серийно производство.

В началото на [[1957]] г. в завод № 183 започва работа по нов танк, който получава обозначението обект 165. При създаването на машината са използвани възли и агрегати от танка [[Т-55]]. Протипът е въоръжен с 100 мм танково оръдие Д-54ТС и купола с 240 мм [[броня]]. На една от опитните машини е монтирано 115 мм танково оръдие [[У-5ТС]] ([[У-5ТС|2А-20]]). Машината получава обозначение обект 166.

Заводските изпитания на новите машини се провежда в периода [[1959]] - – [[1960]] г. През [[1962]] г. и двата прототипа се приети на въоръжение в Съветската армия под обозначението [[Т-62]] (обект 166) и Т-62А (обект 165) и започва серийното им производство. Поради спирането от производство на танковото оръдие Д-54ТС е произведена само малка серия танкове Т-62А. Още в хода на изпитанията на [[Т-62]] (обект 166) се оказва, че поради повишаването на теглото на снаряда скорострелността не може да превиши 4 изстр./мин. Основното предимство на [[Т-62]] остава неговата унификация с танковете [[Т-54]] и [[Т-55]], което облекчава снабдяването с резервни части, обучението на екипажа и усвояването на материалната част.

В същия период КБ № 60 по своя инициатива започва работа по подобряване на ТТД на прототипа обект 430. На машината е монтирано 115 мм гладкостволно танково оръдие [[Д-68]] ([[Д-68|2А-21]]) и поради това тя получава ново обозначение - – обект 435. Машината заинтересувала военното ръководство на [[Съветска армия|Съветската армия]] и през [[февруари]] [[1961]] г. Главното бронетанково управление на МО на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] определя ТТ Изисквания за разработка на нов среден танк.

Работата по създаването на новия танк продължава чрез усъвършенстване на обект 430. Техническият проект, обозначен като обект 432, е готов в края на [[1961]] г. Първият опитен образец е създаден през [[септември]] [[1962]] г., а вторият - – през [[октомври]] същата година. Същият месец деветте машини са показани пред партийното и военно ръководство на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Машината не прави голямо впечатление на военните, но от нея е впечатлен [[Никита Хрушчов]]. Въпреки съпротивата в МО Хрушчов разпорежда започването на серийно производство на танка. Първите серийни машини са произведени през [[1963]] г. в Харковския танкостроителен завод. През [[септември]] [[1964]] г. са произведени 54 танка, а до [[декември]] [[1965]] г. - – 218 танка. Първите машини са въведени в състава на 41-ва гвардейска танкова дивизия, дислоцирана в близост до завода-производител. Войсковите изпитания преминават успешно и машината окончателно е приета на въоръжение под името Т-64 с постановление на Министерския съвет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от [[30 декември]] [[1966]] г. Заповедта на министъра на отбраната за влизане на новия танк на въоръжение е от [[2 януари]] [[1967]] г. Машината е произвеждана серийно до [[1969]] г. През август 1965 г. България и СССР преговарят за доставка на 12 бройки Т-64 в България или по-точно в 9-та танкова бригада Горна Баня.

Т-64 има класическа компоновка. В предната част се намира отделението за управление, в средната е бойното отделение, а в кърмовата - – машинно-трансмисионното отделение. Екипажът се състои от трима човека: командир, мерак и механик-водач.

Двигателят е 5ТД -  – двутактов петцилиндров едноредов многогоривен турбодизел с течно охлаждане и правоточно продухване с мощност 700 к.с. Има хоризонтално разположени цилиндри и насрещно движещи се бутала. Осите на коляновите валове са разположени напречно на машината. Пускането на двигателя се осъществява от стартер-генератор, въздушно пусково устройство или с комбиниран способ. Предвидено е и пускане на двигателя от външен източник на ток, както и от буксир. При ниски температури на въздуха се използва подгревател, включен в системата за охлаждане.

По-късно започва да се монтира двигател 5ТДФА.

