Стара планина: Разлика между версии

'''Стара планина''' (в [[Античност]]та ''Хемос'' или ''Хемус''<ref>Днес в българския правопис е възприето името да се изписва по латински образец — – Хемус</ref>, на [[старогръцки]]: Αίμος, на [[латински]]: Haemus; на [[славянски]]: ''Маторни гори''; на [[турски]]: ''Коджабалкан'' или ''Балкан'', от персийската ''balkaneh'' — – „висок, който се извисява“), е [[планинска верига]] в [[Европа]], намираща се на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], на която полуостровът е и кръстен. За пръв път името Стара планина се споменава през 16-ти век. Тя се простира на запад от (долината на река [[Тимок]]<ref>Устието на р. Тимок е най-северната географска точка на България.</ref>) в [[Източна Сърбия]] до нос [[Емине]] на [[Черно море]] на изток , като по-голямата и&#768; част се намира на територията на [[България]]. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Най-високата и&#768; точка е връх [[Ботев (връх)|Ботев]] (2375,9 м).

Стара планина е една от четирите [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографски области]] на [[Старопланинска зона|Старопланинската зона]]. Тя е е част от [[Алпиди|Алпо-Хималайската планинска система]] и в частност от голямото земно образувание, известно като [[Балканиди]]. Разположена е между [[Предбалкан]]а на север и [[Подбалкански котловини|Подбалканските котловини]] на юг. На запад се простира до реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток, при нос [[Емине]] достига до [[Черно море]]. Простира се върху територията на части от 14 български области — – [[Област Видин|Видинска]], [[Област Монтана|Монтана]], [[Област Враца|Врачанска]], [[Софийска област|Софийска]], [[Област София]], [[Област Ловеч|Ловешка]], [[Област Пловдив|Пловдивска]], [[Област Габрово|Габровска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Велико Търново|Великотърновска]], [[Област Сливен|Сливенска]], [[Област Шумен|Шуменска]], [[Област Бургас|Бургаска]] и [[Област Варна|Варненска]].

Площта на Стара планина (само на територията на България) е 11 596,4 km², с дължината — – 530 km и ширина от 15 (в средната част) до 50 km (в западната и източната част). Средната и&#768; надморска височина е 722 m.

! width="90" | Част

! width="65" | Площ{{Br}}km²

! width="30" | %

! width="65" | Средна надморска височина

! width="65" | 0-200 м km²

! width="30" | %

! width="65" | 200-600 м km²

! width="30" | %

! width="70" | 600-1000 м km²

! width="30" | %

! width="80" | 1000-16001000–1600 м km²

! width="30" | %

! width="70" | над 1600 м km²

! width="30" | %

В най-западната си част границата между [[Предбалкан]]а и Стара планина започва от [[Белоградчишки проход|Белоградчишкия проход]] (570 м) на границата със [[Сърбия]] и следи на изток Салашката синклинала. След това тя минава през седловината [[Превала (седловина)|Превала]] (535 м) и продължава на югоизток по протежение на дислоцираните структури на Салашката синклинала и праволинейната, обусловена от тектониката долина на река [[Огоста]]. По&#768; на изток, в южната периферия на Бързийско-Ботунското структурно понижение, границата има характер на постепенен преход. Източно от долината на река [[Ботуня (река)|Ботуня]] по южната периферия на [[Врачанско поле|Врачанското поле]] и подножието на североизточния праволинеен структурно обусловен склон на [[Врачанската планина]] тя показва подчертана морфотектонска изразителност. При село [[Лютиброд]] добре изразената в морфотектонско отношение граница между двете зони, пресичайки долината на река [[Искър]], следи северното подножие на твърде изразителната морфоскулптура при "„[[Ритлите]]"“. След това тя върви по южната ограда на [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]] и по&#768; на изток последователно се маркира от напречните чупки в долините на реките [[Малки Искър (река)|Малки Искър]] (при [[Етрополе]]) и [[Черни Вит (река)|Черни Вит]] (при [[Дивчовото]]).

