Елка: Разлика между версии

| author = Боянов K. | title = „Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България“, | date = Том 7, 2014, | publisher = Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България | format = PDF | page = 1&ndash;23}}</ref>. Калкулаторът е реализиран с [[транзистор]]и с 16- разредни регистри и с редица предимства пред съществуващите устройства: извършва коренуване, целочислено деление, намиране на средно аритметично, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и др. Елка се приема добре на пазара и следва разработката на серия калкулатори: „Елка 22“, „Елка 25“ (с печатащо устройство). През 1969 г. е създаден Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов, който разработва първите калкулатори с [[интегрални схеми]] от серията „Елка 42“показани с голям успех през 1970 г. на световното изложение [[ЕКСПО|ЕКСПО–70]] в Осака като единственият калкулатор на интегрални схеми за момента. Използваните интегрални схеми са тип МОС, по-точно серията УНИМОСТ, създадена в [[Институт по микроелектроника|Института по микроелектроника]] и състояща се от стандартен набор от броячи, тригери и логически елементи<ref name="Boyanov"/>.

В следващите серии „Елка 50“ и „Елка 55“ са внедрени нови български схеми на българската електроника с около 1000 елемента на [[чип]] при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на броя на схемите до 10. Благодарение на използване на структури от типа „логически матрици“ е създаден калкулатор с нов дизайн и намалени размери и тегло – „Елка 40“. Разработена е и 4-битова [[микропроцесор]]на конфигурация „СМ-500“. Това са първите у нас и в социалистическите страни 4-битови микропроцесорни серии. На базата на тях е произведена „Елка 51“, в която броят на МОС ИС бее редуциран още - от 10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка 130“ и „Елка 135“ са произведени по поръчка и от тях са изнесени 50 000 за Швейцария и също определено количество за Италия. В периода 1971–1985 г . България изнася калкулатори за над 480 милиона лв<ref name="Boyanov"/>.