Трансмисията е механична и се състои от два агрегата. Всеки от тях обединява планетна предавателна кутия и бордов редуктор. Предавателната кутия съдържа четиир планетни реда и шест фрикционни елемента за управление. Първият и вторият ред са съединени. Всички фрикционни елементи работят в масло с триене "стомана„стомана по металокерамика"металокерамика“.

За управление на трансмисията се използва хидросервосистема. Хидравлическата ùѝ част е комплектована с маслената система на трансмисията. Спирачката има автоматически привод за управление.

Окачването е индивидуално, торсионно с опорни поддържащи ролки с вътрешна амортизация, телескопични амортизатори и вериги с гумено-металически шарнири. Торсионите са разположени съосно. На шест от дванадесетте възела на окачването - – 1, 2 и 6 от двата борда, са установени хидравлични телескопични амортизатори с двустранно действие. Всички възли на окачването освен вторите имат твърди опори, ограничаващи хода на ролките.

Веригата - – ажурен тип, се състои от 78-79 звена с гумено-металически шарнири от паралелен тип.

Първоначално Т-64 е въоръжен с 115 мм гладкостволно оръдие с разделно зареждане и частично изгаряща гилза. Оръдието е снабдено с ежектор за продухване на цевта и двуплоскостен стабилизатор. От 1969 г. на модернизирания танк Т-64А се монтира 125 мм гладкостволно оръдие Д-81, на което е добавен и топлозащитен кожух (2А26, а след 1979 г. - – 2А46). Боекомплектът му варира в зависимост от версията на танка - – 28 изстрела за Т-64БК, 36 - – за Т-64Б и Т-64БВ, 37 - – за Т-64, Т-64А, Т-64Б-1, 38 - – Т-64АК.

Механизмът за зареждане - – (МЗ)6ЭЦ10, е хидромеханически с постоянен ъгъл на зареждане. В конвейера му са разположени 28 изстрела за разделно зареждане: бронебойно-подкалибрени, кумулативни и осколочно-фугасни. Останалите 9 са в отделението за управление и в бойното отделение. Автоматичното зареждане се осъществява от механизирания боепоставяч, въвеждащ снаряда и заряда в плоскостта на зареждане, като ги повдига с електрохидравлически подемник до линията на доизпращача. Той ги премества в зарядната камера с едни ход. След изстрела дъното се улавя от специален механизъм и се поставя в освободилия се улей. В случай на отказ на автоматиката е възможно ръчно зареждане, но в този случай значително пада скорострелността.

С оръдието има сдвоена една 7,62-мм картечница [[ПКТ]] с темп на стрелба 700-800 изстрела в минута. Боекомплектът за нея варира - – 1000 патрона за версии Т-64А, Т-64БК, 1250 за Т-64Б Т-64Б-1, 2000 - – за Т-64, Т-64АК, Т-64Б1, Т-64БК.

По-късно започва да се монтира и 12,7 мм зенитна картечница НСВТ, дистанционно управлявана от командира на танка. Боекомплектът за нея е 300 патрона.

Версиите Т-64Б, Т-64БК имат система за стрелба с управляеми противотанкови ракети - – 9К112 "Кобра"„Кобра“, а Т-64БВ - – 9К112-1 "Кобра"„Кобра“.

Мерачът разполага с перископичен оптически мерник-далекомер ТПД-43Б (За версии Т-64Б, Т-64Б1, Т-64БК и Т-64БВ - – квантов перископичен оптически мерник-далекомер 1Г42), еднократен призмен прибор за наблюдение и нощен мерник ТПН-1-432, работещ с осветител Л-2АГ (За версии Т-64А, Т-64Б, Т-64Б1, Т-64БК и Т-64БВ - – ТПН-1-49-23 и осветител Л-2АГМ). Командирският прибор за наблюдение е комбиниран дневно-нощен - – тип ТКН-3.

Танковете Т-64Б, Т-64Б1 и Т-64БК разполагат със система за управление на огъня 1А33 (за Т-64БВ - – 1А33-1). В нея влизат мерник далекомер 1Г42, танков балистически изчислител 1В517 с датчици за входна информация, стабилизатор на въоръжението 2Е26М, блок за разрешаване на изстрела и др.