В източната си част границата между Предбалкана и Стара планина се проследява по подножието на тектонски обусловената откъм юг ограда на [[Герлово|Герловската хълмиста котловина]] и по северното подножие на [[Върбишка планина]] достига до сливането на двете съставящи реки на [[Камчия]] — – [[Голяма Камчия]] и [[Луда Камчия]] при село [[Цонево]]. След това по северното подножие на [[Камчийска планина]] границата достига до [[Черно море]] при устието на [[Фъндъклийска река]], като в този си участък Стара планина граничи директно с [[Дунавската равнина]].

Западната част на Стара планина се отличава със северозапад-югоизточно простиране, като на запад е ограничена от долините на реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток достига до [[Златишки проход|Златишкия проход]]. В посока от северозапад на югоизток Западната част на Стара планина със своето цялостно верижно било до най-високия и&#768; връх [[Миджур]] (2168 м) по протежение на локално наименованите планини — – [[Светиниколска планина|Светиниколска]] и [[Чипровска планина|Чипровска]] — – показва постепенно повишаване. По&#768; на югоизток по билото на [[Берковска планина]] до изразителната [[Петрохански проход|Петроханска седловина]] (1420 м) се откроява конусообразният корпус на връх [[Ком]] (2016 м). На изток от [[Петрохански проход|Петрохан]] гърбището и&#768; се разклонява и заедно с намалената надморска височина източно и западно от проломната долина на река [[Искър]] орографският му обхват се разширява значително. То се ограничава на запад от долината на река [[Бързия (река)|Бързия]], [[Петрохански проход|Петроханската седловина]] и долината на река [[Нишава]], а на изток опира до [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] и Етрополската котловина и [[Златишки проход|Златишкия проход]].

В обсега на този широк орографски обхват до долината на река [[Искър]] в посока от север на юг се редуват планините [[Врачанска планина|Врачанска]] (1482 м), [[Козница (планина)|Козница]] (1785 м), [[Понор (планина)|Понор]] (1479 м) и [[Мала планина]] (1234 м). Те последователно са разчленени от [[Дружевската седловина|Дружевска седловина]] (863 м) и от дълбоките долини на реките [[Пробойница]] и [[Искрецка река|Искрецка]]. На запад [[Мала планина]] е тясно свързана с гърбището на [[Чепън|Чепън планина]] (1206 м). Орографското разширение и разклонение източно от долината на река [[Искър]] в посока от север на юг е представено от планините [[Ржана]] (1637 м), [[Голема планина|Голема]] (1588 м) и [[Софийска планина|Софийска]] (1295 м). Те се разграничават от дълбоките долини на реките [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] и [[Батулийска река|Батулийска]], а билата им на изток се събират в общия орографски възел на планината [[Мургаш]] (1687 м). Източно от прохода [[Витиня]] се издигат най-източните части на Западна Стара планина — – [[Било (планина)|Било]] и [[Етрополска планина|Етрополска]].

Западната част на Стара планина заема площ от 4 196,9 km², което представлява 36,19% от общата площ на Стара планина. Средната и надморска височина е 849 m. Най-голям процент — – 49,44 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 м), следвани от среднопланинските — – 27,15%, а най-малък — – 1,79% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Западна Стара планина е 190 km, а ширината и&#768; варира от 15 до 50 km.

Средната част на Стара планина се отличава с високо, компактно и верижно било, което притежава подчертано изразено западно-източно простиране. Тя се заключава между [[Златишки проход|Златишкия проход]] на запад и седловинното понижение [[Вратник]] 1097 м) на изток. По нейното протежение се разграничават редица планини с локални наименования ([[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]], [[Троянска планина|Троянска]], [[Калоферска планина|Калоферска]], [[Шипченска планина|Шипченска]], [[Тревненска планина|Тревненска]] и [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишка]]). Тук подчертано изразената орографска същност на старопланинското било е жалонирана с пореца от добре изразени върхове. Над тях се откроява купеноподобният корпус на първенеца на Стара планина — – връх [[Ботев (връх)|Ботев]] (2376 м). Освен това по старопланинското било от запад на изток се проследяват върховете Паскал (2029 м), [[Вежен]] (2198 м), [[Левски (връх)|Левски]] (Амбарица, 2166 м), Алеко (Купена, 2169 м), [[Триглав (Стара планина)|Триглав]] (2276 м), [[Столетов (връх)|Столетов]] (1326 м), [[Бузлуджа]] (1443 м) и [[Чумерна]] (1536 м). Заедно с това в средната част на Стара планина в посока от запад на изток билото повече или по-малко се понижава при напречните лесно проходими седловини. По неговото протежение се редуват седловините и проходите: [[Златишки проход|Златишки]] (Кашана, 1385 м), [[Троянски проход|Троянски]] (Беклемето, 1520 м), [[Русалийски проход|Русалийски]] (1560 м), [[Химитлийски проход|Химитлийски]] (Ясенски, 1170 м), [[Шипченски проход|Шипченски]] (1200 м), [[Проход на Републиката]] (Хаинбоаз, 698 м) и [[Твърдишки проход|Твърдишкият проход]]. Върху северните склонове на Средна Стара планина са всечени редица напречни долини от горните течения на реките [[Вит]], [[Осъм]], [[Видима (река)|Видима]], [[Росица (река)|Росица]] и [[Янтра]], а върху нейните южни склонове се открояват долините на реките [[Стряма]], [[Тунджа]], [[Тъжа (река)|Тъжа]] и др.

Средната част на Стара планина заема площ от 3 400,9 km², което представлява 29,33% от общата площ на Стара планина (най-малък дял). Средната и&#768; надморска височина обаче е най-висока от трите части — – 961 m. Най-голям процент — – 44,48 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 м), следвани от среднопланинските (между 1000 и 1600 м) — – 31,66%, а най-малък — – 7,7% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Средна Стара планина е 185 km, а ширината и&#768; е от 15 до 20 km.

Източната част на Стара планина се заключава между проходната седловина [[Вратник]] (1097 м) на запад и нос [[Емине]] при [[Черно море]] на изток. Тук от надлъжната долина на река [[Луда Камчия]] билото на Стара планина се разклонява и орографският обхват на областта се разширява значително. По-високото било на северния орографски клон първоначално има простиране към североизток, а след това то се проследява с преобладаваща посока запад-изток. Северният орографски клон се заема от верижното гърбище на [[Котленска планина|Котленска]] и [[Върбишка планина]], където от запад на изток ре редуват редица върхове и седловинни проходи — – [[Котленски проход|Котленски]] (695 м), [[Върбишки проход|Върбишки]] (880 м) и [[Ришки проход|Ришки]] (416 м). Тук на югозапад от град [[Котел]] доминира корпусът на връх Разбойна (1128 м), а на изток от напречната проломна долина на [[Луда Камчия]] се отделят последните, крайни ридове на Стара планина — – [[Камчийска планина|Камчийска]] и [[Еминска планина]].

Южният орографски клон на изток от [[Вратник]] започва с гърбището на [[Сливенска планина]], над което се издига нейният най-висок връх Българка (1181 м). На изток от долината на река [[Мочурица]] [[Сливенска планина|Сливенската планина]] се разклонява. Нейният северен орографски клон е по-висок и по-дълъг и по неговото напречно разчленение минава [[Мокренски проход|Мокренския проход]] (476 м). Цялото гърбище на този орографски клон е известно под името [[Стидовска планина]], която след [[Карнобатски проход|Карнобатския проход]] (310 м) преминава в [[Карнобатска планина]], а след [[Айтоски проход|Айтоския проход]] (350 м) — – в [[Айтоска планина]]. Южният по-къс орографски клон обхваща по-ниското плоско било на планината [[Гребенец]], а след [[Марашки проход|Марашкия проход]] (261 м) следва ниския (472 м) [[Терзийски баир]], който завършва при завоя на река [[Мочурица]].

Източната част на Стара планина заема площ от 3 998,6 km², което представлява 34,48% от общата площ на Стара планина. Средната и&#768; надморска височина е най-ниска от трите части — – 385 m. Най-голям процент — – 70 заемат нискохълмистите земи (надморска височина между 200 и 600 м), следвани от нископланинските (между 600 и 1000 м) — – 15,61%, а най-малък — – 0,39% среднопланинските земи с височина между 1000 и 1600 m. Дължината на Източна Стара планина е 155 km, а ширината и&#768; варира от 30 до 40 km.

[[File:Cape-emine-dinev.jpg|мини|280п|Нос [[Емине]] - – където Балканът среща морето (Източна Стара планина)]]

През [[неоген]]а Стара планина се издига на етапи и е подложена на ерозионно-денудационна обработка. Образувани са 4 заравнени денудационни повърхнини — – старомиоценска, младомиоценско, староплиоценско, понтийско и левантийско ниво. Старомиоценската повърхнина заема билото на планината между 1500 и 2000 м н.в. Младомиоценското ниво се наблюдава от 1200 до 1600 м н.в. и има характер на добре изразено планинско стъпало и представлява типичен пенеплен. Понтийското денудационно ниво е трето по височина и възраст и се проявява на височина между 1000 и 1300 м. Най-ниското и най-младото е левантийското ниво и има характер на типично склоново стъпало с надморска височина между 800 и 1000 м. В ниската ивица на южния старопланински склон откъм [[Софийска котловина|Софийската котловина]], на около 700 м н.в., върху долнотриаските конгломерати и пясъчници се наблюдава и добре изразено плиоценско абразонно ниво.

Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до ­-5°С за ст. Петрохан и ­-9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18°С.

Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достигат до около 600 мм. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и ­Сливен ­студеният падащ вятър тип "бора"„бора“ (често наричан "сливенски„сливенски вятър"вятър“). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.

|+ Температури и валежи в избрани станции oтот Старопланинската област

От язовирите най-голям е язовир "„[[Камчия (язовир)|Камчия]]"“, построен на река Луда Камчия. Особеностите на скалния състав позволяват формирането на значителни количества пукнатинни подземни води. Развитите карстови процеси са причина и за многобройните карстови извори. Сред най-големите карстови извори тук са Искрецките, Житолюб край гара Лакатник, изворът Опицвет в подножието на Чепън и Мала планина, Котелските извори, а от минералните извори най-известни са Вършец, Бързия (Берковско), Нешковци (Троянско) и др.

Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени [[шипка]], [[глог]], [[къпина]], [[дрян]], [[леска]], [[хвойна]], [[боровинка]], [[връшняк]], [[трънка]], [[драка]], [[смрадлика]], [[люляк]] и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от [[клек]]. В района на [[Айтос]] е разпространен [[ендемит]]ът [[айтоско сграбиче]], а в централните части на планината се среща ендемитът [[старопланинска иглика]]. Западно от [[Сливен]] е и най-северното находище на средиземноморския вид [[кукуч]]. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.

Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна –­ дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците –­ орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните –­ дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Стара планина е част от [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]]. Сред тях са обектите [[връх Ботев]], [[връх Шипка]], с. [[Осеновлаг]] - – манастирът "„[[Седемте престола]]"“, населени места в близост, като [[Котел]], [[Жеравна]], [[Сливен]], [[Казанлък]], [[Габрово]], [[Боженци]], [[Дряново]], [[Елена]], [[Трявна]], [[Карлово]], [[Калофер]], [[Клисура]], [[Сопот]],[[Враца]], [[Троянски манастир]] и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.

В Балкана се състои и друго велико сражение — – битката при връх [[Шипка (връх)|Шипка]] за освобождение на [[България]] от [[турско робство]]. Тогава [[Сюлейман паша]] прави последен неуспешен опит да превземе [[Шипченския проход]] и да открие пътя към обсадения [[Плевен]].

* [http://www.kanarata.com Етно Комплекс Канарата - – Къщи за гости в село Селце Стара планина]

* [http://photo.raskoll.com/main.php?g2_view=tags.VirtualAlbum&g2_tagName=%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0стара+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0планина Голяма Колекция Снимки от Стара Планина]

* [http://planinar.org/tag/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0стара-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0планина/ Статии за Стара планина]

* Ненов, Тодор и Георги Чорчопов, Стара планина-пътеводител, "Медицина„Медицина и физкултура"физкултура“, 1987 г.

* Николов, Васил и Марина Йорданова, Планините в България, ИК "БАН" -„БАН“ – 2002 г.